X
 
 

Съдебната ни система се нуждае от жива вода

Още от автора

Енимехмедов влезе в затвора, а неговите биячи дори не бяха идентифицирани

Представете си, че ви се случи да прекосите кръстовище, докато светофарът показва червен сигнал. Спира ви пътен полицай и ви иска документите. Вместо документи, вие му подавате партийната си книжка/карта. И понеже вижда, че сте член на еди-коя си политическа партия, той изведнъж забравя, че сте минали на червено. Вероятно такова нещо се е случвало на много кметове, депутати, министри и други представители на най-различни партии. Но ако сте член не на коя да е, а на тази партия, която абсолютно винаги е във властта и де факто диктува политическия (и не само) живот в страната, полицаят може не просто да ви каже, че ще се преструва, че не е видял вашето нарушение. Той дори може да стигне до извода, че вие не съществувате.

Зверският побой над Октай Енимехмедов ще остане ненаказан. Софийската районна прокуратура прекратява разследването срещу „неизвестните“ извършители чрез постановление от 13 май т.г., съобщи сайтът Ureport.bg в петък. Toва е поредната подигравка на статуквото спрямо суверена (който в едно демократично общество би трябвало да е народът). Кощунство, извършено посредством влиянието на задкулисието над МВР и Темида, разбира се.

Силно се съмнявам, че има друга страна в Европейския съюз, в това число и северната ни съседка Румъния, в която могат да те набият публично, при това в пряко предаване по телевизията, а биячите ти да останат „неизвестни“. С очите си видяхме как дебели чичковци в костюми, въобразили си, че могат да влязат в роля на нещо повече от политически „елит“ и да раздават правосъдие, си позволиха да се саморазправят с обезоръжен човек, извършил публично хулиганство. Цяла Европа видя как те ритаха младия Енимехмедов, крещейки „Убийте го!“ И вероятно наистина щяха да го направят, ако служители на НСО не се бяха намесили навреме, за да го спасят от развилнялата се тълпа, в която се забелязваха лица на кметове и други видни политически фигури.

Пистолетът, който Енимехмедов насочи срещу тогавашния лидер на ДПС, се оказа газов. За своята проява той получи ефективна присъда от три години и половина. Не съм оръжеен специалист и не знам каква е вероятността човек да бъде убит с газов пистолет. Възможно е и да има такава. Но със сигурност знам, че е твърде вероятно да го направиш, ако риташ повален на пода човек по главата. А кръвта, която се стичаше от главата на Енимехмедов, както и ударите с юмруци и ритниците, които всички ние видяхме по телевизията, си бяха напълно реални. 

Чл. 132. от Наказателния кодекс гласи: „За телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;
2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда.“

В крайна сметка разследването е установило единствено, че седем души са участвали в побоя, но не и кой от тях бил отговорният за нанасянето на „лека телесна повреда по хулигански подбуди“, както бе формулирано обвинението.

За пореден път изводът е, че практиките в съдебната ни система са по-гнусни и от тези в който и да било публичен дом. Докато в нормалните страни престъпниците, особено обвързаните с политиката, треперят да не бъдат разследвани и да не бъдат дадени под съд, тук е тъкмо обратното - нямат търпение да стигнат до Прокуратурата и до съдебната зала, за да бъдат оправдани и да демонстрират пред обществото, че те винаги са прави и за тях няма закони.

Съдебната система е една от най-важните основи, за да бъде демокрацията в едно общество стабилна и всичко в него да функционира нормално. Нашата далеч не се нуждае само от реформи, които силно се надявам да се случат час по-скоро. Тя явно се нуждае от жива вода, защото в момента е мъртва. И ще е такава, докато е подвластна на посттоталитарната диктатура.