X
 
 

За протестърите и драскачите

Още от автора

Част от родните журналисти, тези, които често са принудени да изразяват [чуждо] мнение против волята им, се постараха да вменят обидно значение на навлезлата напоследък чуждица “протестър”. Казвам, че някои от тях дейсват против волята си и твърдя, че това е самата истина. Лично аз знам за това, как журналисти са напускали медии, защото не искат да пишат или правят “критични” коментари за т.нар. “протестъри” под диктовка или по поръчка. Знам отлично и за “забранителните списъци” в същите тези медии. И, разбира се, мога да потвърдя, че за близо две години литературни упражнения, 99% от таргетите на въпросните журналисти не са били търсени за коментар, мнение или просто с въпрос…

“Протестър” трябваше да означава нещо лошо, най-общо казано, проводник на чужди, антибългарски интереси, обикновено срещу заплащане… В съседна Македония ги наричат “предавници, платеници и сендвѝч-демонстранти”. Преводът е излишен, както и разясненията, а приликата в пропагандния стил е очевидна.

“Протестър” се ползва основно от онези журналисти, работещи в онези медии, за които се говори, че са подконтролни на Успелия мъж на 33, семейството му и приятелите им в съответната медийна групировка. Нищо, че последният твърди, че не притежава медии, пък в същото време “призна със съжаление”, че е спуснал медиен чадър по поръка на един свой доскорошен приятел-банкер.

Банкерът пък отпускал кредити към медиите на Семейството и техните приятели. Същите, дето формират медийната империя с чадърите. Империята, която почти изцяло държи медийния монопол и разпространението на печата, но това е друга тема, за която “протестърите” нееднократно говориха…

Сега думата ми е за част от журналистите, работещи в тези медии.

Понеже човек, който пишейки не изразява свое мнение, а изпълнява поръчка на главния си редактор, на собственика си или на банкера, отпуснал кредита, не може да бъде наречен журналист, ще обознача такъв човек като “драскач*”. Той надрасква няколко реда по поръчка, безкритично забравил ценностите на журналистиката, само и само да изпълни поръчката и да заработи надника си.

Един такъв драскач, разбира се, той не е единствен, тези дни се упражни за попреден път върху гърба на “протестърите”.

Подигра ги, иронизира ги и, в собствените си разбирания, ги сравни със земята със сарказма и историческата си "компетенция".

Разбира се, направи го от страниците на медия-длкъжник на КТБ. Не директно. През фирма-кутийка. Но точно толкова длъжник, колкото примерно ТВ7, чиито сървъри синдиците настояваха да получат. Но и това е друга дълга тема.

Да, всеки журналист, дори да е обикновен драскач, има пълното право да изрази своята позиция. Има дори правото да върти “перото си” като бухалка и да я стоварва върху главите на всеки, който си пожелае, скрит зад корпулентния гръб на редактора, собственика или кредитора си.

Думата ми е за поръчковия драскач.

Поредният му публицистичен шедьовър внушава, че “протестърите” сменили едното статукво с друго… статукво.

Статукво е латинска фраза: Status quo. Означава най-общо казано, “съществуващото състояние на нещата”. Или “състоянието, в което” се намират нещата към определен момент.

“Протестър” бе наложен като израз с пейоративно значение именно от тези драскачи, драскащи няколко реда по поръчка на корпулентния си собственик, за периода на протестите, започнали с назначаването на Успелия за шеф на една от важните държавни агенции.

Харесва ви или не, протестите бяха обществено или социално явление. Обществен процес. Движение, което си постави за цел да предизвика и в крайна сметка да разруши криминалния консенсус на статуквото.

По време на протестите се наложи понятието “Моделът КОЙ” като олицетворение на всички пороци на статуквото.

В своят стремеж да угоди на шефа си, драскачът ползва абсурдни конструкции: Статуквото бе сменено от друго статукво.

Не. Грешен конструкт.

Стойностната дискусия е, дали протестите и протестиращите граждани успяха ефективно да разрушат статуквото — Модела КОЙ.

Защото статукво е състоянието на нещата към дадения исторически момент. След него статуквото или се променя, или се запазва.

Затова истинският разговор е успяха ли и в какво успяха протестите. Разрушиха, разклатиха или не успяха да помръднат статуквото.

Това е истинският разговор за протестиращите граждани.

Но него не можете да го проведете с драскачи, които се представят за журналисти, защото шефовете им не искат това от тях.

От тях се иска да плюят.

* Според речника, драскач е “Автор на безсъдържателни текстове, на текстове без художествена стойност. Драскачи много, писатели малко.”