X
 
 

Пропагандата, с която ни облъчват за наша сметка

Още от автора

Аз плащам данъци. Даже преминах през 5 годишна проверка, която установи, че дължа на държавата два фиша по 20 лева. Признавам, бях ги забравил. Единият е за фаровете, а другият за колан или подобна дреболия. Шофьорска класика… Данъците ми, както и тези, на всеки един от вас, формират Държавния бюджет. За 2016 г. данъкоплатецът, всеки един от вас, всички ние ще отделим общо 42 милиона лева за Българското национално радио. В България, по данни на НСИ за 2013 г, има почти 378 хиляди нефинансови предприятия, в които работят малко над 2 милиона българи. Средно, всеки работещ дава по 20 лева на година за Българското национално радио. Ти, драги читателю, ще дадеш 20 лв. от джоба си, за да може хора, като журналистите от едно деконструиращо здравия разум предаване на БНР да облъчват спокойно от ефира си всички, които са се настроили на тяхната честота.

Всеки един от вас плаща
, за да може по БНР да се говори за “мрежовата война на САЩ на Балканите”, за Америка и “генералите от Пентагона, които могат да потопят Европа в голям сериозен конфликт, със своето упорито търсене на врага, с което са заети” (позволих си лека стилова, но не и смислова редакция на цитата). Разбира се, този “търсен враг” е Русия. С това ви облъчва редовната коментаторка на съботното силно политизирано предаване, разбира се за Ваша сметка. Деконструкторката приписва тези думи на бившия генерал от НАТО, италианеца Фабио Мини. Вие плащате по 20 лева годишно, за да могат подобни манипулации, приписвани на генерали от НАТО, да стигат до драгия слушател. А той от своя страна да поглъща всичко, прокарвайки го с авторитета на Националното радио, издържано от вашите данъци. Догодина Вие ще платите около 42 милиона за това. Бихте ли дали тези пари за пропаганда, ако зависеше от Вас?

Точно така! Облъчва с пропаганда. Въпросната коментаторка най-вероятно цитира някой от крайно левите италиански сайтове, упражнявали се върху думите на Фабио Мини.  Да, в свои интервюта италианецът обръща внимание върху опасността от сериозен военен сблъсък. Той вижда риск дори от ядрен конфликт, но далеч не в контекста, в който т.нар. журналистка се опитва да го вкара не съвсем некоректно — лошата Америка, добрата Русия.

 

Запазвайки здравословния си скептицизъм, ще си позволя да се усъмня в обективното ѝ предаване на думите на генерал Фабио Мини, в техния цялостен контекст и геополитическо значение. Въпросната коментаторка-деконструкторка “цитира” генерала, но не посочва конкретен източник, медията или датата на интервюто. Цитира част от изречение, с неясен цялостен контекст, повдигайки основателни съмнения по отношение на умението и желанието ѝ да разграничи реално произнесени думи от свободната им художествена интерпретация. Едно от най-близките по смисъл и хронология интервюта на генерал Фабио Мини е дадено наскоро пред италианския журналист Енцо Панета. Безспорно, основният акцент в думите на военния е реалната заплаха от “ядрен конфликт”. Интервюто е дадено на 7 август тази година и е публикувано на италиански в сайта на журналиста, “Критика Шентифика”.

 

Генерал Мини разсъждава върху това, че локалните и ограничени военни конфликти са по-скоро невъзможни днес. Привеждайки за пример всички актуални военни сблъсъци, от Украйна до Сирия, Мини обобщава, че вече сме в състояние на “глобален конфликт”, в който са въвлечени всички водещи сили. Според него, вината за това е на системата за “глобален контрол на конфликтите и управление на сигурността”, вкл. и на Обединените нации. “Всички държави и управници са отговорни за всички конфликти”, заключва генералът. Под лимитиран военен конфликт Фабио Мини има предвид кофликт с ограничени цели, средства и инструментариум. Война, като продължение на политиката. Война, при която се постига широк политически ефект, с внимателното участие на съюзниците и неутралните.

 

На въпроса, дали войната би променила политиките, довели до възникването ѝ, генерал Мини отговаря, че според него, глобалната система, зародила се след Втората световна война, се пропуква; икономическите проблеми изместват или надделяват над политическите, социалните или военните. “Перифериите на големите сили се стремят към по-големи автономии”, твърди той, а “актуалните конфликти са признаците” на тези процеси. Според Фабио Мини, международните норми и отношения се променят.

 

И най-важното за мен в интервюто на Мини са думите му за “Петото поколение война”, което тече в момента. Според него, това без съмнение е “Неограничената война”, която включва участието на различни “банди”. Банди, без скрупули и самоограничения. Банди със собствени цели, преследващи печалба, без оглед на средствата. Банди, които се поставят над международните закони и норми, които изкривяват държавите, според собствените си интереси. Въпросът, който повдига Мини е не как, а за кого работят армиите и полициите. Бандите, казва Мини, са заинтересовани само от личното си благо. Финансите, счита той, са водещ фактор, а въоръжените конфликти са гангстерски, в които участват банди и “професионалисти” по войните.

 

Една от най-силните му тези е ясно разбираема и определено не се вписва в контекста, в който иска да го вкара коментаторката-деконструкторка:


“Така, започвайки със Студената война на Балтийските страни срещу Русия, до “тайната” война на Америка с Русия, до руските претенции към Украйна, до Сирия и Йемен, всичките така наречени “конфликти с нисък интензитет” — всичко това сочи, че не трябва да чакаме нов тотален конфликт. Ние вече сме до гуша в него…”

 

В отговор на един от въпросите, дали трябва да очакваме “различен свят”, след този, който създава сегашните конфликти, генералът отговаря, че международните процеси, особено тези, при които “малките” търсят по-широка автономия, не вещаят “Нов световен ред”. Това е контекстът на генерала от НАТО. Прилагам линкове към италианския и английския текст на интервюто му, така че всеки да може да сравни.

 

Коментаторката-деконструкторка не дава информация за източниците си, с което фразата, произнесена “пред медиите”, която тя приписва на генерал лейтенант Фабио Мини, няма по-висока стойност от художествена интерпретация. Похватът, при който свободни интерпретации, често далеч от фактите, се ползват в медиите с желание за постигане на определени политически цели, има само едно име — поропаганда.