Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

'Га бях чаве

18 Thursday 2015, 10:00 часа • 2998 прочитания

'Га бях чаве ме бяха пратили за една лятна ваканция във на Лом. Лятото там е хубаво, ходи се често по реките, лови се риба, кварталния магазин, разполагащ със сладолед е на хвърлей камък от къщата, а бе идилия. Само кабелна нямаше, нито телевизионни игри, ма идеално щастие нема.

В един от тези дни се бях разположил в къщата, занимавайки се с каквото и да ме е интересувало тогава, докато в ума ми витаеха актуалните за времето си неща. Наскоро бях гледал един конкретен епизод на Спайдърмен, в който вкараха нов антигерой - Venom. За тогавашното ми аз това беше нещо легендарно и го мислех с месеци.

В този момент на проява на детска фантазия от нейде се появи вуйчо ми и се заниза някакъв разговор. И тъй като тогава наближаваше рождения ми ден вуйчо ми обеща, че ще ми подари часовник. Часовник с метачна машинка. Бях потресен. 'Бем ти Спайдърмен, 'бем ти Питър Паркър, в момента ми се предлага часовник, който може да МЕТЕ! Представях си хилядите варианти, в които вместо да се наложи да мръдна с ръка и да си избърша трохите от масата просто ще изскочи метла от китката ми, която сама ще направи всичко. Или как ще помогна на майка вкъщи и ще си изкарам някоя нова телевизионна игра. Или че ще си намеря работа, която ще върша с лекота, защото съм с невероятно преимущество! Небето е границата, когато имаш часовник с метачна машинка!

Рожденият ми ден обаче мина и замина, а вуйчо ми не се беше отчел с часовника с метачна машинка. Напомнях му, но все отбиваше топката. Не е сега момента, бил у някой, трябвало да го донесе, трябвало да се пипне малко, за да работел като хората. И аз си чаках.

Един смотан следобед, в който всички баби спят, а всички деца се чудят КВО ДА ПРАВЯТ вуйчо ми се яви. Сложи на масата пред мен една кутия. Светнаха ми очи, уши, всичко. Трескаво я отворих и вътре имаше часовник. Часовник, който обаче не беше това, което очаквах. Разбираш ли, той бил със СМЕТАЧНА машинка. Демек калкулатор. Елка. И не работеше. Дори не се включваше.

Сега, повечето деца ще преглътнат горчивата реалност и ще приемат разочарованието. Но не и аз. Аз не исках да приема това. Опитвах се неведнъж да измета нещо с този часовник, но уви. Слагах му батерия, надайки се ПОНЕ МАЛКО една метла да се покаже от нейде и да измете нещо. За съжаление не искаше. Пробвах да мета нощем, може да е с нощно виждане тази метла. Пак нищо. Пробвах под вода. Не мете и там. Пробвах да мета на нивата, в града, на бюро, на маса, на стол, на пън, в гората, на лозето, до казана с ракията, на казана с ракията, в кошарата, навсякъде. Часовникът, за съжаление отказа да направи нещо по въпроса и колкото и да исках и да го убеждавах и да го увещавах метла не се появи.


Предположих, че има неказан морален ултиматум, поставен от този часовник, в който аз трябва да изпълня определени неща и ще получа каквото искам. Бях послушен цяла седмица. Нищо. Часовникът все така безметежно не искаше да мете. Но опитите ми не спираха.

Лятото мина.

Минаха и 20 години.

Днес ми се обеща, че ще получа часовник подарък. Дано да мете, щото просто не знаете какво го чака.

Новините днес