X
 
 

Защо българите живеем в по-добрата част от света

Още от автора

15 август 2015 г. Прихващам разговор на не особено възрастни госпожа и господин, релаксиращи на витошка поляна, докато похапват ароматни кюфтета и пийват чешка бира:

- Румънците преди бяха много по-зле от нас, а сега заплатите им са по-големи - казва джентълменът на дамата.
- Така е, и албанците даже са по-добре вече - кима утвърдително тя.
- Ние направо сме си на нивото на Африка! - възмущава се господинът.
- Даже и от Африка сме по-зле, там поне е топло през зимата - приключва темата госпожата.

Замислих се дали да не се намеся в разговора – дали да се опитам да им обясня защо не е разумно да вярват сляпо на всичко, което им внушават спекулативните медии, пропускащи съществени проблеми и заместващи ги с малозначителни и посредствени трепети. Или пък дали директно да не взема да им изредя няколко явни за всички факти, доказващи, че българите със сигурност живеем в по-блажената  половина от света.

Тогава погледът ми отново се спря върху съдържанието на тяхната съботна трапеза. Ако можеше да ги види и чуе някой класически африканец, помислих си аз, вероятно за него би било неестествено човек да оплаква положението на обществото си, докато яде месо и пие скъпа малцова напитка - често срещана гледка в България. Но тъгата е особено и индивидуално чувство. Всеки има нужда и право да ѝ се отдаде, така че реших просто да оставя хората да си страдат на спокойствие.

Наивният оптимизъм е също толкова зловреден, колкото и неоправданият песимизъм. Не може някой да те плюе, а ти да си казваш, че върху теб се изсипват капки дъжд. Но какво толкова страшно би станало, ако ценим това, което все пак сме успели да съградим като общество?! А то само по себе си не е никак малко.

Да, капитализмът у нас се разви по постсъветския модел и не действа съобразно нормалните пазарни способи. Мафията и олигархията предначертават съдбите ни, тъй като са обсебили властта. Най-важните структури на едно развито общество (здравеопазването, социалната система и образованието) твърде често не функционират адекватно. На изпадналите в беда хора нерядко им се налага да разчитат на хорската доброта, за да решат проблемите си и дори да спасят живота си. Много умни, талантливи и гениални в своята област хора не намират благоприятни условия за развитие у нас, затова голяма част от тях търсят щастието си в чужбина. Стандартът ни на живот е най-ниският в ЕС. България е на последно място по медийна свобода в Съюза.

Могат да се изброят още десетки недостатъци на днешната система и не е нужно да се преструваме, че тези проблеми не съществуват. Напротив - трябва да ги признаем, всички да ги вземем присърце, да им обърнем сериозно внимание и заедно да ги преодолеем.

Но дълбоко се съмнявам, че някога българите сме имали по-благоприятни условия за щастлив живот, отколкото днес.

Живеем в мирно време и ни се разминаха много нещастия, които, за съжаление, не подминаха нашите съседи от Западните Балкани. Членуваме в най-силния военен клуб в глобален мащаб, което гарантира нашата сигурност.

Имаме почти 100-процентова грамотност на населението, а само преди малко повече от век рядко са се срещали наши сънародници, способни да четат. За сравнение, в някои африкански държави грамотността е под 50%.

Средната продължителност на живота у нас днес е толкова висока, колкото не е била никога досега – 74,33 години. Докато в Афганистан, Централната африканска република и Лесото тя е едва около 46.

В сравнение с повечето страни по света, у нас се радваме на що-годе висок жизнен стандарт. В Индекса на човешкото развитие на ООН, страната ни е класирана на 58. място на Земята (от общо 187 държави), което я нарежда сред страните с високо ниво на човешко развитие.

От 8 години имаме щастието да живеем в страна, която е пълноправен член на Европейския съюз. Всичко хубаво, което се построи през последните години, се случи именно благодарение на фондовете, които получаваме безвъзмездно от Брюксел, тоест от по-развитите страни-членки. Днес все още често се отрича това предимство, но е въпрос на време е да започнем да го ценим.

Светът върви напред, колкото и да предпочитаме да го отричаме, оправдавайки собствените си неуспехи. Неуспехи, които невинаги, но доста често се дължат единствено на прекомерния песимизъм. Макар и доста по-бавно, отколкото би ни се искало, България също върви напред. Крайно нелепо е да продължаваме да сме подвластни на зловещия национален комплекс за малоценност и на масовата меланхолия, които са твърде удобни на представителите на задкулисието. 

Източници на данните: CIA; United Nations.