X
 
 

Защо България има лошо отношение към Македония?

Още от автора

Покрай страшните и трагични събития в Куманово, които, поне засега, завършиха, отново в родното публично пространство се припомниха историческите проблеми между двете страни България и Македония. А това бе напълно излишно - нещо, от което нито гражданите на България, нито тези на Македония имаме полза. Не че има особено значение това, че „историкът на държавата“ нарече Република Македония „изкуствен политически конструкт“ и дори си позволи да твърди нещо изключително безразсъдно – че части от  Източна Македония биха могли да се присъединят към България. Но дори и тези нелепи думи, които са само плод на нечие фантастично въображение, биха могли да се интерпретират погрешно от силно зависимите от властта македонски медии.

Но много по-тревожни от думите на историка Божидар Димитров са негативните политически послания, които се отправят от София към Скопие. Отношението на България към Македония през последните десет години се влошава. Все по-често и България започва да поставя безсмислени условия пред младата държава, което неотдавна беше запазена марка само на Гърция. Например това да се подпише предварително формулирано от българска страна двустранно споразумение за сътрудничество и добросъседство, за да подкрепим присъединяването на югозападната ни съседка към НАТО и ЕС.

През 2006 г. президентът Първанов и тогавашният външен министър Ивайло Калфин отправят предупреждение, че е изпчерпана безусловната подкрепа на членството на Македония в НАТО и ЕС от страна на България, а помощта за присъединяването на югозападната ни съседка към военния алианс и европейското семейство вече зависи от политиката на добросъседство от страна на Скопие. Година по-късно и Първанов, и тогавашният премиер Станишев засягат темата за недобросъседската политика на Македония към България пред  тогавашния американски президент Джордж Уокър Буш. Това се случва по време на визита на щатския държавен глава у нас.

Поставянето на такова условие е несериозно, защото темите за историята, самосъзнанието на македонските граждани и за македонския език, който страната ни все още не е признала и може би никога няма да признае, са абстрактни и не би трябвало да имат отношение към международните правни споразумения. Нещо повече – дори е комично да се иска подписване на двустранно споразумение за добросъседство от наша страна, тъй като Македония не представлява абсолютно никаква заплаха за България.

Нито България, нито Гърция, която отказва да признае името на Мекедония и официално нарича тази своя съседка „Скопия“, нито целият Европейски съюз биха имали полза от това Македония да не е изконна част от европейското семейство. От това интерес би имала само Мечката на Европа, която все още  разглежда Балканите като част от нейната сфера на влияние. Народите и на трите южноевропейски страни имаме огромен интерес ситуацията на  Балканите, където съвсем доскоро имаше големи кръвоприлития, да е спокойна. Затова много по-разумно би било България и Гърция да лобират за приемането на Македония в ЕС, вместо да препречват пътя на нейната интеграция в съюза.

Реално каква полза имаме българите да сме контра на идеята за Македония в ЕС? Отговорът е много прост – абсолютно никаква. Напротив, така дори само си вредим. Хората и от двете страни на границата бихме могли да се сближим, ако оградата между нас падне. Единственият възможен начин да се случви това би бил, ако Македония се присъедини към ЕС възможно най-скоро. Няма съмнение, че това би се отразило много положително и на икономиката в изостаналия пограничен район. Доказателство за това е, че след като вече няма граница между България и Гърция, регионът на Петрич и Сандански силно се разви. Защо това да не се случи и в т.нар. географски регион Краище?!

Македония днес има проблеми, каквито ние дори не сме и сънували. И ако наистина възприемаме македонците като наши братя, ние сме длъжни да ги хванем за ръка и да ги поведем по пътя към ЕС, щом и те самите го искат. Всичките проблеми в отношенията между републиките България и Македония се дължат на фалшифицирането на историята, за да е угодно на някои наши и чужди политически формирования - нещо, за което македонските граждани нямат абсолютно никаква вина. Също както ние нямаме вина за фалшифицирането на части от нашата собствена история, което е в полза на някои.

Историческите спорове  може да се водят още десетилетия, дори и векове. Но те все някога ще се разрешат. На тяхно място вероятно ще дойдат други проблеми – такъв е светът. Нима си струва да пречим на щастието на повече от 2 милиона души заради нечии глупости? И нима очакваме те да ни обичат, щом ги възприемаме като българи, а постъпваме така нечестно с тях?