X
 
 

Юли 2015 г., малък курорт в Северна Гърция...

Още от автора

Седя в ресторант на крайбрежната в центъра на селцето. Навсякъде обикалят семейства и двойки, ресторантът е пълен, аз пия вино, ям миди и чета международни сайтове с новини за... Гърция.

В ресторанта работи българин като сервитьор. Идвам в ресторанта заради вкусната кухня и възможността да си поръчвам на български. Изчаквам да се поопразни заведението след полунощ , за да го разпитам за живота тук от гледната точка на човек, който работи, а не е турист.

Мъжът е видимо на 30-35 години. Казва ми, че от двайсет години идва тук, все на едно и също място в Гърция. Другаде не е ходил. Работи от  18 години, все като сервитьор, говори перфектен гръцки.

Първият му коментар е, че пропагандата е прекалено много. "Да виждате празни магазини? Няма такова нещо. Всичко имаме."

Питам го дали сезонът е по-слаб от обикновено. Той ме уверява, че не. "Може да е съвсем малко по-слабо, но при нас сезонът започва истински към десети юли и още не мога да преценя. Оборотите са същите като миналите години по това време."

Започвам да го разпитвам за условията на труд и той е по-подробен, отколкото съм предполагала:

"Работя по 14 часа, без почивен ден. Заплащането е 60 евро на ден. Разбито на часове изглежда малко, но е толкова. Никога не съм бил осигуряван.  Ако поискам осигуровки ми ги удържат от тази сума и предпочитам да взема всичко на ръка. Тук няма един човек, който да работи в заведение и да го осигуряват. Чувам, че надолу по ръкавите ги осигуряват, но тук изобщо не го правят.“

„Собствениците на заведения – продължава той - не се разбират помежду си и не си говорят, но тръгне ли проверка, първият се обажда на всички останали и ние бягаме през задната врата. Всеки срещу всеки - всички срещу държавата.

„Не знам как – продължава той - на никой от проверяващите не му хрумва, че един човек не може да е кухня, сервитьор и чистач на едно заведение за 80 човека, ама е така. Бележки издаваме само на гърци, на чужденците ви даваме ей тия“ -  и ми посочва надрасканата с химикалка бележка за 7,5 евро.

"Веднъж занесох касова бележка на една маса с местни. Казах им на шега, че е време и те да помогнат на държавата да се оправи. Подадоха оплакване срещу мен на собственика за това, че съм им дал фискален бон," смее се той.

"Все се оплакват, че плащат ток, вода, заплати, а аз си мисля, че всеки плаща. И ние плащаме в България."

Питам го знае ли колко е наемът (бел. ред. – на заведението).

Той ми отговаря: "Към 1000 евро".

Изумена от ниските цени, питам го защо сам не си е отворил заведение.

"Ааа, не става. Те си падат малко националисти. Като те чуят, че говориш с акцент, вече те гледат по друг начин,“ казва ми той. „Ей там, през две заведения, дойдоха двама македонци миналата година да го наемат. Побъркаха ги от проверки. Пращаха им проверки всеки ден. Издържаха една година. После две албанчетa го взеха. Затвориха ги на втората седмица.

Не си ли грък, не става.

А иначе всички сервитьори са чужденци - тук сме албанец, македонец и българин, там са двама албанци, ей там двама българи."

"Гърци нямате ли?" – питам го аз.

"Не, местните не работят. Никой не работи, само с малки изключения. Синът на шефа не работи, защото обича да спи до късно следобед“, смее се. „Идва после да пие бира и се разхожда. Обаче тези, които работят, работят здраво. Но са малко."

Питам го дали го е страх, че ще загуби работата си, ако в Гърция нещата се влошат.

"Да ме е страх за работата, не ме е. Те никога няма да седнат да работят това, което аз правя на тия смени за тия пари. Но надницата ще ми я отрежат сигурно, та това е малко неприятно," казва ми той.

Питам го как живеят местните пенсионери в градчето.  

Отговорът: "Шефът ми получава 1500 - 2000 евро пенсия. Сега не може да я тегли наведнъж цялата, но тя не му се губи. Повечето пенсионери не могат да си изхарчат целите пенсии и дават част от парите на децата си. Поне тук така правят."

Питам го страх ли ги е хората от това, че Гърция може да напусне Еврозоната.

"Те имат някакви много романтични спомени от времето, когато е имало драхма. Много от тях смятат, че тези времена ще се върнат, но няма как да им се обясни, че това не може да стане.“

Иначе – продължава той - харесват Европа, защото получиха много пари от нея за проекти. Контролът тук не е такъв като в България. Познавам един грък с автомивка и един с една поляна на баир. Спечелиха субсидии веднага, почти без документи, ама не искат да се развиват. Пет години трябва да го работят , за да не връщат парите, после затварят. Ето, този с автомивката догодина затваря, защото изтичат петте му години. Взел е, каквото е могъл."

Питам го накрая какво мисли, че ще се случи. Той ми казва, че не знае.

"Туристи винаги ще има, местните имат много пари, но не ги държат в банките. Те ще са добре, не плащат данъци почти, осигуровки - нищо. А и страшно много се оплакват. Мисля, че все ще придумат Европа да им отпусне още пари."