X
 
 

За историческите избори - писмо до един реформатор

Още от автора

Драги министре,

Петре,

приятелю...

Познаваме се от 5-6 години. Ще си позволя да ти пиша лично и на “ти”, за да не коменентирам “зад гърба ти” в социалните мрежи. Добронамерен съм и знаеш, че се старая да съм обективен. Такъв бях, според мен, когато писах, че те атакуват неоснователно за “пръстовите отпечатаци” по болниците. Помниш, нали? Написах онзи текст не в твоя услуга, а в името на Истината. Казах и обясних, че пръстови отпечатъци няма да се събират. Не заради теб, а защото наистина няма да се събират.

Сега по темата за оставката, която не подаде. Защо винаги така се случва, че поставени на решителен кръстопът между честта и безчестието, българските политици почти винаги избират второто… Направи го, за съжаление, и ти.

Няма да коментирам цялостния контекст, при който ДСБ запазва министрите и заместник-министрите си, областните си управители и заместниците им, издигнати от партията; остава в управляващата коалиция, но минава в опозиция… На такава гъвкавост би завидял Хари Худини или някоя жена-каучук… Но вие успяхте! Направихте го! Ако беше цирков номер, щеше да е зашеметяващ със своята смъртна опасност. Понеже е политически, най-често води до политическа, не до физическа смърт. За съжаление, политическата смърт на партия или политик е по-лоша, защото остава в историята и всички я помнят. До живот, а и след това…

Надявам се да успеете някога някак да артикулирате пред електората си как точно хем сте в опозиция, хем сте във властта. Надявам се, че няма да стигнеш до там, да се приютиш в партията на Борисов, който е “масажирал ушите за лека нощ на архетипа на днешната левица – Тодор Живков…” Би било срамно, нали? Безчестно. Би било политическо самоубийство.

Като стана дума за ГЕРБ и Живков, сетих се за усърдието, с което премиерът Борисов, чийто министър си, реабилитира диктатора… Колко бил построил, какъв държавник бил и прочее. Сетих се и за оценката, която ти и твои съпартийци сте давали на партията на Борисов. Помниш ли какво говорехте преди изборите? Нима се съгласихте да станете “брошка на ревера на ГЕРБ”? Нима смятате, че премиерът и другите му министри, всички, без изключение, са с нужната “безупречна репутация”? Нима прекъснахте всички “лоши практики”, за които щяхте да извивате и чупите ръце, ако трябва? Нима забрави какво казва лидерът ти, ще си позволя да го нарека свой приятел и се надявам, че няма да ми се обиди - Радан Кънев: “Чета, че след ръкополагането от ДС за премиер, Борисов пак се е разлютил. Няма нужда от нерви - достатъчно е да си признае грешката. И СДС навремето се изкуши да злоупотреби с прокуратурата, и получи политически удари от Филчев. И ГЕРБ се изкуши, и получи Цацаров…” (20 септември, 2014) Нима си забравил или, не дай Боже, простил, че “Борисов възстанови Държавна сигурност”? (Цитатът е от твой от 2013)

Това са все ваши думи. Твои и на Радан. Нали не искаш да се отнасяме към вас като към един ваш колега, станал известен с прякора си “Трика”, защото обясни своето говорене като предизборен трик?

Оставям тези въпроси на вашата съвест и за размисъл на избирателите и съпартийците ви.

В заключение само ще ти припомня един исторически факт. При това с цялото уважение към паметта на твоя дядо, който без съмнение е демократ, почтен политик и високо морална личност. В Уикипедия за него пише, че е победил на избори Георги Димитров. После, разбира се, комунистите касират избора… Ще припомня VI-тото Велико народно събрание (1946-1949). Тогава са приели Димитровската Конституция. Седмото прие сегашната, а 43-тото обикновено Народно събрание, което те издигна за министър, трябваше да я промени, но това е друга тема...

Та, времето, в което Шестото ВНС приема Димитровската Конституция, е известно и с това, че Отечественият фронт започва да се трансформира в коалиция, доминирана от БКП, а в страната се установява еднопартийна система и комунистическа диктатура. По това време твоят дядо е сред учредителите на БРСДП (обединени) и, заедно с николапетковистите, минава в опозиция. Времето е разделно, както и сега. Комунистите са започнали систематични репресии и чистка срещу всяка опозиция. Наскоро е бил приет Закон за защита на Народната власт. С подобни мотиви по-късно е разтурен със закон и БЗНС “Никола Петков”. Дядо ти* (прачичо), Атанас Москов, не е колаборационист и капитулант. Част от социалдемократите и николапетковистите остават в опозиция на престъпната комунистическа власт. Мнозина до смъртта си. Други, като Атанас Москов, са измъчвани от Държавна сигурност. За него се знае, че е малтретиран от комунистите в течение на години, а близките му са го разпознали в затвора само по гласа. Толкова е бил измъчван заради това, че не е приел престъпната комунистическа власт и е избрал да остане в опозиция. Останалите по един или друг начин са се слели с компартията. Били са асимилирани политически, обезличени и обезсмислени.

Ти бе поставен пред подобен избор, но направи грешния. По мое скромно мнение… Избра политическото обезличаване, вместо да постъпиш като дядо си. Сигурен съм, че капитулантите и конформистите от БРСДП също са оправдавали действията си с мисли за “светлото” народно бъдеще. Така, както сега оправдахте избора си с реформите. Но изборът на капитулантите доказано бе грешен. А изборът на дядо ти — славен, героичен и мъченически.

Какъв беше вашият избор?
Само бъдещето ще покаже...

_________________

* А. Москов е прачичо (брат на дядото) на П. Москов, но изразът не е придобил голяма популярност.