X
 
 

Позитивно за назначението на Пеевски в ДАНС или ролята на комуникационните технологии

Още от автора

Тиха и спокойна петъчна сутрин е.

Телевизионните блокове са приключили преди малко, с което “говорещите глави” са си тръгнали от домовете Ви. Започва горещ летен ден, който не вещае никакви политически изненади. Съвсем наскоро, само преди две седмици, парламентът, с помощта на Златния пръст на Сидеров, както ще го нарекат съвсем скоро, е избрал новия кабинет, оглавяван от Орешарски. Сидеров е нарушил необратимо паритета — 120 на 120 гласа за БСП и ДПС, срещу тези, на ГЕРБ и АТАКА. Парламентарните партии се страхуват от нови предсрочни избори и Златният пръст на Сидеров е вкарал трайно и несимволично АТАКА в нова Тройна коалиция.

Сговорът между БСП, ДПС и АТАКА протегна ръка към репресивните органи — борбата с организираната престъпност и контраразузнаването, обединявайки ги под шапката на ДАНС. След това, с видимо самодоволство, само две седмици, след като се беше “споила” неразделимо в парламента, новата Тройна коалиция назначи един “успял, млад мъж на 33” за шеф на службата. По-късно щеше да стане ясно, че въпросният не е работил по нито едно следствено дело и не е повдигнал нито едно обвинение като следовател. Нула. Но това не попречи на новоформиралата се Тройна коалиция да го назначи за шеф на ДАНС. Назначаването на “противоречивия медиен магнат и олигарх”, както го наричат чуждестранните медии, за шеф на агенцията за национална сигурност промени България за секунди. Секундите, след като новината бе съобщена в извънредните емисии на медиите.

Десетки статуси в социалната мрежа Facebook и едно спонтанно създадено събитие за протест щяха да съберат десетки хиляди на Ларгото още същата вечер. Въпреки проливния юнски дъжд.

Всичко това се случи на 14 юни 2013 г сутринта. През целия ден хората се отбелязваха с хиляди на час, че ще присъстват на протеста. Президентът не закъсня и направи извънредно обръщение, с което свали доверието си от управляващото мнозинство, специално прекроило Закона за ДАНС така, че да може да бъде назначен медийния магнат, без нито едно следствено дело и обвинение.

Час или два по-късно се появи и първата снимка на загражденията, които полицията поставяше около Министерски съвет. Очевидният страх на властта допълнително мотивира мнозина, а към края на деня повече от 50 хиляди бяха заявили, че ще протестират. Голям процент от тях наистина дойдоха, за да не си тръгнат дълги месеци след това.

Социалните мрежи, мобилната комуникация и информационните технологии се бяха намесили в обществения ни живот значително по-рано — през студената зима на 2012, при протестите срещу ACTA и дори още по-рано, срещу първата Тройна коалиция, в самото начало на 2009. Десетки хиляди, сред които много българи в чужбина и в страната, които не можеха да дойдат до столицата, гледаха лайф стриймовете (живо излъчване в Интернет) от София, където огромното шествие премина от НДК до парламента, протестирайки срещу споразумението ACTA. Тогава те протестираха срещу реалната опасност за свободата на комуникациите и независимостта на Интернет. През 2009, а и при всеки еко-протест след това, Интернет и социалната мрежа играеха съществена информационна роля в организацията. При еко-протестите, голяма част от които бяха във форма̀та “Flash mob”, се търсеше изненадата — блокираха се възлови кръстовища или се разчиташе на друг неочакван ефект. Един от любимите ми протести в защита на околната среда в България беше през този период. Събраха се много хора, които обикаляха непрестанно по пешеходните пътеки около паметника на В. Левски в София, блокирайки кръговото кръстовище. КАТ и МВР формално нямаха причина да спрат и разгонят протестиращите...

Социалната мрежа и Интернет започнаха да играят все по-важна роля в организацията на гражданите, несъгласни с дейсвията на овластените. Протестите на Орлов мост през юни 2012, в защита на Витоша, срещу “Поправката Витоша Ски”, също бяха организирани през социалната мрежа, а информация за тях се разпространяваше светкавично във Facebook и в микро-блог платформата Twitter. Хаштагът беше #ОрловМост.

Технологиите през годините, най-видимо след 2009, играят съществена роля в обществото ни. Отговорът на въпроса има или няма гражданско общество в България е труден и противоречив. Макар и малобройно, съществуването му е “опасност” за всяка самозабравила се власт. Със сигурност обаче няма да сгрешим, ако кажем, че технологиите — Интернет, мобилната комуникация и “умните устройства”, позволиха на гражданите да се организират и да действат ефективно. Започнах текста със спомен за първия ден на протестите срещу Пеевски и Орешарски, които станаха популярни с хаштага #ДАНСwithme, защото са добър пример как технологиите влияят на обществото. Около два месеца след началото им част от участниците в протестите се организираха в неформална общност, наречена Протестна мрежа. Роди се още един хаштаг: #ПротестнаМрежа. Групата трайно влезе в негативните репортажи на медиите, които поддържаха властта, контролирани от добилия популярност “млад успял 33 годишен бизнесмен”. Протестна мрежа повече от година по-късно щеше да бъде наречена “подривната организация на 30-тина души с лаптопи”.  Това щеше да е едно от най-категоричните признания за силата на технологиите и възможностите на тези, които ги познават и владеят в необходимата степен.

Технологиите разделиха обществото на две непримирими групи, които мнозина ще описват като “Партията на Интернет” и “Партията на телевизорите”. Разделението е според качеството на информацията и е необратимо. Информацията носи отговорите на въпросите ни. От нея извличаме данни и познание. Знаещият е мотивиран. В нашия случай, мотивацията е непреодолим фактор — видя се от продължилите стотици дни без прекъсване протести, организирани и логистично поддържани основно през социалната мрежа.

“Партията на Интернет” се бори с “Партията на телевизора”.

Засега, мачът между двете групи е “свирен”, както биха казали футболните запалянковци за някой мач с “хванат” рефер. Съдиите свирят за “Партията на телевизора”. Мачът се играе по правилата на статуквото — по правилата на “Партията на телевизора”. “Партията на Интернет” се противопоставя на статуквото, подпомагайки, координирайки и организирайки своята съпротива с помощта на новите технологии, комуникациите, умните устройства и Интернет. Все пак, “Партията на Интернет” има видимо предимство — играе офанзивно, изцяло в терена на противника.

В резултат на всички граждански действия, организирани и популяризирани с помощта на комуникационните технологии, Интернет и социалните мрежи, се случиха доста неща. Вкарани в цялостния контекст на евентуални положителни обществено-политически промени, тези действия са неделима част от всяка една промяна. Рисковете са свързани с това, различните форми на компромис и симулация на промени, да не обезсмислят тези усилия.

Какво все пак се случи?

Безспорно, информационните и комуникационни технологии повлияха на начина, по който се прави и отразява политиката в България. Появиха се и орди от тролове, които фактически създават контра-реалност, защитавайки това, което всички нарекоха Статукво. Моето разбиране за смисъла на “Статукво” е цялата сложна мрежа от икономически и политически зависимости, обвързваща политическия и олигархичния елит в криминален консенсус. Протестите осветиха този консенсус недвусмислено, а съществуването на част от тези зависимости стана невъзможно. Стигна се до банкова паника и криза, описана в чуждите медии като “вражда между олигарси”. Огромната част от медиите, свързвани с “медийния магнат” поведе война срещу всеки, който се беше осмелил да изрази несъгласие със статуквото. Подконтролните му медии действаха като бухалки. Създаваха паралелна лъжовна реалност, преструвайки се на обективни. Лансираха различни видове контри — контрапротести, контрапротестиращи, като по този начин успешно продаваха омраза от страниците и репортажите си.

Осветените зависимости доведоха до война във върховете на това, което протестиращите нарекоха Модела КОЙ. Банковата паника доведе КТБ до фалит. Самата КТБ бе описвана от политици и главния прокурор като “скъпо украшение под похлупак”, “банката на мафията” и “банката на Политбюро”.

С широкото навлизане на информационните и комуникационни технологии, включително и у нас, някои медии изпитаха затруднения, други се преструктурираха. В резултат на цялостната тенденция през последните години много медии или преминаха изцяло в Интернет, или все по-активно навлизат в глобалната мрежа, предлагайки все по-голямо взаимодействие с потребителите си. Това стана водеща тенденция не само в България.

Едно от значимите явления със сигурност станаха блоговете, през които и журналисти, и политици, и граждани с активна позиция изразяват мнението си, а то достига светкавично до мнозина. Политици и институции поддържат и официални Twitter и Facebook профили.

Информационната епоха, в която живеем, оказа съществено влияние и върху случващото се в България, а непосредствената, бързата и безпрепятствена комуникация и обмен на информация, която технологиите позволяват, даде огромно преимущество на гражданите. В тази обстановка нечистоплътната комбинация в 42-то Народно събрание не можа да просъществува дълго и, раздирано от вътрешни противоречия и напрежение, в следствие на продължителните ежедневни протести, едва изкара малко повече от година. Правителството се дестабилизира, партньорите се разделиха

На 23 юли 2014 г., след малко повече от 400 дни на непрестанни протести, Кабинетът Орешарски, предложил Пеевски за шеф на ДАНС, подаде оставка... А информационните и комуникационни технологии изиграха своята важна роля в тези събития. Важна и безспорна. Те се превърнаха в реална виртуална “заплаха”, с която всеки във върховете на властта вече е длъжен да се съобрази...