X
 
 

Победа на Палмира

Още от автора

Убийството на Халед Асаад – археологът, изучавал 50 години древния град Палмира в Сирия – хвърли за пореден път света в шок от зверствата на терористичната организация, наричаща себе си Ислямска държава. И отново подобно злокобно деяние наведе читателя на мисълта „Как може да съществува подобно нещо в 21 в. на планетата Земя?“. Но подобно мислене би означавало малка победа за Ислямска държава, и то именно в терористичната ѝ дейност.

Целта на всяка терористична организация без изключение е да всее ужас и страх. Страхът трябва да подкопае вярата на гражданите, че могат да бъдат защитени, да всее съмнение в държавната организация, в законите или дори в общоприетите правила на поведение. Така един терорист трябва да удари там, където човек се чувства защитен от тази държава и от тези правила – на работното си място, в дома си, на обществени места.

Говорим ли за културните паметници, човечеството в момента е възприело идеята, че те са неприкосновени като част от световната история и посегателство срещу тях – това е действие най-вече срещу ценностна система, с която ние се научаваме да се съобразяваме от ранно детство. Желанието физически да бъде изличена историята и да бъдат с особена жестокост избити нейните водещи специалисти в наши дни е преди всичко брутален и изключително добре изчислен акт на предизвикателство срещу света на Идеята. Ето защо след покушението срещу карикатуристите в Париж се появи ред сполучливи карикатури, рисуващи молив, който изтрива автомат, автомат, разбит от моливи, автомат, зареден с молив, водещи до едно и също послание – във войната с идеята силата винаги бива сразена.

Въпросното твърдение, като Истина, е потвърдено няколко пъти в Корана и в Сунната по-различни поводи. „И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?“ (сура Юнус, аят 99). И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!“ (сура Ал-Кахф, аят 29). Така всяко действие срещу човек или срещу памет, което има за претенция да е в полза на исляма, е всъщност срещу него, понеже представлява съмнение във всемогъщието и в промисълта на Аллах.

Оттук нататък Ислямска държава е терористична по две линии – първо, тя иска да убеди всички „неверници“, че старината, която е техен корен и под тяхна защита, всъщност може да бъде унищожена във всеки един момент. После, организацията може да докаже всесилието си пред обикновения мюсюлманин, да влезе в съзнанието му и там да подмени Аллах и Мохамед с „халифа“ Ибрахим Али, известен като ал Багдади, и извратената версия на морален кодекс, предлагана за ислям.

Така, унищожавайки нравствени и материални ценности, нужни на човек независимо от религията, Ислямска държава се опитва да създаде някаква своя, каква да е, но своя идентичност, която да я поддържа в световните новинарски емисии, т.е. да поддържа хората, които се интересуват от нея, а за някои – и да умрат за нея. Убийството на светъл ум и чисто сърце е цел, но, което е дори по-отвратително, е оръжие в ръцете на тварите. Човек може да не се съмнява, че г-н Асаад вече е отговорил на полето на идеите, в което Ислямска държава е разгромена. Античното наследство, скицирано от неговия молив, обединява Сирия и Британия, Египет и България, Турция и Испания, а оттам – и цялото човечество.

И заради него българският гражданин, независимо от рода и вярата си, трябва да опознае молива на Халед Асаад, да опознае собственото си наследство и да го обикне – с тази любов, вече, той е победител над страхливата жестокост и над кръвожадното невежество.