X
 
 

Аз съм готин, 'щото съм атеист

Още от автора

В съвременния свят все повече и повече се скъсява разстоянието между хората. Комуникацията е по-лесна отвсякога и имаш достъп до невъобразимо голямо количество информация. Но както разстоянието между приятели е скъсено, така е и между врагове. В интернет се водят нон-стоп ожесточени спорове по всякакви теми, вариращи от политика, религия, новини, нови молове, ново деЦко по Фокс, всичко.

Религията обаче е винаги жестоко разисквана. Тази тема е като горски пожар, който отказва да умре. Често, бидейки страничен наблюдател забелязвам ожесточените спорове, проточващи с часове. Разбираемо е хора да предизвикват чужди възгледи, докато се стигне до някакъв компромисен вариант или баланс.

Но не и те.

Тази ожесточена група хора ще спори дори след като Слънцето се срине под собствената си маса и планетата Земя спре да съществува. На моменти имам чувството, че дори на молекулярно ниво тези хора ще са винаги готови да спорят дали Библията е вярна, дали изборът ти да не вярваш в нищо религиозно е правилен, дали Бог е така, както го мислят определена група хора или не, дали еволюцията е факт или просто игра на Бог и ред други.

Но каква е истината? И дали има изобщо такава? Не се знае. В безбрежното море от мнения ще получиш милиони варианти, интерпретации, позиции и аргументи, подкрепящи едни, дискредитиращи други, стига се до противоречия на различни нива в нечии теории, други звучат правдоподобно, трети налудничаво, направо абсурдно.

В този конкретен казус (поне у нас) обичайните заподозрени от двете страни на оградата са хора, подкрепящи православното християнство до последно, а от другата хора, определящи се като атеисти.

Религията на православните християни, като концепция има позитиви. Тя предлага хиляди години култура и опит от цял свят. Предлага морални насоки, интересни истории за битки, чудеса и ред други неща, които биха могли  да допринесат за това да бъдеш по-добър човек, да стимулират въображението ти или просто да ти дадат алтернативна гледна точка. Предлага също и сплотяващи обществото обичаи и традиции - Като например да обиколиш църквата 3 пъти със свещ в ръка през нощта, фанатичното потрошване на яйца след това, месенето и консумирането на козунак. Друготo което е - по канон църквата като институция не се интересува дали вярваш в нея или не - всеки е добре дошъл, ако прецени, че се нуждае от нещо. Не се проповядва омраза, а смирение, доброта и сплотеност.

Имаш и негативи, защото църквата не е една единица - имаш огромен брой различни хора, които оперират там - всеки със своята личност, характер и намерения. Понякога добри, понякога лоши. Някои духовници отдават живота си да правят добро. Вярват безрезервно в това и го подкрепят всячески. Има и други, които се възползват от облагите, които предлага църквата - неплащане на данъци, преотстъпване на църковни имоти на трети лица, дарения, налагане на картел за пласмент на прошнуровани восъчни цилиндри, окуражават хомофобски възгледи, анатемостват научни успехи и теории за съществуването на Земята.

Проблемът е, че човешкият живот е динамичен. Нещата непрекъснато се променят - технологиите напредват, медицината, социално също, но текстът в Библията остава същият. Съвременният човек не може да приеме това, поради един факт, касаещ Библията.

Тя е съвкупност от пасажи, написани по различно време, от различни хора, с различни възгледи, културни ценности, народопсихология и на различни езици. Тези текстове са пренасяни, интерпретирани и превеждани, докато се е получил съвременния вариант на тази книга. В което няма лошо, но тя няма как да бъде приемана за върховна истина, ако животът фундаментално се променя и то с все по-забързани темпове, а тя не.

Но, определени хора изразяват своето право да четат и вярват в нея, както аз имам правото да чета вестник ШОК и да вярвам на това, че Слави Трифонов всъщност е жена и че Ники Кънчев има рак на капачката, от който ослепява с прогресивни темпове. Имам правото дори да пропагандирам тези си вярвания и да ги тръбя, но когато срещна отбой би следвало да уважа, че някой някъде е несъгласен с мен.

При тези спорове това не се случва.

Атеисти демонстративно показват пропуски в Библията с цел да покажат колко е невярна на фона на съвременния свят, как има сексистки, хомофобски и други пасажи в нея, които са меко казано плашещи. Как заради религиозни подбуди, манипулации и индоктриниране се е довело до войни между народи, довели до смъртта на много хора. Започват шеги със снимки, карикатури, вадене на текстове от контекст, подигравки.

Религиозни люде отвръщат с остри критики по отношение теорията на еволюцията, търсене в пролуки в тезите за възрастта на Земята, вселената и всичко, за което могат да се хванат и могат да го тълкуват като негатив. Да не почваме с атомни бомби, средства за масово поразяване и генно инженерство. Карикатури, шеги и подигравки има също.

А всъщност животът продължава. Хората продължават със споровете си, търсещи тази истина и от една страна е добре да имаш опонент, който да предизвика възгледите ти, за да ти помогне да стигнеш до една по-рафинирана истина за себе си. Когато обаче тези спорове прераснат в едно безмерно лаене, хулене и обиди всичко продуктивно в тези неща секва и се дава воля на негативизъм и загубена енергия.

Като цяло във всяко едно кътче на интернет пространството можеш да намериш хора спорещи със сходна страст и усилия по теми, които са важни за тях (нова музика, дали даден персонаж от анимационен филм ще успее да пребори друг подобен персонаж, дали е по-добре да слагаш в напитката си кръгли бучки лед или квадратни) и виждайки сходните черти в това може да се заключи спокойно, че просто се налага да приемем това като една част от обществото ни. Просто на този етап и това време се налага да приемем тази истина, която най-добре се вписва в нашите възгледи и да се постараем максимално да уважим чуждата такава.