X
 
 

Зловредният софтуер "Девети септември"

Още от автора


Теодоре, пиша ти няколко реда, провокиран и предизвикан от думите ти:

“Ще ми се да гледаме повече напред, а назад да се обръщаме само за да си припомняме поуките от историята. Да се стремим да решим проблемите си днес, не да разчистваме твърде закъснели сметки от миналото.”

Написа го по повод годишнината от преврата на 09 септември 1944, когато в България се установява комунистическа диктатура. Девети септември и наследството, което той ни оставя, е обществен проблем. Хората, формиращи обществото в дадена държава, са сложно организирана общност, следваща общи закони и изповядваща общи ценности.

Моралът и обществените норми са сравними със сложен софтуер. Хората в този пример са хардуерът. За да функционира и съществува нормално, всяка общност създава и възприема правила, по които се организира. Тези правила или закони са като алгоритмите в софтуера.

Хардуерът — хората може да са съвместими или не. Това зависи както от индивидуалния софтуер — личният морал, така и от обществените норми — софтуерът, движещ обществото. Алгоритмите или законите в нашя пример са рамката, която определя съвместимостта. Всичко това формира обществената операционна система.

В алгоритмите по подразбиране са зададени стойностите за “правилно” и “грешно”, “добро” и “зло” и за това, как нещата “трябва да бъдат”. Тоест, обществената операционна система функционира според определени ценности.

Съществено в този пример е, че обществената операционна система, нейният сложен софтуер, може да бъде заразен със зловредни алгоритми или някои от тях да бъдат изпълнени с грешки — бъгове.

Да разгледаме деветосептемврийския пример:

Разработването на един комплексен софтуер — обществена операционна система, отнема дълги години. Отделни екипи от програмисти пишат разделите му през определени периоди от време. Част от Българската обществена операционна система е писана в годините, преди 1944. Официалното пускане (release) на версията “Девети септември” бе на същата дата през 1944. За съжаление, сорскодът бе засекретен незабавно, а документацията — упътването и хелп файловете (manual, help), пленени от Съветската армия. Тук имам предвид архивите на България, плячкосани от СССР… Българската обществена операционна система, новосъздадената тогава Матрица, официално разпространена на девети септември, бе със затворен код.

Ако сравнението със софтуера със затворен код е валидно, ще приема условно, че най-новата ни история — обществената операционна система “Демокрация” в момента се пише като софтуер с отворен код. Повтарям отново: приемам това съвсем условно.

Напоследък се чуват все повече упреци към отворения код на демокрацията и все повече призиви да не търсим грешката в тоталитарния комунистически режим, чийто софтуер със затворен код бе пуснат на девети септември 44-та година. Някои твърдят, че бъгът се крие именно в кода на операционната система “Демокрация”.

Софтуерните разпространители с марката “Сърп и Чук” обаче са пуснали официално версията  “Девети септември” с пропуски в сигурността (security holes) и това може да бъде установено с анализ на документацията на обществената операционна система, стартирала на 09 септември 1944. Частичната проверка стана възможна след като някои страни, участвали в написването му, отварят своята дял от програмния код — разсекретяват архивите си. От тях можем да научим много и за България. За съжаление Русия, като наследник на СССР, не възнамерява да ни върне архивите, плячкосани от Червената армия. Не желае да отвори кода на “Девети септември”, стартиран през 1944. Заложената от комунистическия режим в България обществена софтуерна грешка остава скрита в откраднатата документация, но не само там. Зловредните алгоритми на операционната система “Девети септември” са все още грижливо прикривани от поколения обществени програмисти, въпреки факта, че тази версия е официално отхвърлена (deprecated) през 2000г със закон, обявил режима за престъпен.

Матрицата отново и отново се възпроизвежда.

Така, зловредният малуер (malware), вкаран през отхвърлените алгоритми на остарялата обществена система “Девети септември”, все още пречи на съвместимостта на хардуера — на гражданите на България.

Операционната система, заразена от зловреден софтуер, се нуждае от силна антивирусна програма. В конкретния случай, щетите, нанесени от операционната система “Девети септември” могат да бъдат неутрализирани чрез лустрационен антивирусен софтуер. Само тогава новата версия на обществената операционна система би могла да работи безпроблемно и без сривове.

Системата “Девети септември” е не само със затворен код. Тя съдържа предумишлено сгрешени зловредни алгоритми. Независимо от данните на входа, резултатът на изхода винаги ще е лош. Той ще е лош дори и днес, въпреки че операционната система на обществото ни е надградена, именно заради остатъците от зловредния софтуер на по-старата версия.

Написах всичко това, за да кажа на Теодор, че допуска грешка. В конкретния случай, говорейки за опасния и несигурен обществен софтуер, обръщането назад е задължително. Зловреденият (malicious) софтуер — алгоритмите на обществената операционна система “Девети септември” са се е мултиплицирали в новия обществен софтуер на България. Малуерът е дал много разсейки, подобно на ракови клетки или смъртоносен обществен вирус.

За да имаме добър резултат на изхода на настоящата версия на обществената операционна система, трябва да предприемем обезпаразитяващи действия, при които да изчистим заразяванията от старата му версия. Необходим ни е антивирус* за малуера “Девети септември”.


Само тогава ще имаме добър резултат на изхода, а Матрицата — преодоляна.

 

(* Част от антивирусните действия, освен лустрацията, е електронното дистанционно гласуване, което трябва да бъде подкрепено и все някога въведено и в България.)