X
 
 

Колко струва човешкото отношение в България

Още от автора

Родната здравна система с всеки изминал ден става все по-студена към хората. Значителен отломък от лекарското съсловие е трансформиран в безразлична към човешката неволя бюрокрация. Реформи все се обещават, но никога не достига воля да бъдат приложени. Така човешкият живот в България все повече губи своята стойност.

Раждането на дете - един от най-хубавите моменти в човешкия живот, у нас често се превръща във филм на ужасите за родилките и техните близки. Почти няма жена, дала живот в България през последните години, която да не е разказвала с ужас за грубиянското отношение на медицинския персонал в родилните отделения на болниците. Често жените се оплакват и от лошите условия изобщо, като тук далеч не става въпрос само за техния социалистически интериор: от неспазване на хигиена в санитарните помещения (тоалетните и баните), до наличието на инсекти. Има свидетелства за липсата дори и на най-елементарни консумативи (например памперси за новородените) и медикаменти, каквито всеки един човек има в домашната си аптечка.

Ако пък случайно се окаже, че пациентката е доволна от болничния си престой, обикновено става ясно, че си е платила в брой, за да получи нормално и човешко отношение. Лекарската сърдечна загриженост и любезност в софийските болници струва около 900 лева, съдейки по официално изнесената тарифа на произволно избрано столично родилно отделение. Тази такса, която се заплаща, за да ви обърне подобаващо внимание лекарят по време на самото раждане и след него, е маскирана като допълнителна екстра под наименованието „избор на екип“. Но, оказва се, не всички лекари признават само този жест към тях от страна на младите родители, които искат всичко с раждането на детето им да протече нормално. Допълнителната почерпка под масата, която се заплаща, за да се почуства лекарят убеден, че трябва да ви обърне внимание, обикновено възлиза на около 500 лева, съдейки по коментарите във форумите за млади майки.

Ако бъдещият татко пожелае да присъства по време на раждането, за да дава кураж на майката, трябва да извади от портфейла си още 200 лева. Наименованието на тази тарифа е „психоподкрепа при раждане“. Не знам на какво основание тази такса е наложителна изобщо, след като в другите цивилизовани страни присъствието на бащата по време на раждането (или на друг близък човек) е безусловно, дори е превърнато в нещо като традиция. Но предполагам, че такова обяснение не биха могли да дадат дори и тези, които са въвели тази абсурдна тарифа.

Толкова е и сумата, която трябва да се заплати от младото семейство, ако родилката прецени, че се нуждае от индивидуална акушерска грижа, като в случая има и „промоции“ – ако грижата е само до 6 часа след раждането, се заплащат 50 лева за родилката. Още толкова се заплаща, ако майката прецени, че от такива грижи се нуждае и нейното бебе.

Ако не искате вашето новородено отроче да бъде отделено от вас по време на престоя в родилния дом (например, за да не го потупа по главата някоя недоспала акушерка), тогава ще трябва да си заплатите и за настаняване във ВИП стая. В тези стаи има условия да бъдат настанени на едно място и майката, и детето. При ВИП настаняване майката има възможност да кърми детето си не само тогава, когато бъде повикана, а по всяко време на денонощието.

Престоят в самостоятелна стая струва 75.00 лева, а в стая с две легла – 40. Нормалният престой в болницата обикновено е поне 3 дни. Ако приемем, че родилката е настанена в стая с две легла, тогава тя ще заплати поне 120 лева за тридневен престой.

Като теглим чертата, излиза, че заветният бюджет, който трябва да отделите за едно цивилизовано раждане, е около 2000 лева - толкова струва човешкото отношение в България.

Системата в сегашния ѝ вид потиска и пациентите, и лекарите, превръщайки вторите в непукисти чиновници, лишени от любов към хората. Любовта към човека може да звучи като нещо абстрактно в днешния материален свят, но всъщност тя е много важна част от светогледа на всички хуманитарни специалисти, били те лекари, учители, журналисти, социални работници или други. И тук няма значение зле или добре платени са те. Ниското заплащане не може да бъде оправдание за това, че вместо да внушават доверие у пациентите, посрещайки ги любезно и отнасяйки се с разбиране към тяхната уплаха и невежество, лекарите често се държат грубиянски с тях.

***

Помнете, че ако лекарите, сестрите и санитарите не са доволни от заплащането си, това не е ваш проблем. Не позволявайте болничният персонал да ви внушава каквато и да било вина. Не е ваше задължение да бъдете богати, за да получите адекватни медицински грижи, особено пък когато сте осигурени.

Има много неприятни случаи, когато на осигурените пациенти не им се предоставят навреме животоподдържащите им лекарства. Има и такива, в които пациентите, особено най-възрастните, биват оставяни на произвола на съдбата в болниците, защото, нали, и без това са вече стари, нормално би било да склопят очи. Когато на човек му се наложи да позвъни на Бърза помощ, често един от първите въпроси е на каква възраст е нуждаещият се. Сякаш това има някакво значение в общество, в което поне формално всеки човешки живот е еднакво ценен. Но по всичко личи, че това не е така.

Ако медицинските лица не ви обръщат необходимото внимание или се отнася неуважително с вас, опитайте се да бъдете настоятелни и изисквайте добро отношение. Помнете, че вие сте пациентът, а те са длъжни да се отнасят с разбиране към вашите болежки, към въпросите ви и дори към капризите ви, без значение дали си заплащате за предвидените от болничното заведение „екстри“. Това е начинът да променим тази античовешка здравна система.