X
 
 

Дайте шанс на Маяма!

Още от автора

Постът на омбудсмана в никакъв случай не е поредната административна длъжност в тромавата ни държавна администрация, защото на него са възложени функциите да контролира спазването на законите спрямо слабите в обществото  - хора, които трудно биха могли да се защитават сами, например деца, възрастни, тежко болни, подложени на дискриминация граждани или жертви на насилие. Най-просто казано, омбудсманът приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на правата и свободите на граждани, извършва обстойни проверки по тях и разрешава проблемите им.

Мая Манолова, за съжаление, е един от последните хора, които бих желал да защитават моите права, ако не дай си, Боже, ми се наложи да се обърна към тази сравнително нова за страната ни институция, от която наистина има огромна нужда в потъналото ни в бюрократична посредственост общество.

Защото считам, че тя, както и повечето добрали се до политиката българи, по никакъв начин не е доказала, че обича гражданите.

Изобщо не съм останал с убеждението, че по-голямата част от българската политическа класа възприема гражданите като нещо повече от електорални единици, които могат само да гласуват и да понасят безчинствата им. Да сте чули някой от по-изявените политици да твърди, че гражданите са суверенно обществено ядро, което е в правото си да оказва контрол върху властта?! Поне аз не съм.

При поискано от гражданите обяснение за това кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС в края на пролетта на 2013 г., г-жа Манолова си позволи да отговoри ето така в телевизионно предаване, в което журналистите и зададоха заветния въпрос, на който и до днес чакаме отговор:

„Аз наистина се изумявам на... такааа... настървението, да се връщаме към една тема, която, Бога ми, интересува все по-малко хора... Това се случи преди 3 месеца. Оттогава изтече много вода. Правителството свърши много работа, допуснаха се грешки. Ако това ще ви успокои, приемете, че аз съм предложила Делян Пеевски. Ако това ще внесе спокойствие във вашите неспокойни журналистически души... Аз съм човекът.“

Считам, че ако един политик обича гражданите (които в демократичните общества, каквото е българското, представляват суверена), той би трябвало да осъзнава своята морална отговорност спрямо тях. А тази отговорност включва и това, че когато гражданите поискат някакво обяснение от политик, той би трябвало да им отговори открито и честно, като наглостта и иронията са крайно недопустими. Не мисля, че има българин, различен от тъмен балкански субект, който да оценява високо подигравателния тон, с който представители на политическата класа неведнъж са се е отнасяли към гражданите, както и към отказа им да казват истината.

Поне аз не чух г-жа Манолова да казва в някое телевизионно интервю през последните две години, че не знае кой е предложил Пеевски за председател на ДАНС, което би могло да се приеме като честен отговор. Чух я само да казва, че тя го е предложила, отнасяйки се с недопустима ирония към въпроса, който възбуди небивал обществен интерес.

Едва ли избирането на Мая Манолова за защитник на гражданите е просто "да я уредим, там, на някой престижен пост“, за да има повод да си придава важност пред роднините и комшиите си в Кюстендил. Поне аз възприемам това като откровена подигравка с нас - българските граждани, от страна на политическото инженерство.

Като изключим подаването на сигнала за т.нар. афера „Костинброд“ (която бе излъчена по една от телевизиите в грубо нарушение на изборния закон), т.нар. от медиите „Поправка Ванко 1“ и познанството ѝ с братя Галеви (което тя не отрече в телевизионно интервю в предаването на журналистката Люба Кулезич през 2013 г.), аз съм запомнил г-жа Манолова най-вече с това, че се опита да пие кафе с протестиращите срещу кабинета „Орешарски“, сякаш за да ги подразни. И най-вероятно дразненето е единственото нещо, с което тя ще бъде запомнена от историята на политическия живот в страната. 

С избора на г-жа Манолова за омбудсман, кукловодите отправят следната заявка към нас: "Ние сме шефчетата, ние контролираме институциите, 'щото сме тарикати, а вие сте мижитурки, на които и без това няма да позволим да упражняват гражданските си права и да живеят достойно, затова не ви трябва и почтен омбудсман“.

От нас зависи дали ще се съгласим с този целенасочен обиден жест, или ще поискаме разпускане на това Народно събрание - нещо, за което пропуснахме много поводи, откакто бе извършена поредната фасадна подмяна през есента на 2014 г.