X
 
 

Болест по време на предизборна тишина

Още от автора

Да си в болница по време на предизборна кампания е интересно нещо. Особено тогава, когато се занимаваш с политически науки. Когато ежедневието ти е наситено с хора като теб, които четат непрекъснато нещо тематично, с които се смеете на поредната жалка, пиянска изцепка на някой клоун пред бутка за цигари и се чувстваш така сякаш всички тези неща, които обграждат твоето ежедневие, обграждат и ежедневието на другите. Както и сами бихте се досетили - нищо подобно.

Две седмици с крайно непостоянен интернет, неналичието на телевизия или какъвто и да е източник на новини, се оказаха интересен период. Време за анализ. И да Ви кажа – на сестрите в болницата им е през амбулаторния лист какви наркотици си е поръчвал Сидеров, от коя-в коя партия се е „прехвърлил“ Кадиев и чия е отговорността за кича под площад „Независимост“, където вместо да правим културна забележителност от световно ниво, си зазиждаме  тухли, щото… толко‘ си мо‘ем.

Което ни довежда до неизбежното – къде ни е предизборната кампания, за която така солено си плащаме със „скромните“ 11лв/глас? Нима до там е стигнала политическата ни класа – единственото нещо, което могат да ни предложат е поредното запиване по „Раковски“ и маймунското поведение след това? Че тази година и плакати не се виждат. Или поне аз не ги виждам от прозореца на болничната стая. Една „психодесни“ кампания нямаше, даже. А се надявах. Не за друго, ами повдига настроението.

Ясно е, че всички са се наврели в миша дупка. Кандидатите на ГЕРБ до един знаят, че нямат нужда от присъствие, конкретни политики, да защитават идеи или кой-знае какво реноме по родните си места, стига избирателят да припознае в съответния чичко-кандидат светлото изражение на Спасителят – Борисов, за да бъде избран.

БСП от години го карат по инерция, която вече не само ги настигна, ами социалистите се чудят къде по-дълбоко да се дянат, че да не изплуват на повърхността и ми се струва, че „брилиантния“ план на Михаил Михов да ‚води отзад‘ и да си говори(на себе си; и той, мисля, знае, че никой друг не го слуша) от трибуната на НС как неолиберализмът се провалил – е толкова смехотворна и обречена на провал стратегия, ако въобще може да се класифицира като такава, че и средностатистическата възрастна дама от Вълчедръм го осъзнава. Но нямат алтернатива. Такова си го „надробиха“. До такава степен опират дъното, че убиват надеждите дори на близките до тях анализатори, че тези „отчаяни времена“ ще родят герой в редиците на социалистите.

Единственото „раздвижване“ на кампанията бе породено пак от любимото на всички ни по това време ДПС. Единствените, които нямат нужда от нищо ново, за да бъдат успешни в изпълнението на „петилетката“ за изборите. Играта им винаги е една и съща. Изкарваш някоя евтина провокация тип песента за Райна Княгиня, псевдонационалистите скачат, става мазало навсякъде, медиите отразяват и господата се радват и размахват флагчета, седнали в каросерията на един камион. И защо да не се радват? Все пак накрая ДПС и крайните формации пак са най-печеливши от цялата ситуация.

Реформаторският блок се опитват, но по стар обичай на т.нар. десни в България – без да се о***е Кольо - не може. Трябваше кандидатът им за кмет на София да отиде в новото „бижу“ в колекцията от медии на успелият, млад мъж, за да подразнят за пореден път и най-сигурният им избирател. Позната история. Поне не са се разцепили още, но пък има време.

А болният седи, гледа в една точка някъде по тавана в болничната стая и чака да се излекува, за да се върне в познатото си обкръжение. За да си коментират с колегите и да се смеят на глупостите на „кандидатите“, защото това им е работата - да работят с това, което им предоставят кандидатите. А пък на сестрите пак ще им е през разтвора от глюкоза кой ще „бие“. Просто ще си продължат работата и след местните избори. А инвалидът в количката пак няма да може дори пред самата болница да се разкарва, когато се появи есенно слънце, защото количката не е направена за произведението на изкуството, което представлява софийският тротоар. А младият доктор, който се грижи най-много за състоянието на пациентите вече се е спънал в същия този разбит тротоар и си е стегнал куфарите за Германия. Нищо, че не е сириец.