X
 
 

Буря в чаша вода

Още от автора

Сядам в столично кафене. Чакайки за среща, ожаднявам и си поръчвам вода. Носят ми микроскопично шишенце, подобно на напръстник, което изпивам на един дъх и минута по-късно оставам с празната пластмасова бутилка в ръка, сметка от един лев и петдесет стотинки и горчив вкус в устата. Кога водата стана скъпа, колкото един сок или капучино?

Аз съм от поколението, израснало без минерална вода. В къщи пия вода от чешмата и дори държа кана вода в хладилника, за да не се налага да я източвам излишно, защото обичам студените напитки. Но стъпя ли в заведение, поведението ми се променя, без дори да си дам сметка за това. Какво се случи в последните години и защо българите толкова много комерсиализираха консумацията на вода, особено на обществени места?

Помня многобройните чешмички по социалистическо време из столицата и повечето градове в България. 25 години по-късно равносметката е повече от тъжна. Броят на чешмичките драстично е намалял и поддръжката им е минимална. С времето водата се отдалечава от всекидневния ни живот и се превръща в скъпоструваща стока. Причините за това на пръв поглед са необясними.

До 1989 г. минералната вода не присъстваше в домовете на българите, освен тази, която бабите и дядовците мъкнеха с бидони в трамвая всеки следобед. Всички пиеха вода от чешмата или можеха да си поискат вода в произволно заведение, и такава им беше давана, въпреки прословутото "любезно" социалистическо обслужване. Спомням си, че дори в дните след аварията в Чернобил прекарах една седмица в блажено пиене на швепс, защото бутилирана вода по магазините нямаше, а баща ми ми беше забранил да пия от чешмата.

За жалост след промените, заедно с чипса и шарената паста за зъби, бутилираната вода си проби път неусетно, досущ някоя "западна стока" и се превърна в продукт, консумиран в почти равни количества с хляба. Наблюдения ми не са нездравословна носталгия по отминалото социалистическо общество, а поредната "криво пришита" част от западната култура. В противовес на съвременното разбиране в България, в Европа, САЩ, Канада, Япония консумирането на чешмяна вода е практика, която се стимулира, а предлагането на чешмяна вода в заведенията е широко разпространена традиция. На някои изолирани места сервирането на обикновена вода не е безплатно, но това не противоречи на обществения морал, тъй като макар и минимални, съществуват разходи за самата вода, филтрирането, сервирането и хигиенизирането на съдовете, в които тя се поднася. И все пак, в пазарно отношение тенденциите в България не се различават от тези в другите държави.

В световен план, производството и консумацията на бутилирана вода нараства драстично, като в последните години Китай е световен лидер по консумирани количества. Добрата новина е, че макар и често противпоставяна на чешмяната вода, бутилираната вода в последните години "изяжда" пазара за безалкохолни напитки по света и по този начин допринася за намаляване консумацията на нездравословни продукти.

В България самата идея за консумиране на чешмяна вода в заведенията е едва ли не абсурдна. Ежедневно най-бедната държава в ЕС генерира безброй пластмасови бутилки, без дори гражданите й да се опитат да получат това, което в държави като Франция и Англия е право, подкрепено със закон - безплатна чаша чешмяна вода, въпреки че чешмяната ни вода е напълно годна за пиене.

Да, у нас водата е идеална за консумация. Контролът й е едно от малкото сериозни и професионално изпълнявани функции на държавата и напълно в съответствие с директивите на ЕС. В големите градове измервателни уреди отчитат основните параметри на водата на всеки кръгъл час и при евентуални отклонения дават възможност за моментално спиране. Подробни лабораторни изследвания се правят всеки ден. Единственият потенциален проблем, с който могат да се сблъскат гражданите, е различен вкус в зависимост от водоема, от който идва водата, или от това в какво състояние са тръбите в жилището им.

И въпреки това, култура за поръчване на чешмяна вода у нас почти не съществува. Уви, в България няма политика за насърчаване на пиенето на чешмяна вода по подобие на инициативата на кмета на Венеция, който, притеснен от свръхпроизводството на пластмаса, през 2010 година организира кампания за стимулиране пиенето на вода от чешмата, снимайки се с чаша вода по стотици билбордове и раздавайки над 200 000 кани за филтриране на вода. У нас, минералната вода тече безплатно от чешмичките пред Софийската баня, но сякаш всички сме забравили за това.

За липсата на търсене на чешмяна вода лесно могат да бъдат набедени заведенията, но истината е, че самите клиенти нямат интерес. На въпроса защо си поръчват бутилирана вода вместо чешмяна, повечето хора, с които разговарях признават, че просто не им идва наум, така са свикнали и не им се занимава да нарушават една негласно въведена норма, въпреки че това би им спестило пари. Друга причина, която прозира в обществото, е общата липса на възпитание в областта на опазване на околната среда. Насърчаването да се потребява по-екологичната алтернатива, като част от семейното възпитание, липсва.

Заведенията, от своя страна, имат полза от продажбата на бутилирана вода и не би било рационално да разчитаме на тях да превъзпитат потребителя. Маржът в цената между доставчик и краен клиент, рекламните кампании, които продават "чистота", "свежест" и "прохлада", както и масовото потребление правят всяко заведение доброволен участник в тази порочна схема. Освен това, натискът на производители и доставчици на едро върху търговците на дребно е сериозен, както навсякъде по света. Пример за крайно комерсиализиране на проблема е случай в ресторант в София, където се промотират пред клиента скъпи води на баснословни цени и чак след изрично запитване се оказа, че ресторантът предлага и българска вода. В много от заведенията се предлагат бутилки от 330 мл, вместо от 500мл, което придава на водата количествено и ценово измерение на скъп алкохол.

И все пак, въпреки нагласите на обществото и пасивността на търговците, при направен експеримент се оказа, че повечето заведения в столицата и страната откликнаха на желанието ми за чаша чешмяна вода. Общото ми наблюдение бе, че заведенията в страната нямат генерална политика в това отношение, поради почти несъществуващото търсене и вероятността да получите чешмяна вода от сервитьора е право пропорционална на неговото любезно отношение. При проведени експерименти в кафенета, сладкарници, крайпътни капанчета и скъпи ресторанти, получих само 2-3 отказа от видимо нелюбезен персонал. При опит да разбера защо ми се отказва, отговорът неизменно бе "не предлагаме, имаме бутилирана".

Другата добра новина е, че въпреки липсата на култура на предлагане на чешмяна вода като комплимент от заведението, сред нас са вече първите лястовици на промяната в това правило.

Да се ползва чешмяна вода, била тя филтрирана или не, безплатна или срещу определена сума в заведенията, е проява на съзнателно неучастие в порочния кръг на производство на напълно излишна пластмаса. Когато пием чешмяна вода, възпитаваме себе си, децата си и хората около нас да бъдат благодарни за открития и безпроблемен достъп до течаща вода, да използват максимално рационално този ресурс и най-вече да го пестят, защото у нас са малко известни някои неудобни факти - за производство на една бутилка вода от 1л се похабяват други седем литра вода, произвеждат се сто грама СО2 и се употребяват 162 гр. петрол. Или с други думи, "свежестта" струва прекалено скъпо на природата.

Да бъдем отговорни е наше задължение като потребители и от всички нас зависи заведенията да откликнат на едно масово търсене, съобразено със съвременните разбирания за опазване на околната среда.

Защото контактът ни с водата не е сензация, а естествено състояние. Та нали всички ние сме 70% вода!