X
 
 

Неновица Херостратова (Защо се отменя културата в Каварна?)

Още от автора

„А защо ти не кажеш да пресечат големия кестен? Десет коли дърва ще да натовариме... Той вече не ражда... Поп Илия прочете в Евангелието, че всяко дърво, което не принася кестени, трябва да се отсече и да се изгори... Проклетите мухи се вовират в носа ми!“

А да се чете Каравелов полза принася, не ще и дума. Все пак, да държим сметка, че когато човек няма културата на четене и не разбира какво се пише, то по-добре хич и да не посяга към книгата и да остане на онова ниво на умствено развитие, което отговаря най-добре на неговия дребен еснафски свят.

Тъй и кметицата на Каварна отбеляза своя прощъпулник в управлението с думите „Проклетите мухи се вовират в носа ми!“ и като добра Неновица отмени новогодишния концерт на Jorn Lande в Столицата на рока. С това тя, изглежда, смята да пресече една традиция, която кмет(ълът) на Каварна Цонко Цонев гради десетилетие – да извади града от сладкото забвение на редицата малки общини в България, обречени на тиха смърт, и да го спаси от всеядната чалгизация на нашето Черноморие, която към днешната дата почти го е сдъвкала. Самият факт, че кметът Цонев доброволно се отказа от благата държавна служба, докато все още е във власт на своите умствени и физически сили заслужава внимание на фона на почти пожизнената кметска власт на места. С това показа различно отношение към кметската институция – действителна пряка отговорност, а не сладка бюджетна хранилка.

В това отношение и на г-жа кметицата не ѝ трябваше много, за да остане поне с първия си мандат като може би посредствен, но добър кмет – само като позволява на съграденото досега да се развива, като не му създава пречки. Ах, тази болка на всеки социалист! Защото за досегашното управление Каварна се измъкна именно от тази забрава и се превърна в център сам по себе си. Всяка година за един кратък период малкият град, излязъл като от „Оркестър без име“, засенчваше с културния си живот София, Пловдив, Варна и ставаше истинска, не за конкурси и състезания, а за феновете си, Столица на културата.

Можем само да гадаем дали престъплението на г-жа кметицата е продиктувано от собствените ѝ вкусове за прекрасното или нейното самолюбие е било ловко засегнато като тя желае да остави ярка следа в историята на Каварна, да се измъкне от сянката на предшественика си. И едното да е, и другото, тя доказа, за съжаление, колко тъжно обикновено същество е, начело на необикновен град. Защото в такива дни всеки кмет на място, независимо дали в колата си слуша чалга, рап, джаз, вечер ще куфее на музиката на Йорн Ланде не заради себе си, а заради града, който го е избрал. Г-жа кметицата обаче избра да пренебрегне здравия разум и добруването на Каварна и опита да помести целия град в собствената си черепна кутия. Уви! Тясна се оказа тя за него! И като не можа да оцени величието на своето наследство, тя изглежда е решила да отмени, да забрани, да запали, като Херострат, който запалил Чудо на света – храма на Артемида в Ефес – само и само да остане в историята. И успял, дявол да го вземе.

Все пак, г-жа Ставрева е още в началото на своя мандат. Да, тя опита да тръгне отначало, въпреки летящия старт, който ѝ даде кметълът. И макар че падна, тя сега може и вероятно дори е длъжна да се огледа, да оцени, да спре да руши и да започне да гради за себе си, за града си, за България и за културата на едно световно равнище. Ако ли не, то Каварна и всички фенове трябва да се замислят кое дърво принася полза и кое не, и какво да се прави с дърветата, които не принасят полза, а са се оказали случайно на кметското кресло, за което не са достойни и го знаят.

И понеже българинът, вярвам, е възпитан човек, ще я поздравя с Queen и ще ѝ пожелая един успешен мандат. The Show must go on!