Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Оранжевият републикански ураган

17 Thursday 2015, 19:00 часа • 1619 прочитания

Републиканците заминаха. Никой не знае накъде, но си заминаха. По последните „poll-ове“ (на CNN/ORC) Доналд Тръмп (32%) води с почти два пъти повече от втория - неврохирурга Бен Карсън (19%). Следвани от губернатора на Уисконсин – Скот Уоукър и брата на Джордж – Джеб Буш (бивш губернатор на Флорида), който бе смятан за сигурен победител в борбата за номинацията - със сринато до 6% доверие, заедно с Марко Рубио (син на кубински имигранти) и Майк Хъкаби (бивш губернатор на Арканзас).

В България почти никой не обръща внимание на процесите, които се развиваха през последните месеци в Съединените щати. Там възход бележи едно явление, което е обхванало и Европа – явлението популизъм.

Макар  голяма част от анализаторите да смятаха за почти невъзможно подобно лице – абсолютен популист  и демагог - да има кой-знае какъв успех като кандидат дори за републиканската номинация поради силно мажоритарната система на Щатите и силните традиционни партии там, Тръмп успя да изненада всички.

„Безпощадна“ реторика, никакви конкретни предложения, свободата да казва каквото си поиска поради факта, че притежава активи за над 8 милиарда долара и не разчита на донори, общото говорене на „истини“ за проблемите на американското общество и така символната оранжева коса изстреляха имотния магнат на предната седалка в надпреварата за републиканската номинация. Какво означава това, защо трябва да ни интересува и какви ще са преките последици за Европа, света и конкретно за България ако този човек бъде избран за президент на САЩ? Въпроси, чиито отговор страхува мнозина по всички краища на света и ще трябва да разберат по трудния начин с течение на времето.

Традиционните партии загубиха доверието на избирателите. Нещо, което се забелязва и у средностатистическия републикански избирател от т.нар. „републиканско ядро“. Те се чувстват предадени от традиционните си лидери и пожелаха нещо нестандартно и различно. И го получават. В най-невероятния му вид. На бял кон /както и българския избирател предпочита всеки втори нов „спасител“/, без никакви съображения, готов на всякакви словоблудства (нещо немислимо за политическия живот на Щатите) в името на процентите подкрепа, безкомпромисен, без никаква конкретика, готов да строи стена, дълга забележителните 3.154 километра, за да „спре“ имигрантския поток от Мексико, оранжевият ураган залива републиканската партия и не може да бъде спрян дори от верния партиен канал – Fox News.

Без никакви реални законопроекти, политики и дискусии в областта на образование, здравеопазване, бюджетен дефицит и най-вече международна политика. Без нито ден опит на ръководен държавнически пост. С нищо друго освен голяма уста и много, много пари Тръмп е на път да постигне нещо невиждано – да разчупи статуквото в Щатите и да спечели републиканската номинация. Нещо, от което почти всички сериозни анализатори се страхуват, защото при него едно е сигурно – той е абсолютно непредвидим. И когато подобен човек/тип Волен Сидеров, Найджъл Фарадж, Марин Льо Пен като изключим рублите/ стъпи на стола на лидера на свободния свят – може да подпали пожар, който никой не е в състояние да угаси.

Въпреки всичко – остават много въпросителни. По никакъв начин не е сигурно кой ще спечели републиканската номинация и от кого ще бъде спечелена тази на демократите. И дори в търсене на новия Рейгън, републиканците да дадат кредит на доверие на Тръмп, проучванията му дават почти нищожен шанс за победа, особено ако на отсрещната страна стои Хилари Клинтън. Когато бъде обвинен в така нашумялата „war on women” от жена кандидат-президент, най-вероятно  тя ще спечели поне 75% от женския вот и така важните „independent voters”, от които зависи всеки един избор на президент в Щатите.

Каквото и да се случи, едно нещо стана ясно. Популисти като Тръмп винаги са подценявани, тъпкани и гледани с насмешка от анализаторите в западните либерални демокрации. И това трябва да спре веднага. „Политици“ като него трябва да бъдат третирани от ден първи с необходимото внимание, за да не се стига до хипотетичните катастрофални за света ситуации, които в момента всички традиционни партии и анализатори всячески се опитват да избегнат.

 

 

 

Новините днес