Мръсните договорки на ЕС с Турция

Преди няколко години лидерът на Либия, Муамар Кадафи, порица Европа за подкрепата й за либийските бунтовници, борещи се срещу правителството му. Тогава Кадафи заплаши, че свалянето му ще бъде болезнено за ЕС що се отнася за миграцията. В може би едно от най-добрите четива за Либия, "Непозната светлина", Екатерина Петрова описва политиката, прилагана от режима на Кадафи, за да възпира вълните от бежанци и икономически имигранти от Централна и Западна Африка към Европа. Либийците просто убиваха мнозина още в пустинята. Не са малко разказите на журналисти и фотографи, преминаващи през Южна Либия, за намирането на цели автобуси, изгорени изцяло и пълни с човешки кости. За тази политика европейските лидери са знаели много добре. След падането на Кадафи и последвалото му убийство, разкритата от бунтовниците документация показа, че в ЕС не само са били в течение на практиките на либийския вожд, но и са плащали немалко пари, за да сигурни, че ще продължат да бъдат прилагани.

Тази разменна монета, миграцията, в момента се предлага на Турция от Европейския съюз. Посещението на германския канцлер Ангела Меркел в южната ни съседка миналата седмица, бе част от инициатива на ЕС, ръководена от желанието да бъде предложена т.нар. „мръсна сделка“.

На първата си страница немският вестник „Билд“ попита кой печели най-много от пътуването на канцлера до Турция: Меркел или Ердоган? Други немски всекидневници и опозиционери на Меркел отбелязаха, че с позициите си канцлерът само подсилва Ердоган и партията му две седмици преди изборите в Турция. Правозащитната организация „Амнести“ също разкритикува посещението й. В Турция, над 100 интелектуалци написаха съвместно писмо до Меркел, предупреждавайки, че посещението й ще засили личност, която очевидно нарушава ценностите на ЕС.

Но политическите реалности са различни. ЕС е изправен пред най-голямата миграционна криза от Втората световна война насам. В световен мащаб има над 60 милиона бежанци, а стотици хиляди бежанци и мигранти чакат по граничните пунктове в балканските държави, като се надяват да продължат пътя си към Западна Европа. Словения вече затвори границата си, след като за ден я преминаха над 2000 души. Това решение обаче остави хиляди на произвола на съдбата, силния дъжд и идващата зима, без покрив над главата. Германия, която обеща да приеме 800 000 бежанци тази година, усеща напрежение на своя територия и засилване на антиимигрантски настроения, характерни вече за цяла Европа. Европейските лидери умишлено избягват термина „бежанци“, защото международното право забранява връщането им. Бягащите от войни са описани като „мигранти“, които търсят по-добър живот в Европа, докато варелните бомби на сирийското правителство и действията на джихадистите избиват цели семейства, а в Афганистан талибаните превзимат град след град.

Наскоро, на страниците на британското издание „Таймс“ излезе статия, в която се съобщава за съществуването на европейски план, според който бежанци ще бъдат депортирани извън границите на ЕС, като най-вероятно се преговаря с Турция да поеме тези хора. И ето, че днес предложението на Меркел посочва Турция като „сигурна страна“ за бежанците - ход, който ще позволи на ЕС да се откаже от молбите за убежище от бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан. Турция, от своя страна, усеща все по-голяма тежест заради приютяването на над 2 милиона сирийци и за първи път поиска международна помощ.

Европейският съюз предложи 3 милиарда евро за помощ на Турция. Сделката, наподобява онази между Европа и Кадафи - тогава Италия предложи на Либия 5 милиарда долара, за да ограничи миграцията към Европа. Самите турски граждани не могат да пътуват в ЕС без визи. Турция е единствената страна, която е в преговори за членство, на която не е даден безвизов режим. Ангела Меркел включи и тази точка в сделката с Анкара – обеща на Ердоган да предложи за обсъждане от европейските лидери премахването на визи за турски граждани.

Анкара започна преговори за членство в ЕС преди десетилетие, но засега има малко напредък. Нежеланието на европейските лидери да приемат Анкара се свързва с неизпълнението на турската държава на критериите за реформи. Меркел предложи на Турция подновяване на преговорите, въпреки че правата и свободите в Турция са подложени на натиск.

Разбира се, че Анкара има интерес да преодолее все по-задълбочаващата се изолация заради ставащото вътре в страната, като се присъедини към общите снимки на европейските лидери. Премиерът Ахмет Давутоглу поиска от Меркел да присъства на европейските срещи на върха. Ако предложението бъде прието, тази стъпка ще е основен аргумент в пропагандата на управляващите в Турция, които загубиха някои от международните си приятели през последните години. 

И, разбира се, моралната гледна точка при „мръсната сделка“, е сведена до минимум. Всъщност, животите на стотици хиляди са разменна монета за осъществяването на политически цели и измиването на нечия съвест. В същото време, в родината на всички тези бежанци, боевете стават още по-ожесточени и се очаква още един милион души да напуснат домовете си.