Защо прекалихме с хейта по полицаите

Напълно естествено е да си възмутен от порочната система, в която са въвлечени силовите ни структури. Особено когато ти, твои близки и приятели сте се сблъсквали с полицейски цинизъм: когато са ти откраднали телефона, но жалбата е оставена да жълтее върху бюрото на някой чиновник с пагон в районното полицейско управление; когато си отишъл на мирен протест, но си бил бит от униформени; когато е ясно като бял ден, че някои служители на реда твърде често участват в престъпни схеми и в организирани криминални структури.

Но враждебността към полицаите в социалните мрежи, породена от протеста на 3 ноември, не бе съвсем на място. Защото в случая става въпрос за протест, в който униформените просто искат да запазят някои от своите социални привилегии.

Макар и мнението ми да не е популярно спрямо актуалното настроение на фейсбук буржоазията, считам, че всеки служител би трябвало да излиза в пенсия при същите условия по отношение на възрастта за пенсиониране и възнаграждението при съкращение или пенсиониране, при които е постъпил на работа. В момента, за съжаление, се очаква, че условията на служителите към работодателя (в случая към държавата) трябва да си останат същите, докато касаещите служителя могат да бъдат променяни по всяко време. Както сами разбирате, това не е честно. И същото неуважително отношение се усеща не само от служителите на МВР.

Когато някоя колегия, била тя тази на полицаите, лекарите или учителите, излезе на протест за пари (най-общо казано), абсолютно винаги в обществото ни се повтарят все сходните генерализиращи и вредни опорни точки:

- те не бива да протестират (защото трябва да има кой да ни пази; кой да ни лекува; кой да отговаря за физическото оцеляване на децата ни, докато ние сме на работа);

- те имат много незаслужени привилегии (пенсионират се по-рано и получават еди-колко си заплати накуп при пенсиониране; работният им ден е по-кратък; имат по-дълъг платен отпуск заради ваканциите на учениците);

- те са паразити (не ни пазят; не ни лекуват; на нищо не научават децата ни).

Генерализациите на база професия, без значение към коя гилдия е насочено възмущението, са вредни за цялото общество, подриват го и издават едно не особено високо ниво на взаимно уважение и колективен разум у неговите представители. Страната ни е на осмо място в света по брой полицейски служители на глава от населението, но МВР далеч не е единствената държавна структура, която се нуждае от реформи и съкращения.

Всяко стадо си има своите черни овце. Понякога черните овце са повече от белите. Но нека бъдем честни пред самите себе си - в коя колегия у нас свестните и честните биват толерирани, а пък наглеците игнорирани? Каквото е положението при служителите на МВР, такова е то и при медиците, и при журналистите, и при учителите. Във всяка гилдия читавите са такива не благодарение на системата, а въпреки нея. Просто обществото си ни е такова - прекомерно толерантно към посредствеността и наглостта във всичките му сфери.

Както мой познат обобщи снощните събития в свой статус по темата, "всички сме прецакани". А аз бих добавил и това, че всъщност сами се прецакваме.