X
 
 

Един час на кръстовището на Будапеща и Искър

Още от автора


Възрастен мъж (около 60-те) забеляза друг възрастен мъж с мръсна бяла дреха, носещ разнородни обувки и шапка, който мачкаше найлонови пликчета и ги прибираше в джоба си. Въпросният започна да му се подиграва и да го дюдюка. Обясни ми, че да му минел този човек, когато е в настроение би го наръгал с нож около 20 пъти. Другият се премести и отиде да види какво има в контейнера. Първият продължи с подигравките, като един истински защитник на контейнерния суверенитет. Човекът с шапката си отиде, но не и желанието на първия да го мрази. Започна да говори за ренегати. Ренегатите са хора, натъпкани с химикалки, които са станали ренегати, и ренегатите са ренегати и си е е*ало майката. Представям си как някоя компютъризирана анимацийка от конспиративен филм му е повлияла така, че да заключи как химикалите правят ренегати и си е е*ало майката. Разбрах, че те са навсякъде. Разбрах, че ни искат мъртви. Разбрах повече, отколкото ми се искаше. Понечих да се отдръпна малко от човека, но той настоя да е около мен и да ми обясни как винаги ще гласува за Волен и АТАКА, к'вото ще да става, нямало кой да го разубеди. Невероятна представителна извадка на средностатистическия избирател на Волен.

Седнах малко встрани от отровното влияние на човека Зайтгайст, когато до мен се приближи един друг. Погледна ме през очилата си внимателно и ме попита дали имам огънче. Дъхът му ми напомни, че всеки аптекар вече се вживява като барман, защото очевидно човекът беше обърнал 1-2 спирта:

- Имаш ли огънче?
- Все още нямам.
- Е, мама му стара. А огънче имаш ли?
- Мисля, че още първите два пъти го установихме като казус
- Ма ти мене уважаваш ли ме?!!
- ...
- Аз съм най-готиния пич у Средна Европа!
- Супер, 'ма ние сме в Източна Европа.
- Е, д*ба ма'а му д*ба.
- Е нищо, де, преориентирай се, к'во толко.
- Откъде си, бе, момче?
- От Надежда.
- От Монтана? И аз съм от Монтана
- ОТ НАДЕЖДА!
- АААА, Надежда! И аз съм от Надежда! А бе, за един квартален имаш ли огънче?
- Прометей ми се ще да бъда в този момент, за да те удостоя с това огънче, но уви, лишен съм от тази привилегия и е отвъд моите способности.
- А ти знаеш ли кой е написал бяла тишина?
- Никаква идея.
- А имаш ли огънче?
- Упорито продължавам да нямам.
- А знаеш ли какво имам аз?
- Моля те, сподели.
- Огънче.

Вади запалка и си пали цигарата, след което ми я подава с думите:

- Дръж, момче, другия път като те видя тука да имаш огънче.

И си тръгна, пеейки бяла тишина.

НА НЯКОЙ ОГЪНЧЕ ДА МУ ТРЯБВА?

НАЙ-полезните съвети от възрастните
НАЙ-полезните съвети от възрастните

Тези съвети са много ценни. Те са от старите, опитни хора, към по-младото поколение. Живейте по-леко Няма нужда да се опитвате да правите твърде...