Изборите затвърдиха феодалния модел и отчаянието в общините

Съжалявам, ако ще ви разваля настроението, но вас изборите удовлетвориха ли ви?

На всеки четири години отиваме до урните и даваме гласа си. Къде подкупени, къде не, но гласовете стигат за едни 40% - достатъчно, че партиите да получат нужното. Останалите 60% от населението седи възмутено и очаква промяната, за която не иска да се пребори. И така – на всеки четири години сядат анализатори, политолози и социолози в студиата на държавни и частни медии, за да коментират резултатите. За всички часове, през които гледах отразяването на изборния ден, чух съвсем малко за нещата, които повечето обикновени хора припознават като свои ежедневни проблеми.

Да, след резултатите ще се задоволим с малко оптимизъм. Гласуването за електронното гласуване мина по-добре от очакваното и за щастие се вдигна шум около него, въпреки нежеланието на партиите да говорят за референдума. Но генерално сме прецакани и не знам защо постоянно продължаваме да се лъжем до следващите избори. Да коментираме лидера на АТАКА е много съблазнително, защото няма да се наложи да погледнем към по-належащите задачи. Той изигра своя театър и то в най-подходящото време – насред дискусиите за изборите и техните резултати. През последните дни „Бялата Златка“, какъвто прякор се появи на националиста покрай поредните му избухвания по софийските улици, стана център на внимание. Фейсбук статуси, статии, коментари. Да, наистина това, че един депутат показва нестабилност и агресия насред столицата без никакви последици, показва големи дупки в МВР и като цяло в системата ни. Но стига с този Волен Сидеров! Не е той проблемът. Сидеров е само следствие и симптом на провалената държавност. Проблемът, излязъл наяве отново след 25 октомври е, че изборите осигуриха спокойствие за феодалния модел по общините за още 4 години и това стана тихо и безпроблемно.

Да обобщим накратко обстановката в държавата през последните седмици, плюс изборите: все по-голяма апатия и срив на доверието в институции и изборен процес; доминация на една единствена партия почти в цялата страна; в София, Бургас и Варна ГЕРБ е с безапелационна победа; в други бивши червени области, ГЕРБ набра още гласове - също така, в общинския съвет на София ГЕРБ са доминираща сила; засилване на структурите на ДПС в малките населени места и укрепване на фаворизирането – т.е. съмнителни бизнес кръгове си разпределят територии; истинска кампания за референдума нямаше и който разбрал е гласувал; създаде се много добра обстановка за партийната клика, сред която над 200 бивши агенти на ДС и откровено криминални субекти участваха в изборите; премиерът на страната има в най-добрия случай противоречиви изказвания; строим стени по границите и даваме гласност на ксенофобията; имаше няколко словесни атаки срещу журналисти.

Ако сте се интересували от България през последните години, вероятно ще видите проблем поне по някоя от точките. Повече от сигурен съм, че много добре знаете за какво става дума.

Когато говорим за България, трябва да взимаме много сериозно положението в общините из страната. Вижте държавите навън - нашата страна е все по-криминална, все повече върви на самотек и все повече се върви към партията-държава, покровителстваща престъпни групи. Виждали ли сте и знаете ли какво става по малките градове и селата? Само за един ден десетки нарушения, достойни за дежурния прокурор.

В смесените райони, особено Северна и Североизточна България, изборите са период, свързван с подкупи, купуване на гласове, измами. На изборите в градове като Шумен криминални структури обслужват партийните централи и от услугите на разни бизнесмени се възползват мнозина местни общинари. Вероятно не сте чували историите на шуменци за навлизането на ДПС по селските райони, в града и във всеки аспект на ежедневието по начин, който е много близък до рекета. Немалко са свидетелствата за натиск, рекет и всякакви други методи за сплашване. И лошото е, че тази партия не е единствената, която играе по тези правила в смесените райони. Националистите експлоатират присъствието на мафията като българо-турски сблъсък, за да замажат положението. Не се говори за престъпните структури, нито за схемите, които скапват живота на хиляди. В региона на Враца и Видин положението е същото и за това свидетелства постигнатият по-висок процент подкрепа за националистически групи, а също и за ДПС. Съблазнително е да се обсъждат тези факти през призмата на етническия сблъсък и това би се харесало на ДПС, ГЕРБ и националистическите фракции. (Забележете, че не говорим вече за БСП – те отдавна са смятани просто за хора от върхушката, които са далеч от лявото и социалното, и хората не ги припознават като защитници.)

На изборите от 25 октомври статуквото в райони като Шумен, Враца, Лом и други, се затвърди. Политиците могат да са спокойни, защото всичко се случи тихо и без никакво притеснение. Гражданските организации опитват да следят злоупотребите и да подават сигнали, но когато местните власти са на страната на статуквото е някак трудно. Помня 2013 година, когато взимах интервюта на местни земеделци в Ломско. При един от разговорите ми, на първите 15 минути селският кмет дойде да види какво става, придружен от полицай. Тази и други подобни случки бяха описани подробно тогава, но реакции нямаше. Моделът едва ли се е сменил, а доколкото зная кметът, подобно на други свои колеги по селата, е още на поста си, както през последните 15 години. Хората имат страх и то основателен – администрацията е абдикирала на много места. Те са притискани и унижавани и няма да говорят публично, но под повърхността историите се разпространяват и споделят.

И така. Наистина ли Волен Сидеров и неговият ПР са най-важното нещо в страната? Не мисля така, но реалността показва, че явно вниманието на обществото може лесно да бъде отвлечено с организирани скандали и среднощни запивания. Хората имат къса памет, но е добре понякога да им се припомня. Току-виж се появи натиск със задаване на въпроси, на които политическият елит не иска изобщо да отговаря.