X
 
 

Венецуела: най-богатата страна в Латинска Америка през 80-те, една от най-бедните в региона днес

Още от автора

По повод това, че тази седмица венецуелците вероятно сложиха окончателен край на ерата на чавизма в южноаемериканската страна, след като Демократичният съюз получи два пъти повече депутатски места в парламента, отколкото социалистите, би било интересно да си припомним какво точно прави Венецуела най-интересната от всичките страни в региона на Южна Америка.

От 50-те до средата на 80-те години на 20. век венецуелската икономика бележи много силен растеж. Правителствата на страната в този период успяват да осигурят социална хермония, изразходвайки много средства за здравеопазване, образование, транспортни комуникации и дори безплатна храна за най-бедните.

Тогава венецуелците се радват на най-високия стандарт на живот и разполагат с най-високите доходи в цяла Латинска Америка. Страната дори привлича много имигранти от целия свят. Но поради падането на цените на петрола през 80-те години, Венецуела изпада в сериозна икономическа криза.

Петролът – единственият стълб на венецуелската икономика

Икономиката на Венецуела е силно зависима от петролния сектор. Повече от половината от брутния вътрешен продукт на страната се формира от продажбите на „черно злато“.

Тъкмо поради тази причина бедността в южноамериканската страна се увеличава значително в края на 80-те години и в началото на 90-те.

Само за 10 години под прага на бедността падат 2/3 от населението (преди това под този праг живеят 1/3 от венецуелците). През 1998 г. вече покупателната способност на населението е едва 1/3 от тази през 1978 г.

Но все пак е налице и съществено понижение на  разпространението на сиромашията в края на последното десетилетие на 20. век. Намаляването на бедността продължава за кратък период и по време на управлението на президента Чавес, като този процес е в кратък застой само през трудните за венецуелската икономика 2002 и 2003 г.

Бедните са много бедни, а богатите са много богати

Както и в повечето страни от Латинска Америка, във Венецуела също традиционно е налице голяма пропаст между бедните и богатите.  

Тази значителна поляризация съществува дори и по време на „богатия период“ на Венецуела през 20. век. През 1970 г. най-бедната част от населението разполага с едва 3% от националния доход, докато най-богатата част от него разполага с 54% от общото благо, по данни на Световната банка.

Откакто цените на петрола падат през 80-те години, проблемът с инфлацията във Венецуела непрекъснато е наличен. Пикови години за постоянната венецуелска инфлация са 1989-а и 1996-а, когато тя достига размери от съответно 84.5% и 99.9% (по данни на МВФ). От 1987 г. насам тя е най-ниска през 2001 г. – 12.5%. Средният годишен ръст на инфлацията от онзи момент се равнява на около 30 % за всяка календарна година.

Икономиката временно се възстановява и бележи сериозен ръст от 16.8 % през 2004 г. Това се случва отново и през 2007 г., когато покачването на цените на петрола довежда до икономически ръст от 9%.

Независимо от сложните политически отношения между Вашингтон и Каракас, особено след като социалистът Уго Чавес става президент на страната през 1999 г., САЩ остава основният търговски партньор на Венецуела и до днес.

39% от износа на страната е насочен към Щатите, а също така и 31% от внасяните в страната стоки са с произход от САЩ.

Как живеят хората във Венецуела днес?

Средната работна заплата в страната е с около 11 % по-ниска от тази в България, а сметките за ток и вода са средно два пъти по-ниски от тези у нас (по данни на Nation Master). Но пък цената на месечната такса за интернет в дома е цели 5 пъти по-висока и се равнява на средно 53 щатски долара (докато в България тя е 11 долара).

Дрехите във Венецуела са два пъти по-скъпи, отколкото в България. Билетът за кино е с 75% по-скъп, пакет цигари струва с 71 процента повече, хлябът и яйцата са 3 пъти по-скъпи, а млякото струва с 49% повече.

Цените на имотите, както и тези на вече употребяваните автомобили, са средно 3 пъти по-високи, отколкото у нас.

***

Венецуела е държава с обширна територия (площта ѝ е 8 пъти по-голяма от тази на България) и разнообразен релеф, разположена в северната част на Южна Америка. Населението на страната е около 25 милиона души, 2/3 от които са метиси. Има излаз на Карибско море и на Атлантическия океан. Климатът е тропичен, горещ и влажен. Въпреки голямата територия, едва 2,85% от земята ѝ е обработваема.

Източници на данните: Nation Master; United Nations Industrial Development Organization; Wikipedia; Wolfram Alpha.

За крепко здраве яжте тази лесна супа
За крепко здраве яжте тази лесна супа

Хората консумират супи, не само като храна, но и за добро здраве. Пилешкият бульон действително облекчава запушването на носа при настинка. Зеленчуковата...