X
 
 

Kъде са антивоенните движения?

Още от автора

Неотдавнашната военна намеса на Русия в Сирия сякаш не провокира същата реакция в световен мащаб, като онази срещу САЩ, когато Вашингтон заплаши Асад в отговор на използването на химически оръжия в Сирия през август 2013 година. Докато демонстрацията срещу САЩ събра лявото и дясното пространство в по-големите градове по света, намесата на Русия не предизвика силна реакция дори и в онези, считащи се за „приятели на Сирия“. Ливанският коментатор Хаид Хаид коментира наскоро в един ливански сайт, че това не е първият път, в който реакциите на антивоенните движения за мир се различават относно сирийския конфликт. Иранската подкрепа за режима на Асад, например, включваща съставянето на въоръжени милиции, предоставянето на оръжия, пари, военни експерти и др., също остана незабелязана.

Нека обобщим последния месец: руските сили в момента са на терен в Сирия, заедно с ирански части; извършват се въздушни удари, довели вече и до цивилни жертви под предлог, че е война срещу терористи; руските сили буквално иззеха летището „Басел ал Асад“ в Латакия за свои цели, а в Интернет се разпространяват брошури с призиви доброволци да се включат към руските сили в Сирия. Извършва се интервенция, независимо от оправданията. Този селективен подход от антивоенните движения спрямо чуждите интервенции повдига много въпроси за това кое считат те за война. Трябва ли да смятаме всички военни намеси за лоши? Дали призоваващия за реакция е по-важен от самото действие? Можем ли избирателно да реагираме спрямо принципите ни? Кога е приемливо някой да благоденства за сметка на нещастието на други?

Когато Вашингтон направи онова, което върши винаги първосигнално - отправи своята закана за нанасяне на въздушни удари в Сирия - много антивоенни групи в цял свят протестираха срещу всяко военно действие. Добра инициатива, която би трябвало да се случва винаги щом някъде се извършва интервенция, режимите убиват или цивилното население е подлагано на мъчения. Някои протестиращи правилно се противопоставиха на всякакви интервенции заради последиците от войните в Ирак и Афганистан, макар ситуацията да е различна, а други задаваха въпроси относно мотивацията на тези удари и реалните мотиви, стоящи зад тях. И не само активисти или лидери на обществено мнение застанаха срещу военните действия – религиозни фигури и неправителствени организации направиха същото. Папа Франциск проведе дълго бдение във Ватикана за мир в Сирия, за да напомни на хората, че насилието и войната довеждат само до смърт. В същото време, антивоенните леви движения игнорираха излязлата тогава декларация на арабските леви организации, включително спечелилите Нобелова награда работнически съюзи в Тунис, в чиито съвместен текст те застанаха както срещу всяка чужда интервенция, така и срещу режима на Башар Асад. Впрочем, текстът на тази декларация е преведен и на български, но не получи видимост.

Не е ясно до каква степен тези демонстрации са оказали реален натиск върху намеренията на САЩ и в крайна сметка да спре въздушните удари и да търси алтернативи. Ясно е, че САЩ бяха в състояние да постигнат споразумение за унищожаването на запазите с химически оръжия на Асад без да се стига до въздушни удари. Обаче, протестиращите, които вярват, че са повлияли за спирането на американските въздушни удари, не изглеждат загрижени относно използването на сила като цяло и продължаващото извършване на военни престъпления в Сирия.

Русия казва, че нейната военна намеса в Сирия е насочена към „Ислямска държава“ и спасяването на институциите в държавата. Още не е ясно защо антивоенните движения за мир не протестират срещу това, но някои може би ще мотивират липсата на действия с думите, че въздушните удари на САЩ са били в нарушение на сирийския суверенитет, докато Русия си сътрудничи с правителството на Сирия. Освен това, „Ислямска държава“ се оказа играч, променил правилата и сражаването с групировката ще помогне за защитата на цивилните, и да се ускори мирния процес.

Но кратката засега история на руските удари в Сирия не показват как точно реално действат срещу „Ислямска държава“ и помагат за защитата на цивилното население. Бърз преглед по картата, където се нанасят въздушни удари рисува следната картина – освен няколко атаки срещу клона на Ал Кайда в Сирия, Фронт ал Нусра, всички останали бомби падат върху градове и села, контролирани от Свободната сирийска армия и съюзниците й, които воюват срещу режима на Башар Асад от 2012 година насам след цяла година на мирни протести. Противоречието тук не е просто фактът, че Русия не се фокусира върху атаки срещу „Ислямска държава“, но също така, че бомбардира фракции, сражаващи се вече година и половина срещу отрядите на джихадистите. Всъщност, без да иска Москва направи услуга на „Ислямска държава“ – докато траят първите удари, бойци на групировката превзеха пет селища в северната част на Алепо от бунтовническите групи, отслабени от руските въздушни атаки.

Налице е логическо противоречие в мисленето, че подсигуряването на един режим, който използва прекомерна сила срещу собствените си граждани, ще помогне за защита на цивилното население и да ускори търсенето на политическото решение. Сирийската мрежа за правата на човека съобщи, че 104 души, сред които 25 деца и 15 жени, са загинали след руски въздушни удари. На всичкото отгоре, режимът на Асад е вече снабден с по-усъвършенствани оръжия, които има опасност да използва отново срещу цивилни зони като колективно наказание. Кенет Рот, изпълнителният директор на Human Rights Watch, казва, че най-голямата заплаха за сирийците не е “Ислямска държава“, а варелните бомби. Сирийската армия използва тези бомби върху държаните от опозицията квартали и селища, като те удрят пазари, училища, болници – понякога десетки пъти на ден. Не става дума за оправдаване на групировка като „Ислямска държава“ – всички сме наясно каква жестокост проявяват. Въпросът е за използването на тежки оръжия в цивилни зони, докарали хиляди жертви. От началото на годината насам сирийското правителство е причинило смъртта на седем пъти повече цивилни от бойците на „Ислямска държава“.

Написването на този кратък коментар идва с уговорката, че текстът не оневинява, оправдава или по някакъв друг защитава американската намеса. И двете държави – Русия и САЩ – имат цели, които искат да постигнат, независимо колко хора ще измрат. Дори напротив – смъртта засилва трагедията, нужна за спектакъла. Смъртта е просто статистика за поколенията. Вътрешната вражда дава възможността да се намесиш и да изглеждаш като герой, въпреки че седмица по-рано си продал оръжие на враждуващите и си гледал отстрани как се нараняват и избиват. Когато дойде опасният момент заради битки да не остане кой да се бие, прекратяваш боя – пристъпваш напред, даваш си вид на миротворец и спираш лудостта. Защото ако всички умрат, кой ще купува оръжието ти? Нека никой не мисли наивно, че Путин го интересува Сирия или сирийският народ – ставащото е просто още един начин да натрие носа на западните си колеги, на които Сирия също не им е много на сърце. Прекратяването на сирийския конфликт и защитата на цивилното население не изглежда да са приоритет за антивоенните движения днес. Те сякаш са по-склонни да решат коя война трябва да бъде спряна, а не да застанат срещу войната по принцип.