Je suis учител
5133
Още от автора
Учителят ми по история от 9. до 12. клас ни сервираше уроците по уникален начин с допълнителен материал, който той сам беше набавил и за който беше отделил време и енергия да сдъвче по разбираем за нас начин, превръщайки историята в любим предмет. Преподавателката по английски език от 1. до 4. клас пишеше умишлени двойки на деца с добри познания по предмета и ги принуждаваше да идват на “частни уроци” при нея, за да си оправят оценката. Учителят по БЕЛ в 6 клас ми удари шамар и ме изхвърли по очи от класната стая за ненаписано домашно, което все пак бях написал (и не се извини). Учител по изобразително изкуство влезе в час пиян на тараба до такава степен, че го преследваха винарки. И ред други морални и норматнивни нарушения, които си останаха във времето.
Учителите преди всичко са хора, практикуващи своята професия, както всеки друг човек, работещ срещу заплата. Всеки си има правата и задълженията, всеки носи някаква форма на отговорност. Това, което прави проблемът по-специфичен е фактът, че се усеща една тотална неангажираност с образователната система от страна на държавата. Сградите масово плачат за ремонт, чиновете са от 60-та година, белите дъски все още се водят излишен лукс на места, стаите масово са с протъркан паркет, радиаторите са стар чугун, прозорците дървена дограма, тук таме закърпвана с тиксо, шкафове, бюра, катедри са стар стил, прашни и разпадащи се. В час по музика е истински късмет, ако случайно има пиано или поне снимка на музикален инструмент, коридорите са типичната съветска мозайка, тоалетните са на клякащ принцип и дворните игрища и катерушки не се подменят - а се пребоядисват с поредната кофа тъмно зелена или бежова боя. Това не е позитивна среда, а просто един портал към миналото, в който се наливат децата на хората, които не могат да си позволят частно училище. Чувството не е никак приятно и като добавиш ниския праг на прием за учители, ниските заплати и демотивация, случилото се вчера във Велико Търново изглежда като естествен израстък на плачевното статукво. При всички положения, модифицирането и вкарването на образователната ни система в релси ще е бавен и тежък процес. И на места се забелязват сериозни подобрения, но има още какво да се желае от нея и на този етап този ъпгрейд е като светлина в края на един много дълъг тунел.