X
 
 

Аятоласите в Иран има защо да се радват

Още от автора

След 36 години, Иран отново затвърди ролята си на регионална сила в Близкия изток. Нещо, което за мнозина анализатори беше ясно, че ще се случи, още от времето на първата война в Ирак през 1991 година, когато регионалната геополитика се промени завинаги.

Ислямската република придоби умения по време на заложническата криза в американското посолство през 1979 година, военното присъствие на САЩ в Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн, постоянното подстрекателство към война от Израел, санкциите на ООН, оръжейното ембарго и враждата с някои от арабските държави в региона, включително вътрешни бунтове от страна на арабското и кюрдското население в Северозападен и Южен Иран.

Чрез своята внимателно преценена политика и наблюдавайки самоунищожението на своите регионални съперници, Иран показа масата за преговори на САЩ. В същото време, Иран успешно присъедини Ливан към своята сфера на влияние чрез своят съюзник Хизбулла и удължи живота на друг приятел – режимът на сирийския президент Башар Асад.

В Ирак администрацията на Джордж Буш направи онова, което Техеран желаеше от известно време – режимът на баасистите и Саддам Хюсеин беше премахнат по време на войната през 2003 година. Управлението на Барак Обама пък предостави друга възможност за иранското влияние в Багдад – изтеглянето на американските сили, давайки „зелена светлина“ на про-иранската партия „Дауа“, чиито членове са предишните премиери Ибрахим Джаафари и Нури ал Малики, и сегашният Хайдар ал Абади.

Докато „Ислямска държава“ заплашва голяма част от Ирак, Сирия и други райони в региона, Иран бавно зае позиции в голяма част от централната и южна част на страната под предлог, че защитава свещените места в Наджаф и Кербала. Про-иранските милиции не само се доказват като единствена военна сила на терен, изправяща се срещу ИД, но и тяхната доминация в иракската политика е все по-видима – правителството в Багдад им дава правомощия, позволяващи им да действат безнаказано. В резултат, населението в големи части от Ирак се страхува повече от тези милиции, отколкото от джихадистите. Влиянието в Ирак дава възможност на Иран да се меси в Сирия – изпращане на оръжия, материали и финансова помощ на правителството на Асад, което без помощта на Техеран би се сринало. Немалко са случаите, в които младежи от шиитското население в Ирак доброволно заминават да се сражават на страната на сирийското правителство. Всяка седмица в Багдад семейства погребват „муджахид“, мъченик, убит от противниците на официален Дамаск.

Териториалното и политическо влияние се очаква да даде значителен тласък на иранската икономика, още повече, че иранците дават сигнали, че ще започнат изпомпването и продажбата на по-големи количества петрол. С премахнати санкции от ООН и САЩ, Иран вероятно ще си върне мястото на мощен член на ОПЕК, Организацията на страните износителки на петрол. В навечерието на срещата на върха на нефтения картел през юни миналата година, Техеран заяви, че е готов да добави още 1 милион барела към продукцията през следващите 6 месеца. Иранският министър на петрола Намдар Зангане беше казал, че ОПЕК „трябва да отвори пространство“ за неговата държава.

Което вероятно ще засили съперничеството със Саудитска Арабия.

Саудитското кралство внимателно наблюдава засилването на Иран. Заедно с Техеран, Рияд играе в една прокси война в Близкия изток, в която няма главни играчи, а само изпълнители. Последният епизод от тази невидима война се изпълнява в Йемен, където саудитците обвиниха иранците, че подкрепят шиитските бунтовници срещу президента Абд Раббу Мансур Хади.

През март държавният секретар на САЩ Джон Кери организира пътуване из арабските държави в Залива, включително Саудитска Арабия, за да успокои страховете, че Иран ще засили влиянието си след подписването на сделката. Рияд дори се обърна към Русия и Франция, за да покаже, че може да намери други съюзници, ако САЩ задълбочат сътрудничеството си с техните врагове.

Когато Саудитска Арабия създаде коалицията срещу хутите в Йемен, мнозина поставиха въпроси относно логиката на тази военна кампания. И макар днес правителствените сили в южната арабска държава да обявиха, че са върнали контрола си върху важния пристанищен град Аден, анализатори в Близкия изток смятат, че войната в Йемен ще се засили през следващите месеци.