X
 
 

Светещите очи на Цар Самуил vs. Скопския Дисниленд

Още от автора

Първоначално, мястото, на което е трябвало да бъде разположен паметникът на Цар Самуил е в парковото пространство на храм "Св. Георги Победоносец", при бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Цар Самуил".

Идеята за издигането му е на Инициативен комитет за изграждане на паметник на Цар Самуил с председател и основен спонсор д-р Милен Врабевски. Партньори са Национален дарителски фонд „13 века България“, Столична община и Министерство на културата.

Дело е на скулптора Александър Хайтов.

Самуил управлява България заедно с братята си, въпреки, че формално титлата не му принадлежи. Четири години след смъртта му Първото българско царство попада под византийска власт. През цялото си управление, от 997, до смъртта си през 1014, Самуил удържа атаките на византийския император Василий II.

Самуил е славен български владетел и безспорно заслужава паметник.

До сегашния вид на паметника се стига след процедура, одобрена от Съюза на българските художници и Министерството на културата.

Дотук са все публично известни факти. Това, което следва е типично за територията, която населяваме. Със сигурност трябва да подчертаем, че процедурите, при които се провеждат и осъществяват всевъзможни конкурси в областта на градоустройството, архитектурата, изкуството или декоративните елементи в публичните пространства и градските среди в София, а и в цяла България, са регулирани така, че те протичат в  условията на максимално възможна непрозрачност и в почти пълно тайнство. В случаите, в които общественият интерес е изострен, например, когато става дума за градоустройствените планове и регулации на зелени зони, паркове, плажни ивици и други обществени места, от които се ползват всички граждани, съответните институции не полагат никакви усилия да предизвикат информиран и изчерпателен обществен дебат.

 

Както беше казал другарят Живков:

 

“конкурсното начало не означава конкурсен край, другарки и другари…”

 

Крайният резултат е показателен. Очевидна е разликата с първоначално представения в медиите модел, а фигурата прилича най-вече на набито мускулесто градинско джудже с увеличени пропорции — бутафорно изпълнена, без да се отчете историческият смисъл на основните детайли.

Друг съществен елемент от скулптурата са светещите ѝ очи. Спор няма, че това е оригинално хрумване, достойно за герой от нискобюджетен научнофантастичен филм или производител на пластмасови ключодържатели с формата на генномодифицирани популярни анимационни герои. Видимо евтиното изпълнение на скулптурата повдига съвсем резонно и въпроса за цвета - бутафорно наподобяващ бронз...

Трети съществен неразделен елемент на скулптурата е нейното място и идеологическото ѝ обременяване. В речта си при откриването на паметника президентът Плевнелиев изразява съжаление, че “нямаме паметници на Крум, на Аспарух, на Омуртаг, на Симеон и на много други велики български владетели. Като президент ще се радвам националните паметници на велики български владетели да се множат.”

Дори повече, президентът индоктринира връщането на тленните останки на Самуил в Бъгария и ги обвързва със “спокойната държавност”: “...Нашето поколение има своята историческа отговорност да направи всичко възможно костите на цар Самуил да се върнат на родна българска земяБългарската държавност не бива да се успокои, докато тленните останки на Самуил не намерят вечен покой в родината… Връщането на костите на Самуил в България ще бъде и акт на историческо помирение между два народа – българския и гръцкия, които са воювали помежду си и са проливали кръв.”

Очевидна е конкуренцията с Македония, чиито напъни за екстремална национална антиквизация станаха обект за многобройни шеги и вицове дори в самата ни югозападна съседка. Усилията на македонския политически елит, издигнал множество огромни бутафорни скулптури, пръснати из цяло Скопие, придобиха хумористична популярност у нас като “Скопския Дисниленд”...

Светещите очи на българския Цар Самуил станаха незабавно обект на подобни анекдоти, а тържествените думи на президента, касаещи тленните останки на великия български цар показват недвусмислено политическото значение на този паметник.

Промяната на предварително планираното място на паметника и изместването му от парковата среда пред църквата “Свети Георги” и преместването му в последния момент на това централно софийско място, най-вероятно не без “благословията” или ходатайството на президента, министерството на културата или общината отново подчертава политическия характер на събитието.

Всички тези действия “институционализират” скулптурата, лишавайки произведението от естетически неутралитет, обвързвайки я с геополитическа доктрина. Героичният образ и силата, която скулптурата се очаква да излъчи прераства в опит дадената доктрина да бъде наложена със силата на визуалното въздействие.

Светещите очи на Самуил са най-ярката илюстрация, с която македонският кич, значително по-скъп, е засенчен от родния.

Цар Самуил в Скопие струва 1.5 милиона Евро. Нашият — само 50 хиляди…

Но очите на нашия светят!