Как да убиваме най-много сирийци

През изминалите четири години в Сирия бяха използвани всякакъв тип оръжия. Сирийската гражданска война предлага голям набор от възможности на военните по различните фронтови линии. Ракети „Скъд“, земя-земя, ракети с вакуумен заряд, химически оръжия, зарин, хлорин, бял фосфор, експлозивни варели, касетъчни бомби. Когато мунициите бяха кът, се прибягваше до обсади и принудителен глад за населението, което продължаваше да се бунтува. А често се стигаше и до търсенето на услугите на радикални групи. Но сирийците така и не спряха да се надигат и не си научиха урока. Наскоро външният министър на Сирия дори се видя принуден да поиска от Иран 100 000 военни, които да подсигурят позициите на правителството, а генерал Касим Сюлеймани, командир на елитните ирански сили Ал Кудс, спомена пред ливански медии, че сме можели да очакваме „изненада в Сирия“. Каквото и да означава това. Дотогава обаче, сме длъжни да преценим кое оръжие е най-полезно за избиване на сирийци, за да може то да се прилага по-ефикасно и да победим в „битката за човечността“, както обичат да се изразяват патетично някои коментатори.

Използването на психологически способи като сирени, бомбардировки по нищото, които обаче те държат буден по цяла нощ и те тормозят, не дават нужните резултати. Засега са избягали само 3 400 000 сирийци, 220 000 са убити, 130 000 изчезнали, а 5 100 000 разселени. Незадоволителни резултати. Ще изброим някои способи, довели до най-много жертви, за да се види кое е най-подходящо, за да може властта в Сирия да запази управлението си.

Експлозивни варели

Експлозивните варели (или „варелни бомби“) са вид самоделно взривно устройство, използвано днес най-вече от правителствените сили в рамките на сирийската гражданска война. Обикновено се изработват от голям варел, напълнен с взривни вещества и шрапнели, а след това се пуска от хеликоптер. Поради голямото съдържание на взривове, детонацията може да бъде опустошителна. Сирийската армия често пуска погрешка подобни устройства над жилищни райони, което води до голям брой цивилни жертви. Има стотици случаи на използване на варелни бомби.

Варелните бомби се използват още от 2011 година, в началото на бунта в Сирия, като първата голяма атака се случва последователно между 31 юли и 4 август по време на обсадата на град Хама. При тази атака загиват 200 души. Варелните бомби са евтини, лесно се използват – посредством хеликоптери и самолети – и нанасят големи поражения. До края на 2014 година, правителствените сили са използвали 5375 варелни бомби, убили 6493 души - 97% от тях са цивилни.

Кланета

Официално жертвите на сирийската гражданска война до началото на 2015 година са около 220 000 души. Като се има предвид, че от началото на годината месечно загиват средно по 2000 души, този брой ще се увеличи неимоверно. Онова, което обаче не се отбелязва в статистиката е предполагаемият брой на загиналите при кланета. Има и неразкрити масови гробове.

Кланетата в Сирия се извършват от всички участващи в сраженията страни – от сирийската армия, през опозиция до радикални групи. Първите масови убийства се случват през 2011 година – 2 големи кланета. През следващите години броят варира: 2012 – 15 кланета, 2013 – 22 кланета, 2014 – 4, 2015 – 7 кланета.

Общият брой на убитите при кланета сирийци е 5210. Масовите убийства са трудни да проследяване, тъй като се извършват бързо, при изненадващи атаки, често от нередовни части или милиции. В почти всички от посочените случаи, обвинените за извършването на клане отричат.

Глад

Гладът отне живота на 128 палестинци в лагера „Ярмук“ в Дамаск, а над 20 000 бяха заклещени в клопката на колективното наказание и бяха принудени да ядат треви и пият вода от кладенци, прокопани в улиците.

Гладът се прилага като средство на войната в много части на Сирия, които са отказали да подкрепят правителствените части. В опозиционните квартали на Хомс през почти цялото време за последните четири години, жителите са подлагани на глад чрез блокиране на достъпа до районите. В Дамаск и Хама посредничество при прекратяване на огъня, приличащо повече на капитулация, е единственият начин за цивилните да достигнат до запасите с храна и вода, които са позволени само за райони, които са приели да се закълнат във вярност на президента.

Тактиката работи. В разбития и превърнат в сирийския Ленинград Алепо, правителствените части, подкрепени от иракски милиции и частите на ливанската група Хизбулла, успяват неведнъж да спрат доставките за други части на града, с което да принудят опозиционните сили да предадат оръжието си. И това на фона на сраженията между Свободната сирийска армия и радикални групи като „Ислямска държава“ и Фронт ал Нусра, избухнали още през 2012 година.

Хуманитарната помощ често е възпирана, а досега са установявани само два хуманитарни коридора за помощи от ООН. Счита се, че около 4 100 000 сирийци са в обсадени райони, от които 250 000 са изложени на гладуване, а над 9 000 000 се нуждаят от спешна хуманитарна помощ.

Обсадите са сравнително лесни за установяване от сирийската армия, тъй като войската превъзхожда числено опозиционните сили. Прекъсването на снабдителни линии се използва и от двете враждуващи страни, но колективното наказание с гладуване е средство най-вече на правителствените сили. Гладът е доказано средство за връщане на контрола върху райони от страната.

Химически атаки

Използването на химически оръжия е често явление в сирийската гражданска война. Най-смъртоносните нападения са извършени в предградието Гута в Дамаск през август 2013 година и в Хан ал Асал в покрайнините на Алепо през март същата година.

ООН разследва всяка от атаките, за които има сведения. Следи от използване на бойния газ зарин, от който сирийската армия разполага като запас, са открити в Хан ал Асал (19 март 2013), Саракиб (29 април 2013), Гута (21 август 2013), Джобар (24 август 2013) и Ашрафият Сахная (25 август 2013).

През септември 2013 държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че въздушните удари над Сирия могат да бъдат предотвратени, ако Сирия предостави химическия си арсенал. С посредничеството на Русия започна унищожаване на химическите оръжия, макар голямо количество да се предполага, че все още се намира на територията на Сирия – често в недобре охранявани обекти.

Въпреки забраната за използване на химически газове и постигнатото споразумение между САЩ и Русия за сирийския арсенал, от края на 2013, когато е подписана сделката, до март 2015 година има 31 случая на нападения с химически оръжия в различни части на Сирия, като най-често се използва хлорин с експлозивни варели. По данни на Human Rights Watch последно хлорин е използван в провинция Идлиб през май тази година.

Радикални сунитски групировки и шиитски милиции

Ако си управляващ и си притиснат, а искаш да отвърнеш на удара, без да бъдеш обвинен, обикновено търсиш начин някой друг да свърши „мръсната работа“. В сирийската гражданска война е чест случаят с използване на групировки и милиции за целите на едната или другата враждуваща страна.

Опозиционните части или общо казано Свободната сирийска армия, е сбор от различни бригади и военни формирования, образували се след 2011 година в процеса на въоръжаване на опозицията. Често тези бригади са съставени от неопитни във военното дело младежи, разграбили армейски постове, за да се въоръжат. Тяхното влияние е най-вече по квартали и отделни райони на Сирия.

През 2012 година, след речта на Башар Асад за „битката срещу терористите“, постепенно се появиха няколко радикални фракции като Фронт ал Нусра, Ахрар ал Шам и вездесъщата и обичана от медиите групировка „Ислямска държава“ (ИД). Първите сражения на тези групи са с бригади на Свободната сирийска армия главно в Северна Сирия. Фронт ал Нусра разполага с около 10 000 бойци, ИД с близо 50 000, а останалите радикални групи са с по-малък състав.

Много се пише за радикалните сунитски групировки, но важна и изключителна роля в сирийската гражданска война играят шиитските милиции, които се сражават на страната на правителството. Съставът им идва главно от южен Ирак и Ливан, където местните власти са с позиции, близки до тези на сирийското правителство и силно повлияни от Иран. След тези милиции най-големи са Хизбулла (5 000 бойци), Бригада Абу Фадл ал Аббас (10 000, от които 8 000 са иракчани). На територията на Сирия се сражават немалко чужденци – не само от страна на радикалните групи, но и подкрепящи Асад – около 15 000 иранци, няколко стотин пакистанци и афганистански наемници, а също и гърци, членове на крайнодясната фракция „Черната лилия“.

Тези и още групи, които не са изброени тук, са отговорни за редица кланета, извършени в Сирия за последните две години. Паравоенните групи са изключително добре тренирани, финансирани и без скрупули, тъй като в същината си са наемници на заплата. Ако искате да потиснете противника си или да изпълните политическа цел и пропаганда, то тези групи са един от най-добрите варианти.  

Ако всичко досега ви се струва малко, то трябва да прибавим въздушните удари на армията и обстрелите, които доведоха до значителен брой жертви и принуди стотици хиляди да поемат по пътя на бягството. Но остана още едно оръжие. Оръжие, използвано от всеки без много трудност, но с голяма разрушителна мощ. Мълчанието.

Мълчанието е евтино оръжие и широко достъпно. То не предизвиква ангажираност, нито отговорност. Просто затваряш или отвръщаш очи, спираш да четеш новини и не искаш да знаеш – това е всичко, което ти е нужно, за да натиснеш спусъка. Мълчанието и примирението пред „необходимото зло“ свършва останалото.