X
 
 

Туркменска връзка

Още от автора

Спорното сваляне на руски изтребител Су-24 на турско-сирийската граница предизвика множество спорове. От едната страна седят руснаците и техните поддръжници, твърдящи, че свалянето на самолета е „предателство“ и „нож в гърба“, а от другата седят турската държава и съюзниците ѝ, според които Анкара многократно е предупредила Москва, че ще предприеме действия срещу многократните нахлувания във въздушното ѝ пространство.

В целия спор, обаче, се забрави кое седи между двете тези – това са туркмените.

И наистина, информационният шум не показа една от главните спорни точки в конкретната ситуация. Геополитическите залози станаха много високи, след като беше свален руският Су-24. Новините обърнаха най-вече внимание на това, че в Москва беше щурмувано турското посолство, а в българския парламент коментират ситуацията, но имаше едно важно изявление на турският президент Ердоган. В обръщение относно свалянето на руския изтребител, той заяви, че Турция упражнява „правото си да защитава братята и сестрите си туркмени“, посочвайки туркменската общност, живееща в граничните области между Сирия и Турция, наброяващо около 200 000 души.

Това е важен момент. Турското правителството многократно изрази загрижеността си относно сирийските туркмени, известни и като туркомани, които Анкара разглежда като свои „братя“. Туркмените проследяват пребиваването си в Северна Сирия още от нашествията на тюркски групи в Близкия изток около 10-и век. Сегашните им селища са изградени главно през османския период, за да възпират влиянието на арабите и да охраняват пътища. Партията Баас, управляваща Сирия от 1963 насам, смята това население за „пета колона“ на Анкара и от 1970-те има процес на арабизация. Защо споменаваме тези факти? Те имат значение към днешната геополитическа ситуация.

В днешно време туркмените имат позиция в гражданската война в Сирия. Техните отряди са една от главните цели на руските въздушни удари в северните части на крайбрежната сирийска провинция Латакия. На 21 и 22 ноември Турция привика за разговори руския посланик в Анкара Андрей Карлов относно бомбардировките в Северозападна Сирия, където главно е съсредоточена туркменската общност. Между 16 и 20 ноември около 5 000 туркмени преминаха турската граница, бягайки от руските въздушни удари в Сирия. Тогава от турското външно министерство излезе съобщение, според което „бомбардировките над цивилни туркменски села може да доведе до сериозни последствия“.

На 24 ноември туркменски бунтовници попаднаха под светлината на обективите, след като простреляха смъртоносно руския летец, катапултирал след като изтребителят му беше ударен. Сирийските туркменски части, за които се смята, че имат силни връзки с Турция, са сред първите фракции, вдигнали оръжие срещу режима на Асад и партията Баас – една от първите части е Алуия ал Ашар, които стреляха срещу руските пилоти. Помните по-горе моментът с насилствената арабизация, нали?

В продължение на десетилетия управлението в Дамаск опитва да промени идентичността на туркменската общност и гражданската война в страната е една добра възможност – туркмените се присъединяват към сирийската опозиция още през 2012 година. Една от главните фракции – бригадата „Джабал ал Туркман“ – е основана през 2013 г. и се състои от 12 части.

Турците виждат също възможности. Туркменските бригади са стратегически фактор в борбата срещу Асад, но и преграда пред настъплението на „Ислямска държава“, както и пречка пред сирийските кюрди. Картината се усложнява още повече от няколко отцепили се туркменски бригади, включително една, която е в съюз с…кюрдите. Бригадата „Султан Селим“ се съюзи с YPG и се присъедини към подкрепяната от САЩ коалиция Сирийски демократични сили – военен съюз от кюрди, араби и асирийци – които напредват към „столицата“ на „Ислямска държава“, град Ракка в Североизточна Сирия.

Анти-Асад позициите на туркмените са една от причините те да бъдат обект на руските въздушни удари. Другата причина е близостта им с Турция, която е основен противник на правителството в Дамаск. През последните седмици руските удари са съсредоточени предимно в Северозападна Сирия, където са туркменските и други опозиционни фракции, свързани със Свободната сирийска армия, Ахрар ал Шам и Фронт ал Нусра. Макар самите туркмени да се част от Свободната сирийска армия, те са определяни от като „джихадисти“ и част от редиците на крайни групировки.

Независимо дали туркмените са мотивиращ фактор за действията на Турция, едно е сигурно: туркменското население ще е тепърва голям източник на напрежение, което е още един нов момент към вече прекалено усложнената картина на сирийската гражданска война. Москва вече разполага ПВО системи С-400, а Анкара изпраща танкове към сирийската граница. Някои анализатори казват, че туркмените може би ще бъдат изоставени от Турция в името на един компромис, но досегашната политическа реалност показва друго.