Пластмасовото гостоприемство на българина
3689
Още от автора
„Да идват, бе!“ - отговаря ми той.
„Но да идват италианците, германците, австрийците, не тея чернилки!“ - продължава да заклеймява моят събеседник.
Ох, чудя се от къде да започна. Не мога да спра да се питам – как може този човек да нарича себе си интелектуалец?!
Първо, коренното население на Сирия не е с черен цвят на кожата. Те са араби. Но за да се знае това, може би е необходимо да се гледа различен канал от №36, където се помещава в телевизорът Ви BETA TV. Любимата Ви програма. Там, където чувате цялата истина за света, илюминатите, хамериканците и братска Русия, която води поредната пропагандна „отечествена война“ срещу нормалността.
Мисля, че е абсолютно безсмислено да обяснявам за всички международни конвенции, които България е подписала, в които расизмът, дискриминацията на верска и расова основа, ксенофобията са обявени за тежки престъпления срещу човечеството. Българинът не признава международното право, което се видя кристално ясно при нахлуването на Путин в Украйна. Нещо повече, голяма част от българите смятат Путин за герой, за „rebel”, за човека, опълчил се на „изедниците и айдуците“ от США и „еврогейовете“.
Ще се опитам да слезна на битово ниво, защото това е последната ми надежда да бъда разбрана от някого. Като говоря за човешко достойнство, либерална доктрина, граждански права и прочее – трудно ме разбират.
ТОВА СА ХОРА! ТОВА СА ЧОВЕЦИ! Бягащи от войната, от мизерията, от автоматите, от пистолетите, от радикалните малоумници, от религиозните фанатици, от проповядващи религиозно-ориентиран булшит. Но какво Ви говоря аз? Ние тук такива ги наричаме герои.
Друго си е „Воленчу“ – мамин сладък да излезе и да говори „истини“ за циганите, турците, либерастите и всички, дето ги гледаме по „тиливизора“ вечер как са усмихнати, щастливи, богати в ГЕЙропа, США, Канада и прочее. Нещастници! Гейове! Толерасти! Няма ли да се събудят българите? DOKOGA 6ТE SPIME BRATQ 1!?1!!1/? Един въпрос се върти около съзнанието ми. Къде отиде нацията, която се бори със зъби и нокти да спаси своите съграждани - евреи през ВСВ? Къде отидоха хората, които се бореха за „чиста и свята република, в която живеят заедно българи, цигани, турци и всякакви етноси“ и спазват еднакво и единствено не Библията, Корана или която и да е друга религиозно-идеологическа книга, а законите на тази България? Или вече националните герои са достояние само и единствено на псевдонационалистите от „крайните“ формации? Присвоиха ли тези човекоподобни нашите национални герои? А Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Каравелов уж бяха на всички ни. Наши ли са все още или успяхме за около 75 години безсмислено идеологизиране и героизиране на образите им в псевдоучебниците по история да ги превърнем в мейнстрийм оръжия за пропаганда? Нима наистина българинът вярва, че сириецът идва тук да му вземе работното място, 200та лева пенсия и скапаните 69лв. месечна издръжка за един бежанец? Къде са българите, които трябваше да заклеймят историческия срам в с. Розово? Или и за това забравихме? Простете за хаотичния текст. Простете и ако сте се припознали в образите и хипотетичните примери! Простете ако текстът Ви се струва семпъл и нелогичен! Нарочно е такъв. Искам да Ви покажа, че съм разочарована. Не от кой да е, а от Вас – моите приятели, учители, познати, СЪГРАЖДАНИ. И от себе си съм разочарована, че съм безсилна да помогна на хората в нужда. Които идват при нас – уж по-човечните, образованите, цивилизованите. Дошли са в Европа. „Люлката на цивилизацията.“ Но тънат в блажено неведение къде са попаднали. Минавайки границата ни, малко по малко започва отрезвяването на съзнанията им. Всеки ден чувам ксенофобските, расистки, неонацистки „тези“ и честно казано ми се повръща. От ограничеността, от неприемствеността, от липсата на толерантност и прогресивна мисъл в консервативните Ви глави. Иска ми се да вярвам в прогресивността, с която сме се славили някога българите, иска ми се да вярвам в гостоприемството ни и в толерантността към различния и към чужденеца. Реалността, за съжаление, е убийствена. Убива и Мен, и Вас, и Тях.
Друго си е „Воленчу“ – мамин сладък да излезе и да говори „истини“ за циганите, турците, либерастите и всички, дето ги гледаме по „тиливизора“ вечер как са усмихнати, щастливи, богати в ГЕЙропа, США, Канада и прочее. Нещастници! Гейове! Толерасти! Няма ли да се събудят българите? DOKOGA 6ТE SPIME BRATQ 1!?1!!1/? Един въпрос се върти около съзнанието ми. Къде отиде нацията, която се бори със зъби и нокти да спаси своите съграждани - евреи през ВСВ? Къде отидоха хората, които се бореха за „чиста и свята република, в която живеят заедно българи, цигани, турци и всякакви етноси“ и спазват еднакво и единствено не Библията, Корана или която и да е друга религиозно-идеологическа книга, а законите на тази България? Или вече националните герои са достояние само и единствено на псевдонационалистите от „крайните“ формации? Присвоиха ли тези човекоподобни нашите национални герои? А Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Каравелов уж бяха на всички ни. Наши ли са все още или успяхме за около 75 години безсмислено идеологизиране и героизиране на образите им в псевдоучебниците по история да ги превърнем в мейнстрийм оръжия за пропаганда? Нима наистина българинът вярва, че сириецът идва тук да му вземе работното място, 200та лева пенсия и скапаните 69лв. месечна издръжка за един бежанец? Къде са българите, които трябваше да заклеймят историческия срам в с. Розово? Или и за това забравихме? Простете за хаотичния текст. Простете и ако сте се припознали в образите и хипотетичните примери! Простете ако текстът Ви се струва семпъл и нелогичен! Нарочно е такъв. Искам да Ви покажа, че съм разочарована. Не от кой да е, а от Вас – моите приятели, учители, познати, СЪГРАЖДАНИ. И от себе си съм разочарована, че съм безсилна да помогна на хората в нужда. Които идват при нас – уж по-човечните, образованите, цивилизованите. Дошли са в Европа. „Люлката на цивилизацията.“ Но тънат в блажено неведение къде са попаднали. Минавайки границата ни, малко по малко започва отрезвяването на съзнанията им. Всеки ден чувам ксенофобските, расистки, неонацистки „тези“ и честно казано ми се повръща. От ограничеността, от неприемствеността, от липсата на толерантност и прогресивна мисъл в консервативните Ви глави. Иска ми се да вярвам в прогресивността, с която сме се славили някога българите, иска ми се да вярвам в гостоприемството ни и в толерантността към различния и към чужденеца. Реалността, за съжаление, е убийствена. Убива и Мен, и Вас, и Тях.
коментара
