X
 
 

Да посрещнеш живота

Още от автора

В 21 век в европейската страна България, умират родилки и бебета и то не заради усложнения, които не могат да се предотвратят. На фона на демографска криза липсват всякакви мерки и реформи в майчината и детска грижа! Само преди един месец във Враца, а днес в Тетевен майка загуби своята рожба по ужасен, нечовешки начин и накрая ѝ е казано – „Ти уби бебето си!“ А колко са случаите, които не достигат до медиите, а колко са жените, които си тръгват със или без бебетата си и после нямат време или сили да се оплачат където трябва?!

Но проблемите започват много по-рано. Още в Женската консултация. За болки се изписва веднага магнезий, без прегледи и изследвания, до края на бременността. Защото така или иначе няма да навреди. Да, но последните изследвания показват, че това не е съвсем вярно. И въпреки че отдавна са изпратени в Министерство на здравеопазването, никой не разгласява данните. За ниското желязо се изписват неподходящи за бременни препарати, които съдържат високи дози манган с токсичен ефект върху плода. Това също би трябвало да е факт, известен на медиците. Толкова много спонтанни аборти, родилки с емболии и тромбози, преждевременно родени бебета с ниско тегло. Защо не се взимат мерки? Има жени, които се записват на женска консултация, заради изследванията по здравна каса, които се оказва, че са непълни и ходят допълнително при друг частен доктор, с редица специализации и участия в международни конгреси. Дават стотици левове за цялата бременност, а после за избор на екип. А тези, които нямат възможност? Така се създаде една тенденция у нас, която е като алтернатива, на това, което предлага държавната болница и женската консултация, която обаче е чужда и неразбираема за хората от другите европейски държави. Никъде няма избор на екип. Никой не се следи при двама доктори.

Но кошмарът започва когато тръгнеш да раждаш. Изпълнена със смесица от чувства на страх, щастие и очакване, попадаш в доста неприятелска среда, дори враждебна. Повечето жени, които аз съм срещала имат куп неприятни истории от раждането и престоя си в болницата. Но понеже няма жалби и цялостното отношение отдавна се счита за норма, властите казват, че всичко е силно преувеличено. А и понеже ние сме едни чувствителни, раждащи и естествено нарцистични в този момент от живота си, а и „на страхът очите са големи“, никой не обръща внимание на тези истории. Докато един ден не видим Наташа. Докато един ден не видим жената от Враца (да ми прости, че не запомних името й, но историята й е жива в мен).

Отделянето на бебетата от майките след раждането е продължение на цялото това насилие. Още в началото на 20 век известни доктори, психолози и психоаналитици  (Рене Шпиц) установяват, че най-важното за оцеляването на едно бебе е постоянното присъствие на неговата майка през първите дни и седмици от живота му. Днес има държави, в които вадят бебетата от кувьозите и ги слагат в ръцете на майките и бащите, защото са установили, че малките същества се подобряват и оцеляват. Тук родителите на преждевременно родените, ги виждат един или два пъти в седмицата. А историята, че това може да има негативни психологически последици за детето, в България е фантастика и екзотика. Бебето се възприема като едно същество, което нищо не разбира и не усеща дали майката е при него или не, тя е уморена след раждането, не знае какво да прави и е по-добре бебето да бъде през повечето време при акушерките и на изкуствено мляко. Това е реалността.

Нещата не са толкова черни обаче, защото трябва да признаем, че благодарение на натискът на родители, на отделни медицински служители, доктори, кърмачески и други организации, системата е принудена да се промени. Има болници, които ако изпълнят съвременните стандарти при майчината и детска грижа, получават статут „Болница, приятел на бебето“. Знаете ли обаче какво е трудно да се промени – отношението! Защото същите приказки, които са чували нашите майки преди 30-40 години, ги чуваме и ние днес. Обнадеждаващото е, че промяната се опитва да се случи отдолу, но властите от своя страна не правят необходимото. Не помня да е имало правителство, за което тази тема да е приоритет.

И така….интоксикират ни през цялата бременност, а после ни унижават; жени абортират, поради недоглеждане; родилки умират,изписани с температура; немалко деца са с ДЦП, поради травми по време на раждането; бебета умират, защото майката не знаела как да напъва и поради много други причини, за които докторите казват, че били „непреодолими“ и не се чувстват виновни. Да, има и такива случаи, но аз питам има ли случаи на осъдени доктори в България? А знаем ли какво се случва с бебетата в Неонатологията, особено след като колежка на акушерката от СофияМед, заяви, че не можели да повярват, първо мислели, че тя просто е изпускала бебето. Изпускат ли бебетата ни в тези отделения, е въпросът, който си задаваме.

Така започва животът в България, а за някои изобщо не започва. Ще кажете, че навсякъде има детска смъртност, но тези случаи са смърт, поради непредпазливост! А реакция няма, осъдени няма и всеки дръзнал да вземе отношение бива очернен, че съди и раздава присъди. Всичко това на фона на демографска криза и на постоянно растяща емигрантска вълна. 2,5 млн работещи българи са извън България, 2 млн работят тук, на фона на 2 млн пенсионери. Не съм чула за толкова години едно правителство да каже как ще се справяме с този комплексен проблем. Казват, че ако се оправи всичко друго, то ще има ефект върху демографската криза и емиграцията. И толкова…! А човещината? А способността да посрещнеш новият живот с любов и радост? Да….проблемът няма една страна и всеки от нас има участие. Дори и ние, които търпим и после не пускаме жалби. А го дължим…на тези майки, на техните изгубени или увредени деца, на нашите деца!