X
 
 

Антифашистът Сталин – съучастник в престъпленията на Хитлер

Още от автора

“...Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция…”

Комунистически манифест

Кривицки Валтер Германович. Най-краткото CV на руския разузнавач е: “бивш шеф на съветското разузнаване за Западна Европа”. Той е автор на книгата: “Аз бях агент на Сталин”. На английски е издадена и със заглавие “В тайните служби на Сталин”. В нея топ-шпионинът разказва как Сталин се саморазправя с част от елита на Работническо-селската Червена армия (РККА, по-късно Съветска армия) докато тайно преговаря с Хитлер за мир и партньорство.

Кривицки пише: “На 11 юни 1937 с официално съобщение Москва оповести на целия свят за изненадващо разкрит заговор на висши командири на Червената армия”. Още на другия ден осем генерали са разстреляни. Това се случва във време, в което Хитлер трескаво се подготвя за война, описва авторът. Обвинени са в шпионаж в полза на Гестапо и Германия. Процесът, довел до смъртни присъди, е продължил един ден, а разстрелът е бил още същата нощ. Според някои процес не е имало.

Подготовката на “разкритието” на заговора за преврат започва няколко месеца по-рано. През декември 1936 Кривицки получава тайно съобщение от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД), с което му се поръчва да намери двама души, руски сътрудници с “достатъчно изразителна външност” и навици, които да приличат на германски военни. Единият ще изиграе ролята на военно аташе. Депешата е изпратена от друг висш служител на НКВД — Абрам Слуцки. При срещата между двамата, проведена само няколко дни по-късно в Париж, Слуцки уверява Кривицки, че Съветите са поели “курс на взаимно разбирателство с Хитлер…

Три години по-късно, на 6 октомври 1939, Хитлер ще потвърди затоплянето в отношенията в своя реч пред Райхстага, в която ще каже:

“...Тъй като стана ясно, че Сталин не вижда нищо в руските съветски принципи, което да му попречи да развива приятелски отношения със страни с различно политическо кредо, националсоциалистическа Германия не вижда причини, поради които да приеме различни критерии. Съветския съюз е Съветски съюз, националсоциалистическа Германия е националсоциалистическа Германия. Но едно нещо е сигурно: от момента, в който двете държави взаимно се съгласиха да уважават режимите си и принципите си, всяка причина за враждебност изчезва…”

Същият ден, само няколко месеца преди инвазията във Франция, в депеша на американския посланик в Париж до Вашингтон се казва:

“...Огромен интерес предизвика намекът на Хитлер за сътрудничеството между Съветския съюз и Германия при решаването на етническите проблеми в Източна и Югоизточна Европа. Тези пасажи [от речта на Хитлер] бяха прекалено неясни, за да правим категорични изводи, но те сякаш отварят перспективи за съветска и германска намеса в делата на Унгария и Балканските страни…”

В телеграмата до Държавния департамент Сталин недвусмислено е определен като “съучастник в престъпленията на Хитлер”.

Да се върнем на мемоарите на Кривицки. През 1936, описвайки срещата си със Слуцки, той предава думите му: “В близко бъдеще ще трябва да довършим преговорите с Германия...” Преговорите, които ще доведат до сближаване на двете партии и държави. Ще доведат до икономическа помощ от страна на СССР, която пък ще засили военната мощ на Германия. Пропагандата в Съветския съюз ще възхвалява приятелските отношения между комунистическия СССР и нацистка Германия… Тогава Кривицки получава нареждане силно да ограничи своята дейност в Германия, защото “остават три или четири месеца до подписването на споразумението”. Заповедта е да задържи агентите си и да ги пренасочи към други страни.

Това е курсът на Политбюро!..”

Сигурно помните заповедта да намери двама сътрудници, които да приличат на германски офицери? По това време Сталин подготвя и започва чистка по върховете на Червената армия, а Тухачевски е един от първите “неудобни”. Маршалът има забележима кариера. Още на 25-годишна възраст той е провъзгласен за Командарм — командващ армия – звание, близко по смисъл до генералското. Заслугите му към Съветите са безспорни, още от 1918 г, когато командирът удържа важни и решителни победи. Освен това, Тухачевски обвинява Сталин в некадърно участие в ръководството на Червената армия в съветско-полската война през 1919-1921. Сталин е злопаметен. Той не прощава на опонентите си. Конфликтът между него и елита на Червената армия е очевиден. Двамата мними германски офицери са част от сценария, с който Сталин осъществява плана си. Успоредно с чистката по върховете на Червената армия, Сталин се разправя и с “антисъветските организации” в чужбина, а една от тях е Федерацията на ветераните от царската войска. През септември 1937 в Париж е похитен царският генерал Милер, като целта на този дързък, според Кривицки, акт, е била да се ликвидира единственият външен източник на информация за това как Гестапо е предоставяло на руските служби фалшиви доказателства срещу ръководството на Червената армия. Милер никога не се завръща. В деня на изчезването си той оставя запечатан плик с бележка, прочетена пред свидетели, в която казва, че отива на среща генерал с Н. Скоблин — белогвардеец, вербуван от НКВД. Скоблин умира в края на тридесетте години при неясни обстоятелства. Мнозина смятат, че е убит от съветски агенти в Испания. Милер щял да бъде заведен от Скоблин на среща с “двама германски офицери”... Според Кривицки, Скоблин е главното действащо лице в заговора срещу маршал Тухачевски. Самият Кривицки умира при неизяснени обстоятелства в хотел във Вашингтон през 1941.

През 1937-1938, са разстреляни и убити трима маршали на СССР; деветнадесет командарма 1-ви и 2-ри ранг и петима флагмани на флота 1-ви и 2-ри ранг, по данни от книгата “Трагедия РККА 1937-1938”. Написана е от доктора на историческите науки, полковник от запаса О. Сувениров. Тезата за чистката е спорна. Спорен е най-вече мащабът на уволненията и репресиите, но очевиден е фактът, че през отделните истории, като тази на маршал Тухачевски, прозира “партньорството” между Хитлер и Сталин в намерението им за подялба на Европа и Света.

На 23 август 1939 г е подписан Пакт за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз, известен като Пакт Молотов-Рибентроп. По силата на секретни протоколи към договора, Германия и СССР си поделят Полша. На 28 септември същата година, след приключване на подялбата на Полша, Германия и СССР подписват Договор за дружба и граници между СССР и Германия.

Около година по-късно Рибентроп отново ще опише плановете на Сталин за България, които Молотов е предал при срещите си с Фюрера. Апетитите на “Бащата на народите” са включвали правото на влияние над България и контрол над Босфора и Дарданелите.

В заключителната фаза на военните действия от Втората световна война Сталин и съветското ръководство в Москва ще направят всичко възможно, за да осуетят дипломатическите усилия на България да излезе от Оста и влиянието на Германия, подготвяйки комунистическия преврат у нас.

На 9 септември 1944 Москва осъществява плановете си за България — страната е окупирана. В резултат в България е установена комунистическа диктатура и съветска власт.