X
 
 

Преговорите за Сирия във Виена са провал

Още от автора

На 14 ноември, ден след атентатите в Париж, във Виена се проведоха важните международни преговори за решаване на кризата в Сирия. През последните 5 години, Барак Обама усъвършенства изкуството да отлага и да не взима решение що се отнася до Сирия и това се видя добре на изминалата среща. Ще опиша някои от аспектите на тези разговори, затова коментарът ми ще бъде по-дълъг от онези, които пиша обикновено в колонката си.

През 2013 година Барак Обама заяви, че САЩ ще създаде опасен прецедент, ако не отговори на химическата атака в предградието на сирийската столица Дамаск, Гута, при която загинаха близо 1500 души, включително 426 деца. Цялата реакция обаче се превърна в един тромав процес, който целеше да бъде унищожен химическия арсенал на Сирия. Целта още не е постигната, тъй като ново изследване показва, че в Сирия все още има големи запаси от бойни газове. Държавният секретар на САЩ Джон Кери многократно заяви, че Башар Асад е магнит за терористи – нещо, за което сирийският президент протестира многократно в края на седмицата, като твърди, че Западът и особено Франция, са виновни за атаките в Париж. Кери заяви също така, че отстраняването на Асад е от жизненоважно значение за всяка надежда за мир в страната.

Във Виена поддръжниците на опозицията и режима, заедно с представители на ЕС, Арабската лига и ООН, се съгласиха да подкрепят примирие между воюващите страни и борбата срещу тероризма. Присъстващите не споменаха нищо за бъдещето на Башар Асад.

Докато западните служители, включително Федерика Могерини, приветстваха преговорите във Виена като пробив, декларацията на участниците е един от най-празните документи от започването на конфликта. В действителност, това ще окаже регресивно въздействие, което може да влоши нещата в Сирия. Участниците се обединиха в подкрепа на прекратяването на огъня, веднага след като страните започнат първи стъпки към политически преход – за начална дата на преговорите между опозиция и правителство е насрочена датата 1 януари. Не е ясно дали такова прекратяване на огъня ще работи сега, когато имаме редица неуспешни опити. Реално може изобщо да няма ефект, предвид провала на участниците в преговорите да посочат кои групи в Сирия са терористични и кои не.

В действителност, предишните опити за прекратяването на огъня имаха по-голям шанс, тъй като тогава се казваше, че прекратяването на огъня ще предшества преговорите за съдбата на Башар Асад. По-важното е, че международната подкрепа за прекратяването на огъня може да включи забрана за изпращане на оръжие за опозицията. В изявлението се казва, че ООН трябва да удвои усилията за определяне на изискванията и условията за прекратяване на огъня, но в същото време примирието няма да важи за отбранителни или офанзивни действия срещу „Ислямска държава“ и Фронт ал Нусра. Ако тези изисквания включват международни наложени мерки, тези разпоредби ясно ще се отнасят за опозицията, а не към режима, тъй като според правителството и поддръжниците му, всички опоненти принадлежат към Нусра и ИД.

Изявлението от преговорите във Виена е подарък за режима в Сирия. По същество то категоризира антиправителствените сили като готови да работят за политически преход в полза на Асад и противопоставящи се на терористите. Това усложнява ситуацията за групите, борещи се срещу екстремистки групировки, особено онези, които търсят международна подкрепа. Ако тези групи се съгласят на скалъпен политически преход, ще загубят влияние и доверие сред хората. Ако пък откажат да участват, ще загубят чуждестранна подкрепа. И двата сценария са в полза на екстремистите.

Реалността е, че този процес е опит на Русия да избегне затъване в безкрайна война в Сирия. Около 6 седмици след интервенцията й в Сирия, Москва няма с какво да се похвали. Бунтовниците дори завзеха нови територии, въпреки руските въздушни удари по техни цели. Разбиването на наложената от ИД обсада на военната база Куейрис отне един месец на тежки въздушни удари, артилерийски обстрел и подкрепа на няколко подкрепени от Иран милиции. Трябва да се спомене, че вместо Асад или негов представител, сред войниците се появи известният ирански офицер Касим Сюлеймани, докато бойците носеха знамето на иракската милиция Хизбулла Нужаба.

Русия знае, че колкото повече продължава подкрепата за бунтовниците, толкова по-късно ще може да постигне своята непосредствена цел за подсигуряване на режима. И изглежда във Виена Москва постигна голям напредък на дипломатическия фронт.