Политика, корупция и милиони

Винаги, когато в България избухне някой корупционен скандал, се намират хора, които започват да въздишат и да обясняват, че на Запад няма такова нещо и дори как, ако някой бръкне в кацата с меда, е принуден веднага да подаде оставка. В това има нещо вярно, но истината е, че обикновено гърмят само глупавите кокошкари. За разлика от тях печените политици така формулират приетите от тях самите закони, че направо си носят в къщи цялата каца с мед и въпреки това всичко остава абсолютно законно!

Най-фрапиращия пример е „инсайдерската”, т.е. базирана на вътрешна информация, търговия с акции и опции. И тук идва хитростта – в Щатите подобна търговия е криминално престъпление и всяка година немалко хора влизат в затвора заради това. Но законът, налагащ забраната е направен така, че не важи за законодателите! Т.е. именно тази, които знаят предварително кои закони и как ще бъдат променени, кои компании и отрасли ще бъдат засегнати, и чии акции ще скочат до небето или ще се сгромолясат. Най-пресния голям скандал бе с шефката на Демократите в Конгреса Нанси Пелоси, която се оказа велик борсов търговец с астрономическите 62% печалба за 2011 година! Скандалът бе толкова голям, че конгресмените решиха да направят нещо по въпроса и да забранят инсайдерската търговия и за тях самите. Месец – два по-късно всичките добри намерения бяха благоразумно и надеждно погребани.

Разбира се, някои от щатските политици са гениални търговци и в други области. Шефът на Демократите в Сената Хари Рийд забогатял, купувайки за жълти стотинки непотребни парчета пустиня в Невада. Които малко по-късно (съвсем изненадващо) се оказали много ценни парцели за застрояване и били изкупени за милиони от строителни компании! Същият този Хари Рийд в момента живее в собствен пентхаус в суперлуксозният хотел Риц – Карлтън във Вашингтон.

Използването на различни способи за напълването на касичката е в пълен ход най-вече по време на избори. В Щатите максималният размер на предизборните дарения от частни лица е ограничен, но не само у нас законът е „врата в поле”. Един от най-често използваните начини за заобикаляне на съществуващите ограничения е чрез „вечерите”. Искате да вечеряте с президента? Няма проблем, стига да сте готови да заплатите 35 000 долара за блюдо. Кой говори тук за предизборно дарение? Разбира се, дребните риби ще получат само снимка с президента, но дори и една снимка с президента в неформална обстановка може да отвори много заключени врати и банкови сейфове.

И докато за дребните риби остава само снимката, то акулите се облажват доста добре благодарение на предизборните пожертвования. Могат да получат гарантиран от държавата заем (който няма да върнат и ще бъде изплатен от държавата) или направо целева субсидия, сладка служба във Вашингтон и дори посланически пост. И всичко е напълно законно.

Или казано по друг начин - политик гладен не остава. Поне докато не направи някоя глупост и не принуди колегите си да го изритат от занаята. Като например 48 годишният конгресмен Антъни Уийнър, който бе изловен да праща свои снимки от кръста надолу по бельо на млади ученички.