X
 
 

Въздушни удари, бягство на Запад или "Ислямска държава"

Още от автора

Днес се навършва първата годишнина от въздушните удари по цели на „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия, нанасяни от водената от САЩ коалиция. На 22 септември 2014 година САЩ, Бахрейн, Йордания, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) започват атаки по въздух над държаните от ИД територии във вътрешността на Сирия. Като цяло кампанията в Сирия е проектирана като второстепенна, подчинена на основната в Ирак, като се удрят най-вече важни за ИД маршрути по северния фронт (Северна Сирия и Северен Ирак). Седмица по-късно Пентагонът обяви, че 16 от 20 контролирани от ИД рафинерии са унищожени, а въздушните удари ще притъпят възможността на групировката да води битки в Ирак.

Година по-късно, кампанията отбелязва два основни успеха. Първият от тях е защитата на кюрдския сирийски град Кобане (Айн ал Араб), който беше обсаден от ИД над четири месеца. Вторият успех е свързан с град Тал Абияд, населен с араби и кюрди, който беше отнет от контрола на ИД от кюрдските милиции, обединени с бригади от Свободната сирийска армия и подкрепени по въздух от коалицията. 

И все пак, по други параграфи ИД отбелязва повече успехи, отколкото преди началото на кампанията от въздушни удари. През май тази година ИД отблъснаха силите на Асад от град Палмира в централната част на Сирия. Завземането на Палмира позволи на групировката да навлезе към Хомс и южната част на Сирия през неохраняемата пустинна територия. Настъплението на ИД стана без въздушни удари нито от сирийската армия, нито от коалицията, въпреки мащаба на военните части на ИД, придвижвайки се от пустинята към вътрешността на Сирия. Именно в пустинните райони ИД организира бойците си и изгражда бази, което позволи на организацията да напредне в посока Хама, Хомс, Алепо, Дараа и дори Дамаск. В южните части на столицата сирийски бунтовнически групи се сражаваха с ИД, като ги изтласкаха, прекъсвайки засега възможността на джихадистите да влязат в града от юг през палестинския лагер Ярмук.

Военната ситуация макар и важна, все пак има и още някои аспекти, които обаче не получават нужното внимание. Пренасочването на финансовите маршрути се отразява на мнението на местните спрямо групировката. През последните месеци има тенденция някои по-бедни семейства да изпращат поне едно от децата си в редиците на ИД, тъй като това е единственият начин да се генерира някакъв доход. Тази ситуация се наблюдава най-вече сред разселените вътре в Сирия фамилии. За всеки нов боец, дошъл от местните семейства, групировката плаща по 400 долара. 

Един от показателните случаи е на семейство от Хатла, близо до източния сирийски град Дейр ез Зор, които губят дома си и са разселени в град Субайхан. 21-годишният им син се присъединява към ИД, за да подкрепи петчленното семейство, а момчето е изпратено да се бие чак в Ирак. За пет месеца на сина е позволено да посети семейството си само веднъж.

Такива истории са вече често срещани и са пряк резултат от въздушните удари. Много от тези семейства не биха позволили на децата си да се присъединят към ИД. Подозрението на местните към групировката възникна още в началото на появяването й и някои убедиха децата си да не се присъединяват.

Официални лица, участващи в международната коалиция, признават отрицателния ефект от кампанията и липсата на алтернатива за бедните хора, живеещи под управлението на ИД. Мнозина дори се надяват, че влошаващата се ситуация ще докара хората до бунт срещу групировката. Но това предположение е опровергано от многото примери на хора, които стават дори по-близки до организацията и единствената причина са въздушните удари – ударите разрушават домовете на местните, а често са засягани и земеделски площи, които са от малкото възможности за прехрана. Не на последно място пропагандата на ИД играе важна роля, като могат да бъдат забелязани призиви за борба срещу „американския агресор, който разрушава градовете ви и убива децата ви“. Цивилните, убити при въздушни удари на коалицията са вече над 600.

Въздушните удари повлияха, а в някои район и прекъснаха, функциониращата местна икономика, предхождаща появата на ИД. След разпада на държавността в големи части на Сирия, хората разчитат местни ресурси, за да оцелеят. В източната част на Сирия евтиният петрол позволи на земеделски производители да изпомпват вода от река Ефрат, за да напояват земите си. Не добре рафиниран петрол беше използван и за селскостопанските машини, транспорт и други нужди. Бизнесът, свързан с петрол, съживи местните пазари и помогна да се осигурят поне основни неща като ток и вода.

Когато се появи ИД и започна да налага контрол върху тези области, организацията се възползва от ресурсите, но без да монополизира породената от войната икономика. Семействата продължиха да работят, въпреки наложените нови цени от ИД. Когато въздушните удари започнаха, те разрушиха голяма част от инфраструктурата, от която зависят толкова много хора, тъй като бяха фокусирани не върху военни цели, а върху градовете, в които се смята, че има части на ИД. 

Въздушните удари разрушиха мостовете, свързващи градските центрове със съседни села, което направи живота на местните още по-труден. Те използват вече лодки, за да преминат от едно място на друго, тъй като с автобус би им отнело най-малко два часа.

Хиляди хора в източната част на Сирия разчитат на паричните преводи, изпращани от членове на семействата, които работят в Персийския залив. Други в момента работят колкото да изкарат хляба и това не е просто израз, а буквално ситуацията, в която се намират мнозина. Ситуацията става още по-лоша след като кампанията се засили през последните месеци. В такива условия родителите имат няколко избора, включително избор – да изпратят детето си на Запад при роднините там или да стане боец в редиците на ИД.

С изключение на малкото военни успехи от изминалата година, кампанията засега изглежда най-вече унищожава поминъка на най-бедните сирийски семейства, живеещи в контролираните от ИД територии. И докато САЩ и съюзниците им не искат да подкрепят местните родове, надигнали се срещу джихадистите (при един от бунтовете през август 2014 ИД избиха над 700 души), алтернативите за местните хора стават все по-малко.