X
 
 

Страшните директиви на ЕС

Още от автора

От доста време ми прави впечатление, че терминът „европейска директива“ се възприема от част от българското обществото като нещо много повече от регулярен правен акт – като нещо застрашително, сякаш става въпрос за някакво бреме, за хомот. Затова реших да напиша този текст, в който да поясня и припомня кои всъщност са  правните актове на ЕС и какво е тяхното приложение.

Каква е „европейска директива“?

Категорично не е вярно, че препоръките и становищата са задължителни за изпълняване от страните-членки, както често се възприема в българското общество.

Причината някои политици да представят всяка препоръка и становище на ЕС като задължителен акт вероятно е тази, че те или намират невежеството в обществото по отношение на европейското право за удобен инструмент да оправдаят някои свои действия или бездействия, или просто не са вещи и не познават европейското право.

Източниците на право в ЕС всъщност са два вида – първични и вторични. В първичните източници попадат учредителните договори, а във вторичните пък са регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата.

Директивите, които се възприемат като нещо много страшно от евроскептичната част от обществото, изискват всичките страни-членки да постигнат някакъв резултат, но те са напълно свободни да изберат алгоритъма, който да приложат, за да го постигнат. Например: Брюксел решава, че трябва да се намали вредата от тютюнопушенето на обществени места. Но всяка държава сама решава как да постигне този резултат, тоест дали ще забрани пушенето на публични места, или ще го постигне по някакви други способи. Важен е само крайният резултат.

Регламентите
са единствените правни актове на ЕС, които имат точно определен алгоритъм на изпълнение и автоматично стават норма за целия Европейския съюз.


Решенията винаги имат конкретен адресат – държавите членки или юридически лица. Те не се отнасят до всичките страни-членки, а само до една или до няколко от тях. А препоръките и становищата, както стана ясно по-горе, нямат абсолютно никакъв обвързващ за страните-членки ефект – те могат да ги изпълнят, могат и да не ги изпълнят. 

Кои държави командват в ЕС?


Най-силните държави в ЕС не могат да командват институциите на Общността. А доколкото това е възможно, то със сигурност не се случва по формални правни способи.

Принципът на субсидарност гарантира, че решенията в ЕС се взимат на възможно най-децентрализирано ниво.

ЕС има още няколко основни принципа. Принципът на пропорционалност гарантира, че действията на Общността не могат да превишат необходимото за постигането на общите цели. Това означава, че средствата трябва да бъдат пропорционални на преследваната цел.

ЕС има и принцип, според който общностното право винаги има предимство пред националното, когато възниква някакъв конфликт (т.нар. принцип на примат).