X
 
 

Да адплодираш машини за убиване

Още от автора

Посредствено и детинско е парадирането с военна мощ в 21. век, когато човекът изследва Космоса и е въпрос на време да го покори; когато в резултат от научния прогрес неспирно се раждат все повече нови технологии, с чиято помощ се очаква в близките десетилетия напълно да бъде преодолян световният глад; когато Земята отдавна е глобализирана и държавните граници с всеки изминал ден стават все по-малко значим фактор.

Отвратително е, че намираме източник на празник в показването на машини за убиване, били те танкове, ракети или самолети, измислени и произведени с една единствена цел – да убиват хора. Военната техника и промишленост са символи на злото. Аплодирането на тези машини за убиване не може да е почитане на десетките милиони жертви във Втората световна война. То е позорно, защото означава, че поуката от миналото не е усвоена и обезсмисля подвига на загиналите в борбата срещу същото това зло.

Празникът на победата в Русия в този му вид е нелеп. Събитие, от което един от ключовите съвременни лидери се възползва умело , за да демонстрира колко са му големи мускулите - същият, който си позволи да преначертава държавни граници 7 десетилетия след като победеният от европейските народи фашизъм е възпрян да прави същото. Нивото на някои държавни лидери в модерния свят е като на анаболни типове, напомпали мускулите си след фитнес и нахлузили черни потници, за да всяват респект, докато се разхождат по главната улица на техния град. Респект, който явно не могат да си го извоюват по цивилиозван начин, защото толкова си могат.

Още по-нелепо е, че тази показна демонстрация на бабаитлък се случва в европейска столица, в страна, която е членка на Съвета на Европа - една от основните интеграционни общности в Стария континент. А европейската интеграция възниква след потушаването на Втората световна война с една единствена цел – никога повече европейските народи да не участват в братоубийтвени войни, в каквито са се избивали непрестанно в продължение на векове и хилядолетия.

В своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по онова време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която да направи войната между европейските народи немислима. Именно в чест на тази декларация Денят на Европа в рамките на ЕС се празнува на 9 май.

Днес имаме шанса да живеем в свят, в който е въпрос на чест да живееш, а не да умреш. И именно в такъв свят искаме да живеем всички земни обитатели. Навсякъде на Земята живеят хора, които имат еднакви чувства, колкото и на някои да не им се харесва да признаят това. Винаги трябва да сме негативно настроени към войната, без значение дали бомбите са НАТО-вски, руски или други; дали падат в Белград, в Багдад, в Грозни или в Тбилиси.

Никоя война не е довела хората до щастие и просперитет – нито тези на страната на жертвата, нито пък тези на страната на агресора. Деленето на националности, етноси, раси и държави е едно от най-големите мъки за човечеството. И хората от бъдещето някой ден ще ни се смеят със сарказъм на акъла, когато изучават историята на нашето съвремие, в което все още се придава важност на незначителни спрямо епохата ни неща.