X
 
 

Може ли терористът да е бял?

Още от автора

В сряда вечер, група мирни хора са се събрали в църквата си в Чарлстън, за да поговорят за Бог и Библията. Тази среща е ежеседмична, винаги в сряда. Присъстващите, афроамериканци, са малко - по това време на денонощието храмът е празен. На сбирката присъства и пастор Клемента Пинкни, член на Сената на Южна Каролина и политически активист. На входа се появява бял мъж, който не участва в събирането. Той открива огън в църквата. Убива 9 души – 6 жени и 3 мъже – включително и пастор Пинкни. Извършител е 21-годишният Дилън Рууф. Американското министерство на правосъдието разследва убийствата като „престъпление от омраза“. Рууф заявява, че е искал да започне „расова война“.

Сред всички последвали дискусии не само в САЩ, но и в Европа, един въпрос все повече се задава в обществото: тероризъм ли е станалото в Чарлстън?

Практиката показва, че когато извършител е бял, гражданин на западна държава, много по-трудно действията му се определят като тероризъм. Видяхме това отношение около Андерш Брейвик, който уби над 70 души в Норвегия, воден от расистките си виждания. Не беше наречено тероризъм и убийството на трима младежи в Щатите преди няколко месеца – убити единствено заради тяхната религия. Тези престъпления са актове на тероризъм според всички учебници, но се избягва определянето им по този начин. Наречете го вътрешен тероризъм, ако е нужно, но тези хора са терористи и онова, което са извършили, е чисто и просто тероризъм.

Дилън Рууф съзнателно и умишлено се цели в църква, пълна с афроамериканци и той не крие замисъла зад действията си. Пред властите той открито заявява, че иска да предизвика расова война. Действията му целят всяване на ужас в хората, объркване, усещане за надвиснала опасност. Докато стреля крещи, че „черните изнасилват жените ни“. Оставя една жертва жива, за да може да разказва за станалото. Всичко това Дилън Рууф изпълнява в състояние на чист ум, съзнателно.

Църквите, чиито посетители са афроамериканци, ще бъдат в повишена готовност не само през следващите дни, но и в близко бъдеще. Полицията в Чарлстън не знае как да успокои гражданите, а мнозина се чувстват заплашени и несигурни, че могат да пуснат децата си на училище. Действията на този човек причиняват верижна реакция далеч отвъд Южна Каролина.   

Някои анализатори нарекоха станалото трагедия. Но това не е трагедия. Свлачищата, земетресенията, наводненията са трагични. Пожар в къща е трагедия. Това не предизвиква страх в няколко държави и щати. Ако един дом избухне в пламъци във Франция, в Германия не са уплашени до смърт на другия ден. Ако земетресение удари Япония, има състрадание, но са малко хората, които се притесняват до смърт, че на другия ден същото земетресение ще се случи и в техния град или държава. Но когато в някъде някой си позволи да убива заради цвят на кожата и произход, тогава мнозина започват да усещат страх.

Това, което се случи в Южна Каролина е тероризъм. Тероризъм, като тероризма на Андерш Брейвик, като на Крейг Хикс, като всички атентати по света, без значение каква религия изповядва извършителят или какъв произход има. Тези актове не са дело на лудост и не бива да ги наричаме така. По свидетелства на властите и експерти хората, извършващи подобни актове на насилие, са напълно психично здрави и осъзнават значимостта на деянието си. Да наречем тези дела „актове на лудост“ е обида към онези хора, които се борят с психични заболявания години наред. Атаката в Южна Каролина за пореден път показва добре планирано действие – според данни на полицията, планирането на атаката е отнело шест месеца. Убиецът, Дилън Рууф, влиза в тази църква, построена през 19. век неслучайно – тази сграда е символ за града и в нея се събират афроамериканци, свързани с вековната борба срещу робството и последиците от него.  

Можем ли да кажем, че терористите не могат да бъдат бели? Или да изрецитираме, че терористите не могат да бъдат американци? Трябва ли терористът да бъде кафяв, черен или жълт? Трябва ли да е мюсюлманин?

Разбира се, че не. И извършеното от Дилън Рууф е тероризъм. Наричайки деянието му с нещо по-малко от това, е обида за жертвите на това клане. Дилън Рууф е расист и действията му са се водили от неговия расизъм. На якето си, което се вижда на всички негови снимки, разпространени от американските медии, се виждат нашивки, свързани с режима на апартейда в Южна Африка и колониална Родезия. Ясно е, че изповядва виждания, мироглед, който почита грубата сила и насилието срещу коренното население на Африка, срещу различните, срещу хора от други раси. Според данните, Дилън Рууф не е единичен случай, а част от група. Но дали тази група ще бъде преследвана и съдена, както би трябвало да се случи, тепърва ще видим.

Дилън Рууф е човек, който не може да посочи като лично постижение нищо друго, освен произхода си. Той открито заявява желанието си расова война. Действията му и подобни на неговите действия, е крайно време да бъдат класифицирани като тероризъм и извършителите да бъдат съдени с цялата сила на закона.