Общото между любовта и акането е...

Още от автора

Общото между любовта и акането е, че в началото винаги се притесняваш да кажеш какво ти е. Озърташ се особняшки. Припотяваш се. Изчервяваш се издайнически. Особено ако не си сам. Ако почнеш да се изпускаш, се паникьосваш. Нямаш представа как ще го приемат другите. Едни ще те разберат, други ще ти се смеят, особено ако отделяш онези феромони. Надушват. Винаги те надушват. Личи ти. Знаеш, че не е срамно, но мястото и времето често са неподходящи. Страх те е да поискаш съвет, защото още помниш как ти се е случило в първи клас и са те сочили с пръст. И без пръст. И цяла ръка. Тогава ми се акаше, милички. Излязох в детски тръст от час. Тичах. Стигнах. Звънецът би. Съучениците ми тичаха след мен. С едната ръка си бършех г*за, с другата ръка държах вратата. Справих се. Бях горд.

Веднъж русо момиче в малкото училище каза на всички, че ме харесвала. Децата, нали се харесват. Те не знаят какво е да обичаш, въпреки че го правят по-добре от нас. Същите съученици пак тичаха след мен. Е, не бях със свалени гащи, но се чувствах гол, сякаш пак спасявах задника с едната ръка, а вратата с другата. Бягах и чаках да свърши. Свърши, избягах. Бях горд.

Така, дрисльовци влюбени, никога не може да си сигурен дали ще те разберат. И в двата случая си нагазил в л*йната, криеш се зад вратата и знаеш, че би я отворил само пред едно. Тайнството на споделеността.

Накрая, накрая, когато всичко свърши, когато си го признаеш, когато го отделиш от себе си, когато съкровеничиш, най-сетне си отдъхваш, защото си се отървал от една голяма тежест, която, колкото и да си я приемал вътрешно, е трябвало да я пуснеш на свобода, защото адски те е измъчвала.

И любовта, и акането искат свобода, но не ти я дават. Ти си в техен плен, докато мигът ви раздели. Понякога плачеш от радост, че си успял. Понякога, че не си. Винаги плачеш, че не си. Неизменно си горд, когато си издържал до последната крачка, когато си се справил, въпреки трудностите. Нормално да си емоционален - част от теб си е отишла завинаги. Течението я е отнесло. И именно след тези ситни сълзи разбираш, че няма да ти стигне само едно пакетче кърпички. После ставаш, вдигаш гащите и продължаваш.