X
 
 

Суперменът Борисов не опази въздуха на България и НАТО

Още от автора

Има процедури, които българският премиер не може да променя или нарушава. Не и безнаказано. Най-малкото, не без политически последици. Една от тях е процедурата при нарушител на въздушното пространство. Като част от НАТО, компромисите със сигурността на българското въздушно пространство са компромиси със сигурността на съюзниците ни, не само на България.

Характерно за случая с руските самолети над България е, че най-вероятно за първи път руски пилоти по толкова нагъл и безцеремонен начин нарушават въздушното пространство на страна, член на НАТО. Провокацията е очевидна. Преведено, тя означава: “Ние ще си летим, не се интересуваме от доктрината на НАТО”. Това е ситуация, при която системата за въздушна защита на Алианса трябваше да се задейства, а отговорността беше на България като негов член. Ако хипотетично подобна ситуация се беше случила над Полша или някоя страна от Прибалтика, най-вероятно нарушителят щеше да получи последно предупреждение, да бъде прехванат от противовъздушна отбрана (ПВО) и изтребители, разбирайки, че изобщо не става дума за шега или сантиментализъм. Най-вероятно, нарушителят щеше да обърне и да се върне в Русия. Това не се случи над България. Борисов компрометира НАТО, карайки организацията да изглежда слаба и нерешителна.

Преди няколко години страните, членуващи в НАТО, се договарят да изградят щит над Европа и народите на ЕС, който да ги предпазва от ракетни атаки. Изграждането на този щит бе възприет и обявен от режима в Москва за заплаха. Защитата е планирана така, че да бъде извлечена максимално висока ефективност от системите за отбрана и наблюдение. Нивото и вида на заплахата се определя с помощта на разузнаването. Рисковите обекти в отделните държави се идентифицират, след кето противовъздушната отбрана се планира внимателно, така че те да бъдат надеждно защитени.

Грубо казано, противоракетната защита на НАТО е изградена така, че реагира в рамките на няколко (под 5) минути на всяка потенциална заплаха, например ракета, изстреляна срещу някоя от страните, членуващи в Алианса. Ракетата се прихваща от сателитите, след което информацията за нея се обработва в наземния команден център на НАТО, намиращ се в Германия. Ако заплахата бъде потвърдена оттам, информацията се изпраща до всички подходящи бази и защитни системи на Военния съюз.

При първа възможност ракетата, която е била изстреляна срещу рисков обект в някоя от страните в НАТО, се унищожава със специални ракети. Противоракетната система може да бъде използвана и срещу самолети, тъй като е способна да засича и унищожава всякаква цел, прихваната от радарите, но това не е необходимо при обичайни обстоятелства.

Не е необходимо, защото защитата от самолети е много по-елементарна. Основното правило е, че нарушителите не се допускат над територията на страната, член на НАТО, а ако откажат, като крайна мярка могат да бъдат свалени с ракети земя-въздух на ПВО или от изтребители. Нарушителят не бива допускан, защото това е единственият начин за защита от метода за доставка на ядрено оръжие със самолет, при който страгегическите цели се акатуват по въздух с бомбардировач. Иначе казано, хвърляне на атомна бомба. Този вид атаки са обезсмислени в голяма степен още от средата на 20 век, малко след Втората световна война, заради по-безрисковите и бързи балистични ракети и съвършените радарни системи, които засичат нарушителите отрано. Въпреки това, за да сме прецизни трябва да споменем, че дори и днес се създават стратегически бомбардировачи, неуловими за радарите, които са в състояние да доставят бомба дълбоко в тила на врага. Те биха се възпозвали именно от момента на изненадата при тази необичайна за днешно време атака. Невидим за радарите (stealth) стратегически ядрен бомбардировач например е B-2 Spirit.

Онзи ден, на 13 септември, премиерът Борисов, със свръх-доза драматизъм сподели, че му се наложило да избира между сигурността на България и страните, членуващи в НАТО и хипотетичната възможност да бъдат атакувани и свалени чужди самолети, нарушили въздушното ни пространство. За по-голяма драматичност Борисов обрисува мрачна картина, при която от Черно море се вадят “ковчези с пилоти”. Това е сантиментално, но неразумно и в никакъв случай не и държавническо поведение. Това е изказване, което може да се интерпретира дори като предателско, защото с поведението си премиерът компрометира сигурността на България и НАТО по недопустим начин.

Както стана дума по-горе, съвременната система за въздушна защита включва високотехнологични средства за предпазване от ракетни атаки. Защитата от въздушни нарушитени обаче е останала стандартна, лесна за разбиране процедура.

Отчитайки факта, че темата е силно специфична и тясно професионална, ще се опитам да опиша това, което трябва да последва, ако някой самолет наруши въздушното пространство на НАТО. Първата стъпка, малко преди да го наруши, е да бъде идентифициран от ръководителя полети, отговорен в момента за съответното въздушно пространство. Самолетът получава нареждане да зададе определен четирицифрен код на транспондера си (squawk). Това е нужно, за да може неговите позивна, височина, скорост и др. показатели да се изписват на радара. Това е стандартна процедура за всеки самолет, навлизащ в ново въздушно пространство. Ако не отговаря и/или не го направи, той е просто точка на радара и се третира като нарушител. Процедурата за идентифициран военен обект, независимо от това, дали отговаря или не, и неидентифициран обект, който освен военен, може да бъде и граждански, който не отговаря, е приблизително една и съща. И в двата случая Ръководството на въздушното движение съгласува ситуацията с Щаба на ВВС, които вдигат изтребителите. Извънредно рядко се случва военен самолет на трети страни да лети без ескорт над въздушното пространство на страна, член на НАТО. Ако полетният план на чуждия самолет не е одобрен или ако нарушителят от самото начало не отговаря, той ще получи поне нареждане да продължи по определен курс или до определена навигационна точка, докато напусне въздушното пространство, което е нарушил. Ако отново не отговаря и/или не се подчини, му се изпраща и ACARS съобщение (б.а: комуникационна система на адресиране и отговор на въздухоплавателните средства). Пилотът получава звуков сигнал, а самото съобщение се изписва на екран. Възможно е да се провери дали съобщението е получено от самолета и няма как то да бъде отречено. Горе-долу по същото време при нарушителя трябва да са пристигнали изтребителите. В общия случай — два.

Ако нарушителят отново откаже да се подчини, един от изтребителите го прехваща откъм опашката. Екипажът на прехванатия самолет-нарушител в този момент получава съобщение по радиото, което най-общо казано го информира, че е прехванат, че е под прицел и че пилотът на изтребителя е готов за стрелба и ще го свали, ако отново откаже да се подчинява на заповеди. Въпреки че това съобщение до самолета-нарушител е последно, възможно е като знак на добра воля пилотът на изтребителя да направи още едно последно предупреждение.

След като всички процедури по недопускане на нарушителя бъдат изпълнени, а самолетът, навлязъл нерегламентирано в чуждо въздушно пространство не се е подчинил, може да бъде издадено разрешение за стрелба. Когато веднъж го е получил, единствено пилотът на изтребителя взема крайното решение кога да свали нарушителя, като носи военнонаказателна отговорност за последствията от своите действия и бездействия и при неизпълнение на заповеди.

В общи линии, това е последователността на действията, които е трябвало да бъдат извършени при ситуация, в която във въздушното пространство на България навлизат нарушители, отказващи да се подчиняват на българските РВД и Военновъздушни сили.

Изявлението на Борисов, в което той казва, че “не е изпълнил свой ангажимент”, допускайки нарушителите да прелетят над България, въпреки “ясната военна доктрина и задача да пазим южния фланг на НАТО” и дектарацията, че прави това “с ясно съзнание”, разкрива, че разполага с разузнавателна информация за съществуващ “план за полети на руски военни самолети през нашата територия.” Наличието на враждебен план срещу България, от страна на Русия, личи от всички обстоятелства, около събитието — въпреки отказа на МВнР, Русия изпраща военнотранспортни самолети с ясното намерени те да прелетят над България, въпреки забраната.

Казано просто, с ясно съзнание Борисов дава разпореждане, което противоречи на ангажиментите ни към съюзниците от НАТО и изпраща много лош сигнал до всички потенциални нарушители, че въздушното просранство на България може да бъде нарушено, а нарежданията — да не бъдат спазвани. Разпореждането на Борисов, както той го описва, вероятно противоречи и на правата, които премиерът има, най-малкото защото върховен главнокомандващ по Конституция е не той, а Президентът.

От думите на Борисов не става ясно дали стандартните процедури са били спазени: бил ли е идентифициран нарушителят, отправено ли му е разпореждане да напусне въздушното ни пространство, бил ли е нарушителят (нееднократно) предупреден по радиото и ACARS, отговарял ли е, вдигнали ли са изобщо изтребители, ако да, пилотите на изтребителите установявали ли са визуален контакт с нарушителя, давали ли са ясни знаци на нарушителя да напусне, ако не е отговарял по радиото, самолетът бил ли е прихванат и “заключен” под прицел, бил ли е подготвен изтребителят за стрелба

Ако самолетът нарушител не отговаря, възможни са две хипотези. При първата, транспондерът може да се настрои да излъчва определени squawk кодове за отвлечен самолет, неработещо радио или обща авария (съотв. 7500, 7600, 7700). Тогава РВД знае, че има проблем, а военните пилоти биха били по-толерантни, но със сигурност ще го ескортират. Ако обаче този уред е изключен и/или екипажът не отговаря, а самолетът е идентифициран от изтребителите като военен, свалянето на нарушителя е почти сигурно. Тогава той е просто светеща точка на радара, НЛО. В това състояние е забранено да се лети в контролирано пространство, каквото е нашето, особено в сегашната международна ситуация, при която нивото на търпимост в НАТО към военни нарушители, каквито са били руските самолети, е напълно възможно да е много по-ниско.

Нека не се залъгваме — два свалени самолета не са в интерес на Путин, защото той няма сили да започне война срещу натовска страна. При последното предупреждение или дори много преди това най-вероятно нарушителите щяха да се върнат. Но Борисов постави България в ролята на руския Троянски кон в НАТО и вече никой няма да вярва, че над България дори теоретично е възможно да бъде свален.

А това е недопустимо и непростимо предателство.

________________________

Благодаря на консултанта по авиация - Валентин Апостолов, сертифициран авиоинженер, за техническата консултация по отношение на написването на този текст.

Кажете "сбогом" на вълчия глад
Кажете "сбогом" на вълчия глад

Това може да се случи след работа или в часове в университета, по време на домакински задължения или просто в самия край на деня. Появява се неочаквано...