X
 
 

Волен постигна целта си, защото ние му помогнахме

Още от автора

През последните дни получих известия да се присъединя към няколко събития и групи в социалната мрежа Фейсбук, в които хора се обединяват в подкрепа на лицето, ударило лидера на „Атака“ Волен Сидеров пред НАТФИЗ. Но аз категорично не подкрепям и не бих желал да се асоциирам с ударилия Сидеров господин, който, оказа се, също е поддръжник на организация с идентична идеология - националист, който уж непредвидено се е озовал пред сградата на НАТФИЗ тъкмо в кулминационния момент. За да удари „спонтанно“ лидера на политическата формация, докато съвсем "случайно" е облечен подобно на полицай (което втълпява, че народният представител, видите ли, е репресиран от МВР).

Интересно е да наблюдаваш как в определени моменти обществото реагира по сходен начин на този, по който биха реагирали и самите елементи, от които то всъщност се възмущава. Масово се споделяха клипчета и гифчета с нанесения върху Сидеров удар, като хората открито изразяваха удовлетворението си от „инцидента“, макар и, поне в голяма част от случаите, през призмата на симпатичния и традиционен за района на Балканите черен хумор. Печели ли някой от това изразяване на задоволство от уж случайно разигралата се постановка? Да, но само този, който се реализира като жертва. 

Не съм фен на конспиративните теории, но в случая сериозно подозирам, че той за пореден път просто изпълнява своята роля на клоун, любезно предложена му от задкулисието, а ние сме неговата ожадняла за зрелища публика. В резултат от това „случайно“ кроше хем беше родена жертвата, която да възкръсне на българската политическа сцена, хем беше отвлечено вниманието на обществото от наистина значимите проблеми.

КАКВО ПРОПУСКАМЕ, ЗАНИМАВАЙКИ СЕ С ВОЛЕН?

Поддавайки се на провокациите на Сидеров и компания, почти забравихме, че преди дни се проведе национален референдум, който бе от изключително значение за бъдещето на всички ни. Забравяме, че резултатът от референдума бе 71 процента в полза на електронното гласуване, но в допитването не участваха повече от половината от имащите право на глас, за да бъде прието то безусловно. Пропускаме да обърнем внимание на положението, че сега Народното събрание е институцията, която би следвало чрез парламентарно гласуване да отрази волята на участвалите със своя глас в допитването граждани. Сякаш съвсем изключихме, че има вероятност да бъдем преметнати за пореден път. И това е напълно възможно да се случи, ако представители на мнозинството от народните представители, което поне засега подкрепя електронното гласуване, бъдат стимулирани да се разколебаят.

Докато се занимаваме с изцепките на лицето, което само нарече себе си „златен пръст“, пропуснахме и дебата за това по какъв начин бяха спечелени изборите в много малки и големи населени места в страната. Само преди две години и половина във Варна бяха проведени едни от най-многочислените протести от поредицата, довела до оставката на премиера Бойко Борисов. А днес кмет, издигнат от неговата партия, печели изборите даже без балотаж. Това е само един от многото чудни примери, хвърлящи съмнения върху достоверността на изборните резултати.

Не се състоя и общественият дебат по отношение на проектния бюджет за следващата година, в който е заложен и 5,3 милиарда лева нов дълг, за да бъде финансиран бюджетният дефицит.

Спряхме да се питаме защо бяхме излъгани за много от фактите, свързани със смъртта на 19-годишен афганистански гражданин на 30 км от границата с Турция.

Униженията, на които бяха подложени заключените в Арена „Армеец“ припадащи хора, също ни минаха през едното ухо и ни излязоха през другото, без да си зададем въпроса кой е отговорен за възникналия хаос и без да си припомним кои бяха авторите на изборния закон в този му вид.

Много неща забравихме. Покрай панаирите и евтините зрелища, които ни заобикалят и тормозят съзнанията ни, много от нас просто забравиха да бъдат и адекватни хора.

Щом приключенията на Волен и компания успяха да се превърнат във водеща новина в ден на национален референдум и местни избори, представете си колко сме податливи на медийни димки, в това число и буржоазията във Фейсбук, и колко скучен е животът в България по принцип.

***

Провокациите на Сидеров и компания напомнят действия на представители на дисциплинирана военна групировка. Може да изглеждат напълно спонтанни, но всъщност са отлично прецизирани от тяхна страна. Те са предвидили дори и това, че правилникът за вътрешния ред на НАТФИЗ забранява политическата дейност само за ръководството, преподавателите и студените, докато в този на други висши учебни заведения пише, че се забранява извършването на каквато и да било политическа дейност на тяхна територия. Тоест едва ли някой би могъл да потърси отговорност на подразнилите ни народни представители, дори и да им бъдат свалени имунитетите и да бъдат съдени за нарушаване на автономията на висшето учебно заведение.

Този политик трябваше да бъде игнориран. Но сега, благодарение и на обществото, което се поддаде на провокациите му, той вече е в ролята на жертва и ще възкръсне. И ще търпим изцепките му на обществената сцена още дълго време.