X
 
 

Причините да бъдем солидарни с участниците в гей парада

Още от автора

Провокираните от политическите кръгове безполезни истерии, свързани с наближаващия ежегоден гей парад, едва ли целят нещо повече от отклоняване на вниманието на нацията от важните обществени и социални проблеми.  Малцинствата, без значение дали етнически, расови, религиозни, сексуални или дори на хората с увреждания, са класически постулат за задаване на образа на удобния враг.

Няма нищо демонично в движенията, които се борят за правата на хомосексуалните. Те настояват само за човешки права и няма никакво значение какво е персоналното ни отношение към „различните“ хора.

Както преди десетилетия е имало движения за правата на жените и цветнокожите, така и днес има движения за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Стипчивите морални проповеди срещу тях, които обикновено произлизат от хора със съмнителна нравственост, нямат никакъв смисъл, също както не са имали смисъл преди, когато част от обществото е намирало за много страшно това, че жените могат да получат право да гласуват на избори.

Проблемът далеч не е само в това, че част от хората изпитва предразсъдъци към „различните“. Проблемът е, че хомосексуалните са направени "различни" и по силата на закона, което е много по-тежко. В повечето страни по света хомосексуализмът е забранен и се наказва, като на някои места се прилагат дори смъртни присъди. Целта на тези движения и на парадите, които те организират, какъвто е и наближаващият в събота, е да се премахне тъкмо това различие.

Свободата е едно от основните човешки права. Тези права важат за абсолютно всяко едно човешко същество, без значение от неговите индивидуални различия – етнос, раса, религия или сексуална ориентация. Но правото на свобода включва и правото на личен и семеен живот, правото за встъпване в брак и създаване на семейство, свобода на изразяване на мнение, свобода на събирания на групи и още много други. Именно тук се появява противоречието – еднополовите двойки в България, както и в почти всички останали страни по света, нямат право да встъпят в граждански брак.

Семейството е юридически установена форма на съжителство, която урежда някои много важни човешки права. Няма разумна причина хората, които желаят да прекарат живота си с представител на техния пол, да бъдат лишавани от тези права.

Ако хипотетично у нас бъдат позволени браковете между представители на същия пол, това би дало юридическа възможност на еднополовите двойки да се възползват от полагащи им се права, от които на този етап несправедливо са лишени. А това, че понастоящем са лишени от тях означава само едно – върху тях държавата оказва пряма дискриминация.

Всяко едно младо семейство в България може да изтегли кредит от банка при специални условия с по-ниска лихва, както и да се възползва от данъчни облекчения. Защо еднополовите двойки също да не могат да го направят?

Всеки партньор в една традиционна двойка може да посещава в болница своята брачна половинка, да дава разрешения на лекарите за медицински интервенции вместо партньора, когато той не е в състояние да ги даде. Това е така, защото се счита, че брачният партньор е най-близкият човек. Защо еднополовите двойки също да нямат право да имат своя любим човек, на когото да могат да разчитат винаги, каквото право имат разнополовите двойки?

Всеки човек, встъпил в брак, има право да наследи своя партньор, както и да организира погребението му при евентуална смърт. Защо партньорите в еднополовите връзки да нямат това право, а вместо това да го правят роднини, които в някои от случаите нито са обичали, нито са се интересували от покойника приживе?

Изброените по-горе са само една малка част от проблемите пред хомосексуалните двойки, които юридически затрудняват техния живот.

Много са малко и страните по света, в които бракът между еднополови двойки е легализиран. Засега това са само Норвегия, Швеция, Исландия, Нидерландия, Белгия, Франция, Испания, Португалия, ЮАР, Нова Зеландия, Канада и Аржентина. Еднополовите бракове са легални и в някои щати на САЩ, Мексико и Бразилия, но в повечето не са позволени. 

Едва ли тези бракове скоро ще бъдат легализирани в България. Не защото не сме узрели като общество, а заради предразсъдъците на посредствената и истерична част от него. И защото е много удобно да има още един фалшив образ на врага, освен ромите. Онзи ден образът на врага бяха сирийските бежанци. Вчера бяха ромите. Днес са хомосексуалните, а утре вероятно ще са пенсионерите, които свирепо ще изядат бюджета.

Винаги е имало и винаги ще има част от обществото, която се чувства по-добре, когато има удобна боксова круша, върху която да лее кофи морал, докато тя самата страда от липса на личностно, човешко, политическо и всякакво благонравие. Най-лошото е, че все още има отделни персонажи, които са склонни да тормозят някого заради нетрадиционната му сексуална ориентация – не само психически, а и физически. Понякога се стига дори до извършване на убийства от омраза. (Такъв бе случаят с убития преди години в Борисовата градина в София студент по медицина, пребит до смърт от тийнейджъри с хомофобски предразсъдъци, само защото им заприличал на „различен“. А този младеж можеше днес да практикува професията си и да спасява човешки животи, каквото е било неговото житейско призвание). Малко са способните на такава жестокост индивиди. Но ги има. А благоразумната част от обществото все още е прекалено толерантна към такива персонажи.

Нелепо е, че в 21. век все още обсъждаме дали е редно да има гей паради. Щом има армейски парад на 6-и май, парад на любителите на високите скорости, парад на организираното ловно сдружение, паради на русофилите и комунистите, които се събират на Бузлуджа всяка година, не виждам причина да няма и гей паради. А движения, които се борят (или само претендират, че се борят) за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, ще има докато всички хора не получат равни права.