X
 
 

Как една битова драма се превръща в изкуствено етническо напрежение

Още от автора

Вчера пропагандната машина разпространи поредната лъжа, целяща да всее напрежение на етническа основа за политическа употреба. В някои "медии" бе съобщено, че мъже от ромски произход са пребили и ограбили 82-годишен свещеник в гърменско село навръх Черешова задушница. Впоследствие се оказа, че такъв нападнат дядо поп изобщо не е имало, а става въпрос за група от деца, влезнали в някакво помещение в гробищния парк на селото, които са откраднали (забележете!) стотинки на стойност 3 лева и чанта с храна. За провинението им, както стана ясно в един от телевизионните репортажи на тази тема, родителите на децата са им "издърпали ушите".

Тъжното е, че тази новина (меко казано преувеличена) бързо беше преразказана и от други медии, претендиращи да бъдат качествени.

В същия ден, пак в една от тези „медии“, се появи запис от охранителна камера, на който трябваше да се види как „роми нападат гърменското село Марчево“. Той бе показан и в новинарските емисии на телевизиите с национално покритие. На него нападение не се вижда, само бягащи от и към ромската махала хора. Но защо този запис бе разпространен повече от седмица, след като се бе разиграла драмата?! Отговорът е много прост: за да се затвърди убеждението в общество, че наистина в Гърмен има етническо напрежение, каквото всъщност няма.

Припомням как точно възникна цялата тази история. Едни хора седят и играят карти, а други хора си пускат силна музика. Играчите решават, че музиката им пречи. И така започва патардията. Нима тук има някаква друга основа за препирня, освен битовата?! Достатъчно бе просто в медиите да се публикува снимка на някаква брадва, положена върху трева, за да се преобразува битовата драма в етнически проблем. А такива битови стълкновения вероятно се случват почти всяка седмица някъде в страната, но те не стават достояение на цялото общество и не прерастват в „етнически“ или друг по-сериозен конфликт.

Определено се тъкми нещо гнусно, което на всяка цена да осигури много гласове в полза на "архитекта на етнически мир" и националистите. Внушаването на чувство за застрашеност у електората е далеч по-стабилен политически инструмент от празните обещания, на които вече никой човек не вярва, дори и най-глупавият. А местните избори са чак през октомври. Не искам да си представям какво още може да им хрумне дотогава на политическите инженери.

В страната ни винаги спокойно са съжителствали различни етноси. Имаме честта да сме граждани на държавата, която в това отношение е пример за всички останали страни в балканския регион. Нека да проявим разум и да не позволим на пропагандната машина да зарази обществото ни със страх и омраза, реални предпоставки за каквито у нас никога не са съществували. При това дори и в далеч по-трудни за оцеляване времена от днешните. Би било адски нелепо и много опасно, ако се поддадем.

А на журналистите, които стават проводници на тези зловредни внушения, искам само да им припомня, че професията им по принцип е хуманитарна. И тяхната работа е толкова важна за обществото, колкото е и тази на лекарите и учителите.