X
 
 

Жажда за (Р)Еволюция

Още от автора

Така и не успявам да разбера вечната жажда на всеки втори псевдопатриотичен анализатор, кравар и средностатистически работник, в използването и призивите/в повечето случаи, разбира се, на маса/ за така бленуваната „революция“. Като в повечето пъти придружена и с думата „народна“. Успокоявам се, че е напълно нормално след като през едни 45 години са ти набивали в главата точно подобни „изконни“ за пропагандата от съветски тип термини като „народна“, „за хората“, „революция.

Който и анализатор да се захване, задълбочавайки анализа си върху този „български“ феноменален призив към неподчинение, ще стигне до един безспорен факт. Хората са недоволни. Като ги попитате от какво са недоволни, често пъти отговорът се изчерпва с „народът е беден“. И вече започва един пиянски разговор за революция, за Караджата, за саби, за бой, за „трепане“ на цигани и още, и още. А той казусът с революцията е приключен. От революция има нужда при диктаторски режими, при крепостна система, при сериозен кливидж в класите(според Маркс) или по-просто казано, когато правата ти бъдат ограничавани по един безспорен и категоричен начин. Когато се бориш буквално за препитанието, за живота си. В система, в която всички имат право на глас и да бъдат избирани, за каква революция говорят тези наши „компатриоти“? За каква революция става въпрос? Че нали Вие си ги избирате?

Казусът за бедността на българите обаче остава доста плосък и лишен от смисъл за мен, вече доста години. Ако се говори за липсата на икономически растеж, ако се говори за корупцията, която отвсякъде е обхванала държавната и всякакъв вид администрация, ако се говори за несъществуващият дребен предприемач е друго. Но случаят не е такъв. С какви чисто битови аргументи може да се потвърди подобно твърдение, че българинът е по-беден от преди? Отговорът е прост – с никакви. Единственото, което е променено е това, че по телевизора не Ви се обяснява колко сте щастливи, не Ви се обяснява всеки ден колко сте влюбени в Живков и не Ви натрапват единствено гледната точка на Партията/която абсолютно задължително е с главна буква/. За сметка на това Ви набиват други неща – ежедневни катастрофи, чат-пат някоя зверски пребита бабичка/, което не си мислете, че не се е случвало и преди 10 ноември, просто не сте научавали за това/. Единственото, което се е променило в „прехода“ ни от комунистическа планова икономика към един крайно изроден посткомунистически модел на демокрация с много спорна пазарна икономика е това, че Вие сте информирани; Че Ви се дава правото и задължението да мислите и разсъждавате. Нещо, което българинът такава инатливо отказва да прави. И отново се връщаме към канал 36 на „тиливизора“, който удобно смила цялата информация вместо нас и ни я поднася на готово.

Ние винаги сме били, освен по време на кратки периоди в историята, /и в близките години няма индикация това да се промени/ средностатистическа европейска държава. Анализирайте го, четете независими източници и го приемете. Пропагандата, на която сте били възпитавани, на база на която сте изградили своите възгледи – са лъжа. „Супермените“ в учебниците по история не са супермени, те са хора със своите слаби и силни черти. Както е и при всеки един от Вас. Разликата е, че те са се научили да мислят. А Вие го карате по строгата партийна линия. Нищо че вече Партията е друга. И Вождът не е селянин, а пожарникар.

Такива неща си мисля в навечерието на 10 ноември. Макар реалната дата да е 9-и, но с решение на пленума… тези, които ще ме разберат знаят защо истинската дата не е 10-и. Опитвам се да сляза на битово ниво и отново не Ви разбирам. Пак не сте си купували кашкавал, защото опашките са били километрични или просто е нямало нищо в магазина. Знаете си. Пак не сте карали хубави автомобили, за които на всичкото отгоре сте чакали по 15 години на, този път, метафорични опашки. И каква е равносметката? - „Имаше сигурност“. Така е! Имаше една хубава Държавна сигурност, която се погрижи по един брилянтен начин червената номенклатура да остане на власт и да имитира преход към пазарна икономика. Погрижи се също толкова успешно и да изгони започващите да отрезвяват Ваши деца и част от Вашите сънародници, които гледаха малко по-далеч от телевизора. А преди това четиридесет и пет години се грижи да убие всеки един здравомислещ, отрезвяващ човек.

 А Вие до ден днешен гледате същите хора в различни цветове. И поради това, не разбрах защо сте недоволни. Че то вие се доверихте на същите номенклатури. Че им пеехте и по парадите. Било то хората от крилото на Луканов, било то Гоце, който пък даже е смешно да аргументирам защо е от тях, било то смешника Сидеров, тръгващ от Мултигруп, било то и Бойко, който на всички е ясен „от кои е“.

Та… честит Ви 10-и ноември и си жалейте свободно по „народната република“. Колко е била народна и колко република Вас не Ви интересува. Разликата е, че сега, ядейки спокойно кашкавал, сирене и всякакви продукти, без да чакате на опашки, карайки западните си коли, които макар и втора ръка са двадесет пъти по-добри от „съветските машини“, Ви е осигурило толкова много свободно време, че единственото, което може да вършите е да „жалеете“ за младостта си и да ни спирате да бъдем себе си, да мислим и да градим модерна България.

P.S. Надявам се е ясно, че адресатът на този текст по никакъв начин не са всички български граждани. Тези, които се припознаят – ще се познаят.

В заключение ми се струва логично да парафразирам емблематичното обръщение на Рейгън от 9 ноември: „Mr. Gorbachev, tear down this wall!“  

Ако ми позволите - българи, съборете стените на съзнанието си.