X
 
 

Джихадистите ще се радват да мразите бежанците

Още от автора

 

Сирийският конфликт скоро влиза в петата си година. През март 2016 г. стават точно пет години от началото на протестите в Сирия, прераснали през 2012 година в бунт срещу управлението на Башар Асад и малко след това, в гражданска война. Сблъсъците доведоха очаквано до хуманитарна криза и огромна бежанска вълна. До края на 2015 година избягалите от Сирия могат да достигнат 5 милиона, а броят на вътрешноразселените сирийци премина 11 милиона. Така сирийската криза от регионална, близкоизточна, се превърна в международен проблем и проблемите със сигурността се цитират все повече като оправдание за затваряне на границите и отказ от преселване на мигранти. След 13 ноември, когато бяха извършени няколко едновременни атаки в Париж, отнели живота на над 130 души, напрежението се повиши. Край тялото на един от терористите беше открит сирийски паспорт на името на Ахмад ал Мохамад, 25-годишен от сирийския град Идлиб.

Ако един от нападателите от Париж наистина е преминал от Близкия изток, през Гърция към Западна Европа, това ще повиши въпросите относно десетките хиляди бежанци, които пътуват по този маршрут. В САЩ вече се чуват гласове срещу настаняването на търсещи убежище – 13 области управители заяви, че считано от 16 ноември, те няма да позволят на сирийски бежанци да бъдат заселени в техните щати. Разбира се, че огромният брой бежанци и мигранти, достигащи Европа, представляват донякъде заплаха за сигурността – когато говорим за толкова огромен брой преселващи се хора в подобни хаотични обстоятелства, няма как да гарантираме, че сред тях няма хора със задни мисли. Но всички да бъдат считани за заплаха и да бъдат разменна монета в политиката, със сигурност не е справедливо.

Всички останали заподозрени в Париж изглежда са европейски граждани. Голям брой граждани на Франция и Великобритания пътуват към Сирия и Ирак, за да се включат в редиците на „Ислямска държава“, което предполага, че проблемът не е толкова с онези, идващи от Близкия изток, а с тези, които са израснали в самите западни държави. Мнозина от тях не произлизат от мюсюлмански семейства – голяма част от бойците на ИД са приели наскоро религията. В същото време, хиляди мюсюлмани от Европа осъдиха атаките в Париж, а арабски карикатуристи изразиха солидарността си със серия, посветена на загиналите. Печатните издания в Близкия изток и Северна Африка бяха залети от тези карикатури за съпричастност.

И тук идва един много важен аспект срещу аргументите, приравняващи бежанците с терористите: джихадистите всъщност искат бежанците да бъдат мразени, тъй като това обслужва идеологията и целите им, и този факт често убягва в анализите.

Бежанците, влизащи в Европа често са същите цивилни, които бягат както от въздушните удари на сирийското правителство, така и от кланетата в земите на „Ислямска държава“. Данните от Глобалния индекс за тероризъм показват, че мюсюлманите са най-голям дял от жертвите на терористични атаки: в топ пет на страните са Пакистан, Афганистан, Ирак, Нигерия и Сирия.

Ако бежанците мюсюлмани, които пристигат в Европа, са приемани добре, това сериозно удря легитимността на „Ислямска държава“. Изследователите на джихадистките групи, като Аарон Зелин, са категорични в оценката си, че ИД се нуждаят от страха към бежанците, за да могат да подсигурят идеологията си. Наскоро разговарях с г-н Зелин по този въпрос. В пропагандните си издания, включително англоезичното списание „Дабик“, „Ислямска държава“ често публикува съобщения за лошото отношение на европейското общество спрямо бежанците. Това има своето обяснение – ако бежанците бъдат посрещнати с надписи „Добре дошли!“, това би създало настроения срещу джихадистите, които представят своя самопровъзгласен „халифат“ за единственото място, където мюсюлманите биха се чувствали добре.

На страниците на „Уошингтън поуст“ анализатора на методите за борба с тероризма Харлийн Гамбир написа, че „Ислямска държава“ поставя клопка за Европа с атаките в Париж. Стратегията е ясна. „Ислямска държава“ обяснява в изданията си, че нападението като това над „Шарли Ебдо“: „принуждават кръстоносците да унищожат сивата зона около себе си…мюсюлманите в Запада бързо ще се намерят между два избора – да изменят на каузата или да се преселят в халифата и по този начин да се спасят от преследване от страна на правителствата на кръстоносците и гражданите им“. Това е едно от съобщенията в изданията на джихадистката група – останалите внушават приближаването на една апокалиптична война със Запада.

Някои коментатори предполагат, че „Ислямска държава“ умишлено изпраща хора по бежанския маршрут, за да всява раздори. Като се има предвид наличието на фалшивите сирийски паспорти в Турция и на други места, не е трудно да се предположи какво предизвиква намирането на сирийски паспорт до един от нападателите. Това, което цели ИД е бежанците да бъдат приравнявани с терористите. От друга страна, джихадистите биха се радвали, ако бежанците възприемат идеята, че Европа ги мрази. Всички тези идеи изключително добре обслужват целите на ИД.

Впрочем, нека се замислим – ако един човек отива на самоубийствена мисия, последното нещо, което ще вземе със себе си е истински паспорт. Джихадистите изпитват отрицание към модерното гражданство. Биха ползвали документи ако искат да бъдат намерени. В статия за „Гърдиън“ изследователят Патрик Кингсли споменава, че сирийският паспорт, намерен до един от атентаторите, е много вероятно да е бил откраднат. Следователите трябва да проверят дали документът за самоличност е принадлежал на нападателя или собственикът му е бил ограбен (дори убит) при влизането в Гърция. Полицията работи по версията, че тъй като сирийските паспорти дават по-лесно убежище, има голяма търговия с крадени документи. Сирийци описват как са били нападани в Македония и Гърция, за да дадат документите си след напускането на гръцките острови. Фалшификациите са поголовни, а крадените паспорти струват няколко хиляди евро.

В своя профил в Туитър изследователят на ислямския екстремизъм Чарли Уинтър написа: „Защо джихадист, който изрично отхвърля всички понятия на съвременното гражданство, ще вземе паспорт на самоубийствена мисия. За да бъде намерен.“