X
 
 

Да се поставим на мястото на бежанците

Още от автора

Целите на пропагандата са да заблуждават и да всяват абстрактни страхове у хората, които не се информират достатъчно добре сами, като в повечето случаи манипулацията се върши в услуга на пъклени политически амбиции. По отношение на бежанския поток, за съжаление, много хора, които иначе са чистосърдечни и разумни, също се поддават на нейните нелепи внушения.

Твърде гадно е да хейтим хора, които са изпаднали в беда, дори и мислейки си, че така защитаваме себе си. Затова и написах този текст, с който не целя да убеждавам някого в каквото и да било, а просто ми се иска всеки да се опита да се постави на мястото на бежанците.  

Защо 5% от бежанците по света идват в Европа?

Често чета, че било нахално от страна на бежанците, че не се задоволявали с престоя си в Ливан или Турция, където също можели да се радват на бленувания от тях мир, а даже настоявали да отидат в Западна Европа, най-вече в Германия и Швеция.

Представете си, че сте бежанец, например от Сирия, и ви се наложи да се озовете в една от първите приемащи страни, например Ливан - малка държава със слаба икономика, поради което е невъзможно да си намерите и работа. Затова разчитате на помощите за бежанец, които там се равняват на 18 долара на месец. За справка, официалният праг на глада, поне според ООН, е 1,25 долара на ден. Няма ли да предпочетете да живеете достойно? Аз със сигурност бих. Особено ако и преди това съм живял добре.

Ако аз бягах от война, щом и без това съм бил принуден да напусна родината си - тоест да загърбя живота си, не бих се замислил дори и за миг - много ясно, че бих предпочел Германия и Швеция пред това да живея на улицата в Турция или да се радвам на мира с мизерните 18 долара на месец в Ливан. Така бих постъпил аз, ако бях бежанец, пък нека съм нахален. Иначе е лесно да съдиш другите, когато ножът не е опрял до твоя кокал.

Неморално е да ги държим зад огради

Националистическият популизъм в Европа и у нас внушава, че едва ли не трябва да издигнем крепостни стени по държавните си граници; че няма нищо по-нормално от това да насочим цялата си артилерия срещу бягащите от ужаса на войната хора.

Разпъването на тараби е най-първосигналната, нехуманна и  неефективна реакция за справяне с бежанския проблем – нито ще предотврати трафика на хора, покровителстван от властите, нито ще спре войната, от която бягат бежанците.

Представете си какво е зад гърба ви да падат ракети, а пред вас да се издига ограда с бодлива тел. Вие как бихте се почувствали, ако се озовете в таква ситуация? Поне аз бих се почувствал най-малкото унизен.

Защо мюсюлманите не са заплаха за нашата цивилизация?

Често се твърди, че ислямът е агресивна религия и навлизането на мюсюлмани в Европа представлява заплаха за европейската цивилизация. Но бежанците също не харесват радикалния ислям и това често е сред причините, поради които напускат страните си.

Тук държа да направя две важни уточнения. Първо, много малка част от мюсюлманите по света са податливи на радикализма. И второ - християнството също често е било твърде радикално в миналото, но общественият и икономически прогрес е това, което е намалило влиянието му сред масите.

Ето и малко математика. 350 000 молби за бежански статут са подадени в цяла Европа от 2011 г. насам, по данни на ООН. За сравнение, само в Турция те са били близо 2 милиона, в Ливан - над 1 100 000, а в Йордания - над 600 000. За наше щастие, повечето бежанци, които успяват да стигнат до Европа изобщо, са хора със средства. За сведение, едно пътуване с трафикантска лодка възлиза от 2 до 10 хиляди евро, а пътуването със самостоятелен плавателен съд е достигало и до 200 хляди евро.

В ЕС живеят над 500 милиона души, мнозинството от които са християни. Знаем, че от 2011 г. насам (тогава започва военният конфликт в Сирия) в целия ЕС са подадени около 350 000 молби за бежански статут. Въпросът е как тези едва 350 000 сирийски бежанци, на брой колкото един град като Варна, биха могли да ислямизират Европа, както вече втора година тръбят посредствени политици и "общественици". Отговорът е прост – никак. Иначе е твърде удобно за политическите кръгове да се плашим от бежанците, а не от безчинствата на властта и от реалните недъзи на икономическата система, в която живеем.

Провалил ли се е мултикултурализмът?

Милиони имигранти от целия свят работят и живеят напълно мирно в Западна Европа, като присъствието им тук е изцяло положително за европейските общества, а и те самите са доволни от живота си тук. Вижте и САЩ - много различни народи и етноси живеят там, а на практика това е най-влиятелната държава в света днес. Отърсвайки се от внушавания ни пропагандата и поглеждайки как стоят реално нещата, стигаме до извода, че докато ние умуваме дали мултикултурният модел се е провалил, той на практика си работи.

Още по-нелепо е българите да говорим за „провала“ на мултикултурния модел в Европа, защото тъкмо у нас има доста населени места, в които представители на различни култури живеят напълно мирно и безпроблемно от векове.

Защо не може да пропускаме само тези хора, които със сигурност са бежанци?

Докато тече процедурата по установяване на това дали наистина са бежанци, хората имат право да останат в държавата, в която се намират, пише в Конвенцията за защита на бежанците. Винаги има процедура по идентификация. А когато бъде установено, че някой всъщност е нелегален имигрант, той бива връщан обратно в страната, от която е дошъл.

Не само бягащите от войната в Сирия са бежанци

Не само в Сирия има война. Повечето от бежанците, които идват от Африка, навлизайки най-често през Средиземно море в Италия, също бягат от радикални ислямисти. В Нигерия например вършее групировката „Боко харам“, която цели налагане на шериата на цялата територия на западноафриканската страна.

По света се водят стотици, ако не и хиляди военни конфликти, като броят на бежанците през 2014 г. надмина този от времето на Втората световна война. В глобален мащаб, поне 45 милиона са бягащите от почти сигурна смърт в родината си хора в настоящия момент. След като има толкова много бежанци към на Земята към днешна дата, напълно нормално е поне малка част от тях да пожелаят да достигнат до най-цивилизования континент.

Защо някои бежанци унищожават документите си?

Много от тях умишлено унищожават личните си карти и другите идентифициращи ги документи, страхувайки се да не бъдат върнати обратно, ако бъдат заловени. Други пък просто не могат да се сдобият с необходимите документи, защото няма как да ги получат от режима, от който бягат.

Защо медиите ги представят предимно в негативна светлина?

Възможните отговори за мен са два – или от непрофесионализъм, или поради някакви техни зависимости.

Изглеждали агресивни, когато ги давали в репортажите по телевизията, твърдят някои хора. А как искат да изглеждат? Когато човек бяга от война, той не го прави спокойно и по план. Просто в един момент си казва, че вече не може да живее в страх, че всеки нов ден може да му бъде последният, импулсивно грабва каквото може от вещите си и напуска. Малко вероятно е в такава ситуация някой човек да изглежда мил и смирен. Виждал съм как хора, чисти българи, се бият за банани на промоция в софийски супермаркет. Не искам и да си представям как биха се държали същите тези хора, ако се бореха за убежище в друга страна.

Друго, което е важно да се знае е, че в новините почти винаги попадат най-ожесточените кадри. Нелепо би било да си мислим, че бежанците винаги изглеждат в унизителния вид, в който ги представят медиите. Те са напълно нормални хора, които просто са попаднали в изключително неприятна ситуация.

Защо повечето бежанци са мъже?

В действителност повечето от бежанците са млади мъже. По данни на ООН, 72% от бежанците от Сирия са представители на силния пол. Внушенията на пропагандната машина са, че това е така, защото най-вероятно са екстремисти.

Първо – екстремизмът изобщо не е само мъжка проява. В днешния свят е огромен броят на жените, които са терористи. Затова е крайно нелепо да си мислим, че по-големият брой на мъжете сред бежанците означава, че те са радикални елементи.

А ако „Ислямска държава“ сама пуска слухове, че сред бежанците навлизат и нейни екстремисти, то това е само с една цел - да изъплнява мисията си, а именно да всява страх. Иначе групировката „Ислямска държава“ си има бойци и в Европа. И то такива, които са родени и пораснали тук – случаят „Шарли Ебдо“ е най-яркото доказателство за това. Тоест за терористите не е нужно да изпращат свои хора с бежанския поток, ако решат да извършат терористичен акт в Европа.

Много от мъжете сред бежанците от Сирия бягат от военната служба, за да не се сражават на страната на диктаторския режим на Асад. Но в повечето случаи те са сами, защото предпочитат да осигурят дом за семействата си преди да ги вземат при тях.

Обикновено тези мъже не намират смисъл да излагат най-близките си на рисковете по пътя, докато не са сигурни, че ще успеят да устроят навън. Вместо това изпращат членовете на семействата си в по-безопасните части на Сирия, най-често при роднини и приятели.

И още нещо важно - в тези страни под семейство не се разбира само съпругата и децата, както тук. А и родителите, бабите и дядовците, братята и сестрите, даже и братовчедите. Тези мъже знаят, че не оставят най-близките си напълно сами, докато успеят да се устроят на Запад.

Не от бежанците, а от олигарсите обедняваме

Никой бежанец не е получил издръжка от 1100 лева, на каквото пропагандно послание попаднах наскоро. В България месечната издръжка на бежанец е едва 62 лева, което, както можем да си представим, е крайно недостатъчно. А колко ли са разходите ни за олигарсите, които безсрамно и нечестно са окупирали държавата ни? Да, много по-удобно за тях е да хейтим бежанците, а не тях.

***

Глупаво е да считаме, че десетки милиони хора, колкото са бежанците по света, са опасни по презумпция. Човекът всъщност не е чак толкова лошо същество, колкото си мислим, че е. Лош го правят страховете му и обстоятелствата. Затова поне аз следвам един житейски принцип - преди да посоча някого с пръст, най-напред мислено се поставям на неговото място. Моралът и хуманността изискват от нас тъкмо това и по отношение на бягащите от война хора.

Иначе сме в пълното си право да хленчим, че не ги искаме, oтдавайки се на неприложимите си страхове, но не виждам защо трябва да ги хейтим допълнително.

Повечето от нас все някога са се заглеждали в морето нощем. Опитайте се да си представите какво им е на бежанците, натоварени по претъпканите трафикантски лодки, особено нощно време. Със сигурност няма да ви бъде никак приятно усещането. Поне аз се съмнявам, че някой би се подложил на такъв ужас и би рискувал живота си от алчност.