Как и защо възниква ЕС?
1671
Още от автора
9 май е е Денят на Европа за Европейския съюз. Ако ЕС беше със статут на държава, най-вероятно това щеше да бъде нейният национален празник. Тази дата е избрана в чест на Декларацията на Шуман (подробностите за която са представени по-долу в текста). Ежегодното честване на Деня на победата в Руската федерация, което съвпада с Деня на Европа в ЕС, е въпрос на чисто съвпадение, тъй като страните от ЕС отбелязват победата над фашизма на 8 май.
Членството на България в ЕС определено е най-хубавото, което ни се е случвало в най-новата история на страната ни. Но макар и вече 8 години да сме пълноправни европейски граждани, все още е широко разпространено невежеството в обществото ни по отношение на това какво представлява Европейският съюз и защо всъщност възниква той след края на Втората световна война. Значителна част от хората не са запознати със смисъла и целите на европейската интеграция, а това би могло в някой важен момент да повлияе лошо на геополитическата ориентация на страната ни. Насочената против ЕС пропаганда, която втълпява предимно лъжи, също е много силна у нас. Затова реших да изясня как и най-вече защо възниква Европейският съюз.
В белгийското градче Барле-Хертох, което се намира на границата с Холандия, има едно заведение, в което можеш да пиеш кафето си в Белгия, а събеседникът ти, с когото седиш на една маса, да пие своето в Холандия. Има само една бяла линия на паважа, която бележи границата. Можеш да посегнеш към Холандия, за да вземеш захарницата, без да ти се забъркваш в какъвто и да било конфликт с когото и да било. Именно това е смисълът на идеята за ‚Обединена Европа“, която малко по малко започва да става реалност след прекратяването на Втората световна война – никога повече европейските народи да не участват в братоубийствени войни, което се е случвало в продължение на векове и хилядолетия.
След края на Втората световна война Европа е в много тежко положение. САЩ изразява готовност да подкрепи план за възстановяване на Европа. Планът „Маршал“ има няколко цели – възстановяване на довоенното производство, възстановяване на банките и създаване на международни организации за решаване на сходни проблеми. СССР, в лицето на Молотов, категорично отказва да участва в тази програма със САЩ. В резултат от това през 1948 г. се създава Европейската общност за икономическо сътрудничество (ЕОИС), която има за задача да разпредели справедливо получените помощи за нуждаещите се държави. В отговор на тази общност, Източният блок създава Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
През 1946 г. Чърчил споменава идеята за създаване на „Европейски съединени щати“. Две години по-късно той свиква Конгреса на европейските федералисти в Хага. Резултатът от него е създаването на Съвета на Европа (СЕ). Договрът е подписан през 1949 г. В рамките на Съвета на Европа се състои и т.нар. Международен съд по правата на човека, който е ситуиран в Страсбург. Съветът на Европа излиза с няколко конвенции, защитаващи основните права и свободи на човека, социалната система, малцинствата, опазването на околната среда, затворниците и др. Много важно уточниение: Съветът на Европа е различна от Европейския съюз общност и двете не бива да се бъркат, което често се случва. В своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по онова време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Именно в чест на тази декларация Денят на Европа в рамките на ЕС се празнува на 9 май.
През 1951 г. се създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която се състои от върховен орган, съвет на министрите на всички членки, парламентарна асамблея, членовете на която се избират чрез преки и всеобщи избори, и съдебен орган на ЕОВС, който прилага и тълкува новото право. В учредяването на ЕОВС влизат 6 държави – Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Защо точно „за въглища и стомана“? Отговорът е много прост - защото от стоманата се произвеждат оръжия.
На конференция в Месина (градче на остров Сицилия) се ражда идеята за разширяване на компетентностите на ЕОВС. И така се стига до подписването на Римския договор. През 1957 г. в Рим е подписан договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергетика (ЕОАЕ). Създадената през 1951 г. ЕОВС си остава като отделна общност.
През 1973 г. към ЕИО се присъединяват още Ирландия, Дания и Великобритания. Няколко пъти преди това членството на Великобритания е било отхвърляно от Франция, тъй като президентът Шарл Де Гол не е одобрявал тесните връзки на Кралството със САЩ. Гърция пък се присъединява към ЕИО през 1981 г., за да легитимира независимостта си от САЩ и Великобритания. След падането на диктаторските режими в Испания и Португалия, двете страни се присъединяват към ЕИО през 1986 г.
През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, с който Европейската икономическа общност става и политическа. Преименува се на Европейския съюз (ЕС). ЕОВС и ЕОАЕ се запазват.
През 1997 г. е подписан Договорът от Амстердам. С него се появява европейското гражданство. След неговото подписване гражданите на всички страни-членки вече имат право да работят и живеят във всяка една от страните в ЕС, да участват в местни и парламентарни избори навсякъде, да получават дипломатическа защита от представителствата на всичките страни-членки във всяка друга държава по света, когато се налага. Именно благодарение на европейското гражданство българските медици в Либия бяха освободени с помощта на Франция – защото през 2007 г., когато те бяха освободени, вече спряха да бъдат разглеждани само като български граждани, а и като европейски.
През 2000 г. в Ница се провежда конференция, на която се решава броят на депутатите в Европейския парламент, какъв да бъде съставът на Европейската комисия, коя страна колко гласа да има в Съвета на министрите и др. технически въпроси. През 2007 г. се подписва Договорът от Лисабон. С него ЕС асимилира ЕОВС и ЕОАЕ. Той влиза в сила през 2009 г.
Дотук с историята. Как точно функционира ЕС, какви са основните му принципи и източници на право, ще коментирам в някой от следващите си текстове от поредицата за ЕС.
След края на Втората световна война Европа е в много тежко положение. САЩ изразява готовност да подкрепи план за възстановяване на Европа. Планът „Маршал“ има няколко цели – възстановяване на довоенното производство, възстановяване на банките и създаване на международни организации за решаване на сходни проблеми. СССР, в лицето на Молотов, категорично отказва да участва в тази програма със САЩ. В резултат от това през 1948 г. се създава Европейската общност за икономическо сътрудничество (ЕОИС), която има за задача да разпредели справедливо получените помощи за нуждаещите се държави. В отговор на тази общност, Източният блок създава Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
През 1946 г. Чърчил споменава идеята за създаване на „Европейски съединени щати“. Две години по-късно той свиква Конгреса на европейските федералисти в Хага. Резултатът от него е създаването на Съвета на Европа (СЕ). Договрът е подписан през 1949 г. В рамките на Съвета на Европа се състои и т.нар. Международен съд по правата на човека, който е ситуиран в Страсбург. Съветът на Европа излиза с няколко конвенции, защитаващи основните права и свободи на човека, социалната система, малцинствата, опазването на околната среда, затворниците и др. Много важно уточниение: Съветът на Европа е различна от Европейския съюз общност и двете не бива да се бъркат, което често се случва. В своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по онова време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Именно в чест на тази декларация Денят на Европа в рамките на ЕС се празнува на 9 май.
През 1951 г. се създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която се състои от върховен орган, съвет на министрите на всички членки, парламентарна асамблея, членовете на която се избират чрез преки и всеобщи избори, и съдебен орган на ЕОВС, който прилага и тълкува новото право. В учредяването на ЕОВС влизат 6 държави – Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Защо точно „за въглища и стомана“? Отговорът е много прост - защото от стоманата се произвеждат оръжия.
На конференция в Месина (градче на остров Сицилия) се ражда идеята за разширяване на компетентностите на ЕОВС. И така се стига до подписването на Римския договор. През 1957 г. в Рим е подписан договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергетика (ЕОАЕ). Създадената през 1951 г. ЕОВС си остава като отделна общност.
През 1973 г. към ЕИО се присъединяват още Ирландия, Дания и Великобритания. Няколко пъти преди това членството на Великобритания е било отхвърляно от Франция, тъй като президентът Шарл Де Гол не е одобрявал тесните връзки на Кралството със САЩ. Гърция пък се присъединява към ЕИО през 1981 г., за да легитимира независимостта си от САЩ и Великобритания. След падането на диктаторските режими в Испания и Португалия, двете страни се присъединяват към ЕИО през 1986 г.
През 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, с който Европейската икономическа общност става и политическа. Преименува се на Европейския съюз (ЕС). ЕОВС и ЕОАЕ се запазват.
През 1997 г. е подписан Договорът от Амстердам. С него се появява европейското гражданство. След неговото подписване гражданите на всички страни-членки вече имат право да работят и живеят във всяка една от страните в ЕС, да участват в местни и парламентарни избори навсякъде, да получават дипломатическа защита от представителствата на всичките страни-членки във всяка друга държава по света, когато се налага. Именно благодарение на европейското гражданство българските медици в Либия бяха освободени с помощта на Франция – защото през 2007 г., когато те бяха освободени, вече спряха да бъдат разглеждани само като български граждани, а и като европейски.
През 2000 г. в Ница се провежда конференция, на която се решава броят на депутатите в Европейския парламент, какъв да бъде съставът на Европейската комисия, коя страна колко гласа да има в Съвета на министрите и др. технически въпроси. През 2007 г. се подписва Договорът от Лисабон. С него ЕС асимилира ЕОВС и ЕОАЕ. Той влиза в сила през 2009 г.
Дотук с историята. Как точно функционира ЕС, какви са основните му принципи и източници на право, ще коментирам в някой от следващите си текстове от поредицата за ЕС.
коментара
