X
 
 

15 години от обявяването на комунистическия режим за престъпен

Още от автора

На 5 май тази година се навършват 15 години от официалното осъждане на комунистическия режим в България, започнал на 9 септември 1944 г. и приключил на 10 ноември 1989 г. На тази дата преди 15 години е обнародван в Държавен вестник действащият в момента Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, приет на 26 април 2000 г. от 38-то Народно събрание. Приет е с мнозинството на ОДС, в отсъствието на депутатите от БСП, които преди гласуването напускат залата. Той няма лустрационни или правни последици. Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен се състои от четири члена.

Член 1. гласи, че Българската комунистическа партия (БКП), тогава именуваща се Българска работническа партия, идва на власт с помощта на чужда сила, обявила война на страната ни, и в нарушение на действащата тогава Търновска конституция.

В член 2. от Закона са описани бедите, за които са виновни ръководните дейци на БКП:

- унищожаването на традиционните ценности на европейската цивилизация;
- нарушаването на основните човешки права и свободи;
- жертвите на т.нар. „Народен съд“;
- икономическия крах;
- тормоза върху несъгласните със системата;
- използването на образованието, науката и културата за политически и идеологически цели;
- „безогледно унищожаване на природата“.

В същия член се казва още, че комунистическият режим е отговорен за:

- отнемането на свободата за изразяване на политическа воля;
- нарушаването на принципите на демократичната и правова държава;
- незачитането на международните актове по правата на човека;
- преследването на граждани; извършването на екзекуции, държането на хора в затворнически режими при нечовешки условия и в лагери за принудителен труд, налагането на мъчения, упражняването на насилия, освидетелстването и настаняването в психиатрични заведения на хора в отлично психично здраве с цел  налагане на политическа репресия;
- лишаването на хората от право на собственост;
- възпрепятстването на получаване на образование и упражняване на професии;
- възпрепятстването на свободното движение във и извън страната;
- подчиняването на интересите на страната на чужда държава (СССР) до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

В член 3. се приема, че БКП е била престъпна организация, а в член 4. се опрадават всички действия на лица, насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим.

След като е прочел Закона за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен, логично е човек да си зададе няколко въпроса.

1. Щом БКП е отговорна за толкова много беди и е обявена със закон за престъпна организацията, тогава защо БСП (Българската социалистическа партия) сама се представя като наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, която от 1903 г. се нарича Българска работническа социалдемократическа партия, а от 1919 г. и Българска комунистическа партия? Нормално ли БСП, която носи това име едва от 1990 г., да има 25-годишна история, а в същото време да се нарича „Столетница“ и да има цели 48 конгреса? И ако не е нормално, тогава защо това е допустимо в нашето общество?

2. В чл. 4. от Закона гласи следното: „Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.“ На пръв поглед изглежда добре. Но дали това се отнася и за извършваните по времето на комунистическия режим атентати, например железопътният такъв, разиграл се близо до Буново, при който е взривен вагон за майки с деца? И ако отговорът е положителен, тогава доколко е почтено да бъде прието отнемането на невинни човешки животи за „справедливо“, „морално оправдано“ и „достойно за почит“? 

3. Защо приетият през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за  престъпен няма лустрационна рамка? Поради каква причина тя не е приета тогава? Дължи ли се това на факта, че част от изразителите на ОДС някога са били представители на бившата червена номенклатура? 

4. Защо днешната система също допуска част от престъпленията на комунистичския режим, след като ги осъжда?  Когато се говори за „безогледно унищожаване на природата“ преди 1989 г., важно е да се отбележи, че за съвсем кратко време (за има-няма петнайсетина години) беше изсечена много гора в районите на планинските ни курорти, бяха унищожени много дюни (на някои места изникнаха хотели и на самия пясък), а в големите градове беше отнемана територия от градски паркове, за да се появят нови жилищни комплекси.

На много хора и днес им се отнема свободата за изразяване на политическа воля, тъй като техните работодатели ги заставят да гласуват за определени партии. Купуването на гласове и държането на цели групи от хора в бедност и безперспективност, за да бъдат нечии сигурни електорални единици, не е ли същото като задължителното гласуване само за една партия?

Макар и проблемите в икономиката да не могат да се определят като „крах“, факт е, че слелите се с властта бизнес кръгове все повече разширяват своите монополи и възпират свободното икономическо развитие на страната, на което без съмнение се дължи и ниският жизнен стандарт у нас. Защо се допуска това и не е ли то също престъпление?

Щом е престъпление това, че комунистическият режим е толерирал интересите на СССР пред българските, тогава защо нито едно демократично правителство не направи така, че да има конкуренция в доставките на природен газ за страната ни, върху които монополът се държи от Русия? Именно поради липсата на конкуренция в енергийния сектор българите плащаме най-скъпия газ в Европейския съюз. Нима това не е толериране на чужди интереси пред българските?

А нима това, че няКОЙ само преди броени дни нагло демонстрира, че той само с едно обаждане по телефона може да изпрати 85 полицаи в една телевизия, за да затвори медията на бившия си партньор, не е ли нарушаване на принципите на демократичната и правова държава?

Могат да бъдат дадени още много такива примери.

* * *

Комунистическият режим официално е обявен за престъпен преди 15 години. В България не е осъществена лустрация, но за такъв закон вече е и твърде късно, тъй като не би имало никаква полза от него. Червеното минало на значителна част от съвременния ни икономически и политически елит към днешна дата е просто една подробност. Защото тези хора днес са капиталисти, в значителна част бесни такива.  Те не са исторически, а настоящ проблем.

Крайно време е да започнем да гледаме на проблемите в съвременното българско общество като проблеми на капитализма, а не като бреме, наследено от комунизма, от фашизма (какъвто е спорно дали изобщо е имало), от османското или от византийското владичество. Колкото и да гледаме назад, това просто няма как да реши проблемите ни, които са налице днес, един от които е съвременната експлоатация на труд в страната ни (която е била типична и за предишния режим). Например това, че акушерки работят по няколко 24-часови смени, в разрез с трудовите норми; че хора отиват на работа във фабрика за боеприпаси и в един миг буквално се изпаряват; че строителни работници биват затрупани при разрушаване на хотел и загиват; че автобус без регистрационни номера и без технически преглед, натоварен с 30 души билкари и дървосекачи, работещи за 7-8 лева на ден, катастрофира и двама души загиват...

Да, може би днес щяхме да живеем по съвсем различен начин, ако Съветската армия не ни е била „освободила“. Но все пак вече изминаха цели 25 години, откакто живеем в режим на пазарна икономика. Нашият капиталистически строй не е този, който бихме искали да бъде, докато много други бивши социалистически държави в Европа успяха – Полша, Естония, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия... Вторият български капитализъм, за съжаление, не е от европейски, а по-скоро от латиноамерикански тип и с примеси от руския модел. Докато бизнесът в много държави от Южна и Централна Америка вече става все по-свободен и все повече се доближава до нивата на този на най-развитите страни в света, ние сме тръгнали натам, откъдето те се връщат. И причината за това не са призраците от миналото, които са част от историята ни, а персонажите от настоящето, които са същинската част от нашата действителност. Макар и някои от тези персонажи да са същите, които са били каймака и едно време, те са наши съвременници. И настоящето е това, с което трябва да се справим днес.