X
 
 

Лъжите по време на война и избори или нощните терзания на един премиер

Още от автора

Хората никога не лъжат толкова много, колкото след лов, по време на война или преди избори”. Казал го е Бисмарк, а в България имаме поне две от условията изпълнени — на североизток от нас Русия води война в Украйна и се готви да воюва рамо до рамо с режима на Башар Асад, а в България предстоят избори...

Борисов стъпи накриво, вярвайки, че е само сред свои, като каза, че с ясно съзнание е разпоредил да бъдат пропуснати руски самолети през въздушното пространство на България, въпреки че нямат разрешение и въпреки задължението ни “да пазим южния фланг на НАТО”. Той каза, че се надява се “да се разбере” с партньорите ни от Алианса. Последваха обяснения, че Борисов говори хипотетично. Интересно обяснение, но не работи, защото ако е вярно, това означава най-малко две неща: така премиерът би надвишил правомощията си и би компрометирал сигурността на НАТО. Под въпрос би била и лоялността ни към военния съюз. Тезата за “хипотетичната ситуация” не му помага, защото показва, че премиерът не е в състояние да реагира адекватно и правилно на заплахи срещу сигурността ни.

В конкретния случай, дори и да е измислица, произнесена, за да впечатли електората, доставен с автобуси до зала “Арена Армеец”, изфантазираният разказ на Борисов наистина показва сериозен проблем с националната ни сигурност. Вече писах защо — макар и остарели и неефективни, отчитайки новите военни технологии, атаките по въздух все пак са реална заплаха. Това е една от причините, поради които охраната на въздушното пространство предполага недопускане на нарушители. Макар и съюз на суверенни нации, НАТО изгражда обща отбранителна стратегия. Целта е адекватна реакция в рамките на буквално няколко минути, а ролята на България, както я определя самият премиер, е “да пазим южния фланг на НАТО”. Решенията, които трябва да се вземат в критични ситуации, за да бъдат преодолени рисковете и да не бъдат допускани потенциални заплахи, трябва да са адекватни на стратегията на военния съюз.

Ако премиерът не лъже и не си измисля, значи съзнателно е превишил правата си. Ако наистина е наредил на военния министър и шефа на Генералния щаб да пропуснат нарушители, вместо те да бъдат прехванати и принудително приземени за проверка на наше летище, това категорично е компромис със сигурността на НАТО и страните, членуващи във военния съюз. Това е действие, граничещо с предателство, за което вече писах и няма да повтарям казаното.

Ако премиерът си измисля история, компилирайки няколко случки от определен период от време, само и само да се хареса на електората си, лутащ се идеологически някъде между Брюксел и Москва, това е не по-малък политически и управленски проблем, който ще се опитам да обясня.

Два дни, след като премиерът се отпусна и разприказва пред напълнената със случаен автобусен превоз зала “Арена Армеец”, в медиите се завъртя защитната версия за “хипотетичната ситуация”. Думите му, произнесени с драматизъм, че с ясно съзнание е разпоредил самолетите-нарушители ако се наложи да бъдат пропуснати, защото е по-лесно да се разбере с партньорите от НАТО, вместо на другия ден да събираме останки от хора и самолети по Черно море и да изкарваме пилоти в ковчези, бяха обезценени до поредния предизборен трик. Въпреки това, дори и произнесени хипотетично, думите на Борисов съдържат неверни твърдения и такива, които са опасни за България.

Конструкцията “Една нощ ми се обадиха…” внушава изненада и издава неподготвеност на България да се защити от нарушители, нахлули във въздушното ни пространство. Дали това е възможно? Аз твърдя, че е невъзможно такива полети да останат незабелязани до навлзиането им в българското въздушно пространство и ще се опитам да обясня защо. По стечение на обстоятелствата съм служил в тогавашната Българска народна армия в поделение на ПВО — противовъздушна отбрана. Дори съм обучаван и съм работил на руски радиолокационни станции. Те “виждат” обектите на стотици километри разстояние и измерват прецизно височината, на която той лети. Даже срочно служещ наборник, работейки с няколко показателя — трасето на движение, скоростта, височината и др., може приблизително да определи вида на самолета — пътнически, товарен или военен. Обектите биват засечени от стотици километри преди границите ни и още тогава, преди 25 години, се следяха внимателно, именно за да няма изненади.

В днешно време радарите, с които разполага България, “виждат” и засичат обекти до Египет. Хипотезата с изненадата, наложила среднощните разговори за пилоти в ковчези, е невъзможна. Няма начин, самолет, приближаващ се към въздушното ни пространство, да не бъде забелязан достатъчно рано, за да може ВВС да реагира, а Генералният щаб да е подготвен. Руските самолети могат да бъдат засечени още на руска територия, приближавайки Черно море. Изненада също така не може да има, защото освен от българските радари, такъв полет би бил засечен и от гръцките и турските наземни радари и кораби, от американците, патрулиращи в Черно Море и от AWACS (Ауакс) самолетите на различните наши съюзници в НАТО. Всеки полет, започнал без одобрен от българското Ръководство на въздушното движение (РВД, подчинено на транспортния министър) летателен план (Flight plan), би бил известен от самото му излитане.

Как технически се случва един полет…

Екипажът на самолета предварително попълва пътния си план, указващ всички важни данни за предстоящия курс, в компютъра за управление на полета (FMC - Flight management computer). Регистрират се всички данни: начало, дестинация, резервно летище, вид на самолета. Освен тях, в компютъра се въвеждат и кодът за навигационното и радио оборудване. Задават се и правилата на полета — визуални или по прибори (VFR, IFR). Въвежда се и вида на полета — чартър, по разписание, военен, специални операции или друг. Вписва се името на командира и членовете на екипажа. Отбелязва се дори колко време би могъл да лети самолетът, ако е зареден с гориво. Знаят се продължителността на полета и броя на лицата, намиращи се на борда. Точно този полетен план, за който говори Борисов, предварително се одобрява (или не) от контролните органи на полетните информационни райони по протежение на целия курс. Информацията за полета може да бъде предоставена напълно автоматично от транспондера на самолета, ако бъде поискана от Ръководството на въздушното движение. Съвременните транспондери имат специфичен режим “mode Sierra”, който, наред с други неща, предоставя тази информация при поискване от радара и е задължителен за полетите над Европа и по-голямата част от света. По начало полетните планове се изготвят от т.нар. полетни диспечери, които са служители на операторите на самолетите - авиокомпании, публични институции, военновъздушни сили и др., след което се предоставят на пилотите. Логистично, организационно и финансово полетът обикновено е уреден часове преди да бъде проведен.

Това е така, най-вече защото прелитането през дадено въздушно пространство струва пари. Заплащат се прелетни такси, а изключенията са много редки и малко вероятни. Гъстотата на трафика над България е толкова висока, че РВД се издържа, при това добре, само от собствената си дейност.

Tова не е секретна или труднодостъпна информация. Всеки, още повече премиерът, трябва да се поинтересува за реалните факти, свързани с авиацията, преди да лансира невероятни тези в публичното пространство. Самолетите (един или повече) не са били изненада, а дилемата е била да се одобри или не полетеният им план. Всеки полет може да се сравни с планински туризъм, колкото и да звучи странно — добрият турист уведомява хижите по пътя си, взема нужните пари за преспиване и споделя маршрута си със свой приятел. По същият начин, операторът на самолета, ако иска да спази законите, ще поиска разрешение от контролните служби във всички въздушни пространства по пътя на полета. Още преди излитане е ясно дали полетът може или не може да бъде проведен. РВД може да одобри, но може и да не одобри конкретен полетен план без да дава обяснения. При публично декларираната от външния министър държавна политика няма никаква причина шефът на Генералния щаб да бъде специално уведомяван. Тоест, изненадани няма как да има.

Дори защитната теза, че описаната от Борисов ситуация е била хипотетична, не облекчава положението, в което премиерът ни се вкара сам. Тя показва неговата нагласа и готовност да направи компромис с принципите, които България е приела, членувайки в НАТО. Той демонстрира склонност да не изпълнява ангажиментите ни по Северноатлантическия договор. Дори хипотетично, казаното от Борисов показва уклон да компорометира сигурността на България и съюзниците от Алианса. И не на последно място, демонстрира склонност към еднолично упражняване на властта, погазвайки закона и принципите за разделение на властите. Изречението “...една нощ военният министър и шефът на Генералния щаб ми предадоха…” в същото време противоречи на защитната теза за хипотетичната ситуация.

Какви са другите възможности?

Дори и полетният план да не бъде одобрен, самолетът или самолетите, наближаващи българското въздушно пространство, биха били известни на РВД доста по-рано и би било ясно, че са излетели без одобрен план. В момента, в който става ясно, че не се подчиняват, че нямат разрешение или са неразпознаваеми, нарушителите са били “предадени” и на Генералния щаб. Паника може да възникне, ако военен самолет нахлуе в нечие пространство без одобрен план. Това не се практикува извън военни действия, защото самият акт в мирно време, извършен от военен самолет, се приема за военна агресия. Изненадите в днешно време, особено над страна, член на НАТО, са почти сигурно невъзможни. Никой извън Алианса не разполага със самолети, напълно невидими за радарите. Това, че самолетът се е насочил към нечие въздушно пространство би било известно много преди той да навлезе в него.

Изхождайки от думите на външния министър, че подобни “хуманитарни” полети могат да бъдат пропуснати, ако направят междинно кацане за инспекция в България, ситуацията на Борисов се утежнява дори повече. Излиза, че той еднолично е санкционирал, без да има право на това, полет, който е извън официалната политика, обявена по-рано от външния му министър.

Какво означава “междинно кацане”?

От гледна точка на авиационните правила междинни кацания няма. Проверката в България означава край на първия полет полет и начало на друг. Нещата се усложняват дори повече, защото “междинното кацане” всъщност представлява логистично обслужване на ВВС на трета страна на българска територия. В случая с руските самолети, това са полети, отиващи към ембаргова държава. Очевидно е, че с предложението за проверка в София външният ни министър дипломатично казва на руснаците, да не минават през България. Едноличните действия на Борисов компрометират България, показвайки я като слаб и ненадежден съюзник на НАТО. Сигурността на съюза и въздушният му щит са отслабени.

Ако Борисов говори хипотетично, т.е. фантазира пред екзалтирания си електорат, то самият той, а така и България, са поставени в ролята на руски Троянски кон в Северноатлантическия алианс. Именно защото това издава нагласата му да действа еднолично, без да се съобрази с обща стратегия, цел и правила.

Ако полетът е бил наистина изненадващ, това означава само и единствено, че на “южният фланг на НАТО” се е случил сериозен пробив във въздушната сигурност. Добавете и факта, че в руските медии често се срещат заплахи за ядрен удар над натовски страни. Сериозни или не, тези заплахи стават реални след едноличното разрешение на Борисов подобен полет с неодобрен план да бъде пропуснат дни след като България е обявила, че руските самолети до Сирия трябва да бъдат проверявани в София.

Ако не е имало изненада и полетът е бил разрешен еднолично от премиера, това означава, че България декларира едно (руски военни полети през българско небе само след проверка на българско летище), а премиерът върши друго — одобрява план за директен полет от Русия до Сирия през нашето въздушно пространство с нареждане, за което няма права.

Нито хипотетична, нито реално случила се, ситуацията, която Борисов пресъздаде, за да впечатли електората си, е допустима. И в двата случая тя е опасна и уронваща престижа на България.

 


 

При написването на този текст съм се консултирал с експерти по авиация, за което им благодаря.