В предишния текст* за Венецуела бе проследено каква е причината за това тази страна, oт най-богатата в Южна Америка през първата половина на 80-те години на 20-и век, да се превърне в една от най-бедните в региона, при това в рамките на едва няколко години.
Настоящият текст представлява кратък обзор на живота във Венецуела по време на епохата на чавизма, която продължава и до днес, като неговата цел е да се разкрият и някои от възможните причини венецуелските граждани на последните парламентарни избори да гласуват доверие не на социалистите, а на тяхната опозиция.
Бедността във Венецуела се увеличава значително в края на 80-те години и в началото на 90-те. Само за 10 години под прага на бедността падат 2/3 от населението (преди това под този праг живеят 1/3 от венецуелците). През 1998 г. вече покупателната способност на населението е едва 1/3 от тази през 1978 г.
Но е налице и съществено понижение на разпространението на бедността в страната в края на последното десетилетие на 20. век. Намаляването ѝ продължава и по време на управлението на президента Чавес, като този процес е в кратък застой само през трудните за венецуелската икономика 2002 и 2003 г.
Ерата „Чавес“
Социалистът Уго Чавес става президент на Венецуела през 1999 г. Той заема този пост до 2013 г., когато умира. Чавес е изключително добър оратор. Бедността, детската смъртност и безработицата падат значително по време на първите години от неговото управление. Именно това е причината, поради която най-бедните хора във Венецуела го харесват. По-голямата част от критиките по отношение на управлението на Чавес възникват в САЩ, които имат интерес да контролират национализираните от него петролни залежи в страната.
Но от друга страна Чавес малко по малко налага своя диктаторски подход, съпроводен с мегаломания. Налага много силен държавен контрол върху икономиката и национализира голяма част от всеки един от основните икономически сектори в страната. Налага тотален контрол върху медиите.
В началото на 2013 г. Венецуела страда от липсва на основни стоки, например тоалетна хартия, мляко, брашно и лекарства. Инфлацията се покачва значително и скача до 54.3% за цялата година. Недостигът на основни стоки покачва нивата на черния пазар.
Бедността отново става сериозен проблем в последните години от управлението на Чавес. Престъпността, в това число и детската такава, се увеличават значително, като днес Венецуела е едно от най-опасните места в света. Нерядко се случва хора да бъдат бездушно нападани, ограбвани, а понякога и убивани на улицата.
„Новият“ президент Мадуро
След като Мадуро става президент на някога най-богатата в Южна Америка страна, много от венецуелците са разочаровани и изпълнени със скептицизъм, тъй като вместо да се подобри, както са очаквали, положението в страната се влошава още повече.
Венецуела става все по-изолирана страна. Повечето от авиокомпаниите спират да извършват полети от и до страната, тъй като нямат условия за печалба.
През последните две години много големи световни компанни изтеглят части от бизнеса си или напълно напускат границите на Венецуела поради огромния контрол на държавата върху частния бизнес, което сериозно увеличава нивата на безработицата, а съответно и на бедността и престъпността. Случва се така, че някои близки до властта фирми получават привилегии за сметка на други, често и с пари под масата, което им осигурява просперитет по нечестен път. Бизнесът на тези, които не са съгласни с властта, често бива национализиран.
Валутната политика на правителството прави вносът на лекарства все по-труден. 9 от 10 болници в страната имат едва 7 процента от необходимите консумативи. Съответно много хора, които нямат възможност да си ги заплатят, умират дори и от лесни за лечение болести. Стига се дори до там, че през 2014 г. лекари от университетската болница в Каракас спират да извършат планови операции, тъй като липсват основни консумативи.
Източници на данните: Nation Master; Wikipedia; Wolfram Alpha; United Nations Industrial Development Organization; United Nations.
* И предишният, и настоящият текст за Венецуела са провокирани от факта, че тази седмица венецуелците вероятно казаха окончателно „не“ на ерата на чавизма в южноаемериканската страна, тъй като Демократичният съюз получи два пъти повече депутатски места в парламента, отколкото социалистите.
